Определение № 96 от 11.01.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2595/2022
- Вид
- Определение № 96
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 11.01.2023
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, Радостин Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96 гр. Варна, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100502595 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано заедно от Дж. Кр. К. и М. Сл., срещу Решение№ 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу ответника В.
И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника за сумата от 179.88лв. (сто седемдесет и девет лева и 88ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB DualSilver, чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“, за които вземания е издадена фактура №**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
2/ насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от В. И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, действащ чрез назначения особен представител по делото – адв. Д. А., срещу Решение № 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав в ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, съществува вземане против В. И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, в размер на 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.), 1 представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер № ******* и титуляр по мобилен номер *********, за които вземания е издадена фактура №**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Във въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, се излага, че решението в обжалванатa му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила. Оспорват се доводите на съда за неравноправност. Сочи, че неравноправната клауза се преценява, като се вземат предвид обстоятелствата по всеки конкретен случай. В настоящият случай, абонатът — длъжник е сключил Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг с ОПЕРАТОРА, като се е съгласил 24 месеца да заплаща месечна абонаментна такса срещу задължението на последния да му предоставя достъп до мобилната мрежа. Абонатът е подписал договор с конкретен ОПЕРАТОР, при условията уговорени в договора. При възползване от преференциални условия на мобилния оператор, абонатът-ответник, при подписването на процесния договор за мобилни услуги е взел мобилно устройство, както следва: - мобилно устройство марка MEIZU М6 16GB Dual Silver, като във връзка със сключения 24-месечен абонамент за мобилен номер *********, абонатът е получил мобилно устройство за сумата в размер на 84.46 лв., при пазарна цена на последното, т.е. при цена в брой, без абонамент 329.90 лв., т.е отстъпката от стандартната цена възлиза на сума в размер на 245.44 лв. При сключване на договорите за мобилни услуги, на абоната са предоставени преференциални условия да получи мобилно устройство, като същият бил получил възможността да вземе на лизинг мобилно устройство на цена, по-ниска от пазарната, от която възможност длъжникът се бил възползвал. Закупен бил апарат на цена, която била по-ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази облигацията за 2 години, а в случая и с разсрочено изплащане. Счита, че в конкретния случай,абонатът е получил повече от това, което е престирал по договора. Най-малкото, абонатът е придобил собствеността на мобилното устройство, като не е заплатил цената, която се дължи. Твърди още, че видно от съдържанието на конкретната договорна клауза, съдържаща се в процесните договори за мобилни услуги, същата е в унисон с препоръчаните от КЗП условия за изчисляване на неустойките. В този смисъл и неправилно било твърдението на съда, че неустоечната клауза е неравноправна поради противоречние с разпоредби на ЗЗП, а от там и нищожна и с необосновано завишен размер. Сочи, че отвхърлителните мотиви на съда противоречат, както на изложените от ищеца твърдения, така и на представените по делото доказателства.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като постанови ново, с което да уважи исковете и да присъди разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от назначения по делото особен представител. Същият сочи, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде оставено в сила. Сочи, че ищецът не бил доказал и че ответникът е уведомен за предсрочното прекратяване на договора, както и че месечните вноски по договора за лизинг били станали предсрочно изискуеми, както и че било възникнало задължението му за заплащане на неустойка.
В подадената насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от В. И. И., действащ чрез назначения особен представител по делото – адв. Д. А., се сочи, че решението в обжалваната част, с която е уважен предявеният установителен иск, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че ВРС никъде в решението си не обсъжда възраженията на ответника, че не 2 е възникнала предсрочната изискуемост на задълженията и неправилно бил приел, че исковата претенция била доказана по основание и размер, тъй като ищецът нито твърдял, нито доказал, че договорите са предсрочно прекратени.
В предоставения срок за отговор по насрещната въззивна жалба, “Йеттел България“ ЕАД излага, че решението в обжалваната с насрещната въззивна жалба част е правилно и законосъобразно. Сочи, че ищецът бил упражнил редовно правото си на разваляне на договора, вследствие на виновно неизпълнение на длъжника. Волеизявлението в тази насока можело да бъде и конклудентно с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползавните услуги. Между страните нямало спор относно съдържанието на ОУ, като в чл. 19б „Б“ изрично било предвидено право на доставчика да прекрати договор с потребител, който не бил платил дължима на падеж сума. Моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да присъди разноски за настоящата инстанция.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира необходимост въззивната инстанция да поправя служебно процесуални нарушения, доколкото спорът е от естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното и състезателното начало / ответникът се ползва с потребителска закрила/, не е налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане:
1/ въззивна жалба вх. № 267 592/04.08.2022г., подадена от “Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано заедно от Дж. Кр. К. и М. Сл., срещу Решение№ 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, срещу ответника В.
И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника за сумата от 179.88лв. (сто седемдесет и девет лева и 88ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB DualSilver, чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.“, за които вземания е издадена фактура 3
№**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
2/ насрещна въззивна жалба с вх. № 268 054/24.08.2022 г., подадена от В. И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, действащ чрез назначения особен представител по делото – адв. Д. А., срещу Решение № 260350/ 12.07.2022г., поправено с Решение No 260 426 / 07.11.2022г., постановено по гр.д. № 203 / 2021г. по описа на РС – Варна, 49 състав в ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, съществува вземане против В. И. И., ЕГН **********, с адрес: *********, в размер на 92.46лв. (деветдесет и два лева и 46ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер № ******* и титуляр по мобилен номер *********, за които вземания е издадена фактура №**********/15.01.2019г., които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.