Определение № 830 от 20.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Велико Търново, 20.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500645 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С Определение № 1614/18.11.2024 г. по гр. д. № 18/2024 г. Плевенският окръжен съд върнал на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба, подадена от Г. В. В. срещу Окръжен съд – Ловеч за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 000 лв. и прекратил производството по делото.

Частна жалба против определението е подадена от ищеца Г. В. В. чрез назначения по реда на ЗПрП служебен адвокат Кр. Я.. Счита определение за неправилно и необосновано. Исковата молба е уточнена. Ищецът е идентифицирал вредоносното действие – нарушен законоустановен принцип за случайно разпределение на делата, както и вредоносните последици – търпените от него негативни преживявания. Ищецът не е посочил актовете, с които са приключили делата, тъй като резултатът по всяко едно от тях не е предмет на спора. Посочени са конкретни норми от правото на ЕС, които са нарушени – чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС, чл.

13 от ЕКПЧОС, чл. 3 от ЕКПЧОС. Посочено е също, че правният интерес произтича от нарушението на чл. 2в от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС, чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 3 от ЕКПЧОС и чл. 35 от ЕКПЧОС, с оглед на това, че ищецът е лишен от защита от компетентния съд. Изложени са подробни оплаквания във връзка с незаконосъобразността на обжалвания акт. Искането е определението да бъде отменено и делото върнато на ПлОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

1

В исковата си молба ищецът Г. В. В. твърди, че са нарушени негови законни права и интереси във връзка с депозирани от него пред Ловешки окръжен съд искови молби, по които са образувани гр. д. № 377/2022 г., гр. д. № 393/2022 г., гр. д. № 410/2022 г., гр. д. № 423/2022 г., гр. д. № 482/2022 г., гр. д. № 158/2022 г., гр. д. № 89/2023 г., гр. д. № 395/2022 г., гр. д. № 401/2022 г., гр. д. № 348/2022 г., гр. д. № 407/2022 г., гр. д. № 399/2022 г. и др., разпределяни на състав без номер, в грубо и системно нарушение на чл. 9 от ЗСВ, предвиждащ разпределението на делата в органите на съдебната власт да се извършва на принципа на случайния избор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Твърди, че е нарушен принципа за случайно разпределение, който гарантира независимост и безпристрастност на съда; че е лишен от справедлив съдебен процес, проведен от независим и безпристрастен съд, съответно – от право на ефективни правни средства за защита и достъп до съд. Твърди, че в резултат на това е подложен на нечовешко и унизително отношение. Счита, че са налице предпоставките на чл. 35 от ЕКПЧОС.

Твърди съществено нарушение на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС, чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 3 от ЕКПЧОС, в резултат на което е претърпял физически и психически болки – безсъние, липса на апетит, унижение, чувство на страх. Претендира от ответника ЛОС обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1 000 000 лв., ведно със законната лихва.

Производството по образуваното по исковата молба гр. д. № 18/2024 г. по описа на ПлОС е било прекратено с Определение № 738/23.04.2024 г., което по подадена от ищеца частна жалба е било отменено с Определение № 324/06.06.2024 г. на ВТАС по в. ч. гр. д. № 244/2024 г. и делото върнато на първостепенния съд. Въззивният съд е счел исковата молба за нередовна на осн. чл. 127, ал. 1 т. 4 от ГПК, което е пречка да се прецени правната квалификация на предявения иск и допустимостта му.

С определение от 08.07.2024 г. първоинстанционният съд е предоставил правна помощ по реда на ЗПрП и е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи подробно обстоятелствата във връзка с разглеждането на всяко от изброените в исковата молба граждански дела и в какво се изразява вредоносното действие на съдебния орган; актовете, с които са приключили делата; какво нарушение на конкретна норма на правото на ЕС е допуснато от съда; дали съдебните актове са подлежали на инстанционен контрол, обжалвал ли ги е с оплакванията, посочени в ИМ и как е приключило обжалването им, ако има такова; да посочи правния си интерес от предявяване на иска срещу Окръжен съд - Ловеч, в случай, че той не е последна инстанция по делата.

В срока за отстраняване на нередовностите по делото е постъпило уточнение на иска от назначения служебен адвокат Кр. Я., в което е посочено, че вредоносното действие е извършено от ЛОС и се изразява в нарушение на императивния принцип за 2 случайно разпределение на делата съгл. чл. 9 от ЗСВ. Това действие е във връзка с образуването на делата, а не с техния развой или резултат, не с конкретни действия по всяко от делата. На това основание не е посочил актовете, с които са приключили делата, дали са обжалвани и какъв е резултатът от обжалването. Правният интерес на ищеца произтича от допуснатото нарушение на чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС, чл. 13 от ЕКПЧОС, чл. 3 от ЕКПЧОС, чл. 35 от ЕКПЧОС.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал исковата молба, като е счел, че нередовностите не са отстранени.

Частната жалба против това определение е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Част от нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, констатирани от първоинстанционния съд с определението му от 08.07.2024 г., не са отстранени от ищеца с уточняващата молба на назначения служебен адвокат, поради което същата правилно е била върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

На първо място, твърденията в исковата молба и в уточнението към нея сочат на предявен иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ за осъждане на Окръжен съд Ловеч да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, допуснато от ответника в правораздавателната му дейност и изразяващо се в нарушение на правото му на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд по конкретно посочени граждански дела поради неспазване на принципа за случаен подбор при разпределението им, въведен в чл. 9 от ЗСВ. Твърденията на ищеца са за нарушение на чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКПЧОС и на чл. 47, ал. 2, изр. 1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са част от правото на ЕС.

Независимо от това, обаче, останалите нередовности на исковата молба, указани от първостепенния съд след връщане на делото от въззивната инстанция, са останали неотстранени, въпреки депозираното уточнение и това е пречка да се прецени допустимостта на предявения иск.

Последователно в практиката на съдилищата (Определение № 1213/22.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1663/2023 г., IV г. о., Определение № 4406/20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4239/2022 г., III г. о.), се приема, че отговорността на държавата по чл. 2в от ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС, може да бъде реализирана само срещу орган на съдебната власт, който действа като последна инстанция. Това становище е съобразено с практиката на СЕС, съгласно която: „Отговорността на държава-членка за вредите, причинени на частноправните субекти в резултат на нарушение на правото на Съюза с решение на национална юрисдикция, може да бъде ангажирана, само ако това решение е прието от юрисдикция на тази държава членка, произнасяща се като 3 последна инстанция, което запитващата юрисдикция има задачата да провери в спора по главното производство. Ако това е така, решение на тази национална юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, което е от естество да ангажира посочената отговорност, само ако с това решение посочената юрисдикция явно не се е съобразила с приложимото право или ако това нарушение е извършено въпреки наличието на трайно установена практика на Съда в тази област“ (Решение на СЕС (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15).

Ищецът не е изложил обстоятелства относно хода на посочените от него граждански дела, дали са обжалвани и приключили, които обстоятелства са относими и съществени, доколкото от тях следва да се изведе пасивната легитимация на ответника, срещу когото ищецът е насочил претенцията си. В този смисъл, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че тези обстоятелства не са относими към предмета на делото. Той не сочи, че Окръжен съд – Ловеч е последна инстанция, постановила окончателен съдебен акт по делата, съответно – не обосновава правния си интерес от насочване на иска против този съд. Нередовностите на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК относно посочените по-горе обстоятелства не са отстранени, поради което следва да бъдат приложени последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК и исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено при изложените в настоящия съдебен акт мотиви.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1614/18.11.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. № 18/2024 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4