Решение № 75 от 29.04.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Харманли, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200048 по описа за 2026 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП .

Жалбоподателят „ПА БГ“ ЕООД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: с.Милево, ул. „..., общ.Садово, обл.Пловдив, с управител ПАП, чрез пр.представител адв.Й.Л., обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП №8507483436 на МРРБ, АПИ, с който за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лв.

(1278.23евро). Сочи, че ел.фиш е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалноправните норми, при съществено нарушение на административно производствени правила и в разрез с целта на закона. Счита, че следвало да намери приложение по-благоприятния закон на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН – чл.10б ал.7 от ЗП, в сила от 01.01.2024г. Освен това липсвали задължителни реквизити на санкционния акт – не бил посочен АНО, мястото на извършване на нарушението, не било налице и словесно описание на нарушението и съответно неуточнено било изпълнителното деяние. Не можела да бъде направена преценка относно компетентността на издателя на ЕФ. Не били спазени давностните срокове за издаване на ЕФ, следвало да са налице и доказателства за изправността на техническото средство. Недопустимо било за едно нарушение да има две санкции, още повече че можело да се установи изминатото разстояние и да се заплати дължимата такса.

Нарушен бил и принципът на пропорционалността. Поради това моли за отмяна на 1 атакувания ЕФ. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която излага подробни съображения по същество. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Издателят на електронния фиш АПИ, не изпраща представител. Депозира писмена молба, ведно с писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на ел.фиш, алтернативно моли за решение, в което да бъде определена санкция, която да е съразмерна и пропорционална на извършеното нарушение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2024г., в 12:44 часа е установено нарушение с ППС влекач „Мерцедес Актрос“, с рег. № ..., с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в Община Харманли, за движение по път А-4, км 62+476, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената.

Нарушението е установено с устройство №10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.

Ползвател на ППС е жалбоподателят „ПА БГ“ ЕООД, ЕИК:...., със законен представител ПАП, за което е представена справка за собственост на превозното средство от електронната система за събиране на пътни такси – извлечение, както и свидетелство за регистрация част първа с №009758872.

При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №8507483436, с който на жалбоподателя, на основание чл.187а ал.2, т.3, вр. с ал.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Наложена е и съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 227.00 лв.(116.06евро) Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни 2 такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП - извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Съгласно становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление към АПИ във връзка с нарушение №8507483436 от дата 24.09.2024г. и след извършена проверка се установило, че за датата и часа на нарушението имало получена тол декларации. Декларираната категория в тол декларацията била за ППС с технически допустима максимална маса над 12т. с 2оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на състав на превозни средства под 12т. с 5 оси. Декларираната категория била по – малка от заснетата и нарушението било отчетено коректно.

Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021г. на и.д. председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото, както и протокол 28765/21 от 09.09.2021г. от заседание на управителния съвет на АПИ.

Представено е и Разрешение за строеж №РС-60/25.06.2019г. на М-ра на развитието и благоустройството, както и протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, според която разпоредбата "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него".

С тази разпоредба се повелява на собственика/ползвателя на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за юридическо лице или едноличен търговец, е регламентирана в чл.187а ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а именно имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

3

Съгласно чл.167а ал.1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, а според чл.167а ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.

189е и чл. 189ж; съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.

Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на електронен фиш за такова по вид административно нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП (уреждащ процедурата по съставяне на електронен фиш за същото по вид нарушение).

В настоящия случай на жалбоподателя за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2, т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, като е съставен електронен фиш. Но според разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП (Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), действаща и съответно приложима към датата на извършване на процесното нарушение, сочено за осъществено на 24.09.2024г., електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се състави при нарушение по чл. 179, ал.3-3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Следователно, към датата на извършване на процесното нарушение, ЗДвП и най вече разпоредбата на чл.189ж е допускала съставянето на електронни фишове, вкл. в хипотезата на чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което се налага извода, че правилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП.

Независимо от това съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, поради непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да 4 бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

Предвидена е възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.