Решение № 35 от 31.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. С., 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20264230200036 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката Д. Т. Я. от с.Г., общ.С., е обжалвала наказателно постановление № 26-0341-000013 от 02.02.2026 г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - С., с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 и на осн. чл.175, ал.3, предл.първо от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / й е наложено наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн.Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.В жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - С., редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото придружаващо административно-наказателната преписка към съда се отправя молба да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.Д. Т. Я. притежавала свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и била правоспособен водач на такова.Живеела в с.Г., общ.С. и притежавал лек автомобил „Пежо” с рег. № .......На 22.12.2025 г., около 09:21 часа, жалб.Я., управлявайки посоченият по-горе лек автомобил се движела по ул.“СС.П. в гр.С. в посока с.С..По същото време свид.Ц. Х. Г. и колегата му А. Ц. Ц., двамата служители в РУ МВР С. осъществявали служебните си задължения, като се намирали на същата улица до номер 145.Двамата спрели посоченият погоре лек автомобил за извършване на проверка.По време на същата било установено, че автомобилът се управлява от жалб.Я..Полицейските служители извършили проверка по електронен път за регистрацията на автомобила, управляван от жалбоподателката, при което установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на 09.12.2025 г., поради липса на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Същевременно лекият автомобил, управляван от нея бил с поставени регистрационни табели.На същата дата 22.12.2025 г. от страна на служителите на РУ МВР С., бил съставен АУАН серия GA, № 4812312 против жалбоподателката Д. Т. Я..По повод на констатациите на служителите на РУ 1

МВР С., в същото срещу жалб.Я. била образувана преписка с данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.В последствие било отказано образуването на досъдебно производство с мотивирано постановление на прокурор при РП Габрово от 28.01.2026 г. на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Въз основа на посоченото по-горе Постановление на РП-Габрово е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ С. с № 260341-000013 от 02.02.2026 г.Същото е издадено против Д. Т. Я. от с.Г., общ.С., ул.“С. № 2, за това, че на 22.12.2025 г., в 09:21 часа, в гр.С., на ул.“СС.П. като водач на лек автомобил „Пежо 407“ ......, при обстоятелства: в гр.С., на ул.“СС.П. до № 145, в посока с.С., управлява собствения си лек автомобил „Пежо“ с рег. № ......, като при извършена проверка е установено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.НП се издава на основание постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 28.01.26 г. на РП – Габрово по преписка № 9/2026 г. по описа на прокуратурата.Престъплението по чл.345, ал.2 от НК изисква извършване при пряк умисъл, като нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено и по непредпазливост, както в конкретния случай.По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът на ППС следва да носи административно-наказателна отговорност по чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП, с което е извършил: 1. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.Наказващият орган е приел, че жалб.Я. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред, с което виновно е нарушила чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което й е наложил наказание по реда на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, а на осн.Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР й е отнел общо 10 контролни точки.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетеля Ц. Х. Г. и писмените доказателства – НП № 26-0341-000013/02.02.2026 г.; постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 28.01.2026 г.; АУАН Серия GA № 4812312/22.12.2025 г.; справка картон на водача; заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 03.02.2026 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР - С. на 03.02.2026 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Обжалваното НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.Текстът на посочената разпоредба гласи следното: “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП е наложил на жалб.Я. наказание глоба в размер от 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 2

500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.…”.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание.От страна на последния се поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП.

Съдът счита, че в случая е налице незаконосъобразен административен акт по следните съображения.

По делото не се спори, че на 22.12.2025 г., жалб.Я. управлявала лек автомобил „Пежо“ с рег. № ......, като се движела по ул.„Стара планина” в гр.С. в посока с.С..Безспорно е и това, че на същата улица била спряна за проверка от служители на РУ на МВР С..Не се спори и това, че при извършената проверка било установено, че лекият автомобил, управляван от нея бил със служебно прекратена регистрация.Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред.

От изложеното по-горе става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателката е управлявала МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за него.За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът, респективно ползвателят може да разбере едва от уведомяването му.По делото липсват доказателства, че собственикът е бил уведомен и че е знаел за служебното прекратяване на регистрацията.При липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателката е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието.В случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест - на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, а в тази насока в мотивите на задължителното за съдилищата Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСКНК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването на това обстоятелство, деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно.Действително, налице е законодателно изменение в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи.Макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба.Тоест при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана.Поради това се изключва и тезата за 3 наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършено от нея нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Поради гореизложеното издаденото наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателката към съда се отправя искане в полза на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 300.00 евро.С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро.

Разпечатката съдържа 27 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf54a7f1-8202-439a-9195-cef834c737fb