Решение № 5916 от 20.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5916 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20221100106643 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявените от ищеца В. К. С., ЕГН ********** срещу Столична Община обективно и кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от „счупване на бедрена шийка, закрито“ настъпило на 18.01.2022 г. след падане около 08:15 часа сутринта при преминаване на заледен тротоар на ул. Билянини извори в гр. София и извършена на 21.01.2022 г. операция на тазобедрена става и поставяне на тазобедрена ендопротеза, както и сумата от 4804,04 лв., от които 4520 лв.-тазобедрена става, 95 лв. - заплатен сет за ортопедична операция, 46.40 лв. –потребителска такса и 143 лв. за заплатено лекарство, представляващи имуществени вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на Общината или на други лица, на които тя е възложила изпълнението, натоварени със задължението да снегопочистват тротоарите в града, с което да обезпечават безопасното придвижване на гражданите, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът Столична Община е представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск, като сочи, че тя стопанисва общинската собственост, каквато са тротоарите с грижата на добър стопанин, предвид това, че между нея като възложител и ДЗЗД „Г.П.-БКС“ е бил сключен договор за зимно поддържане на улици, като предвид това, че на 18.01.2022 г. е имало само лек снеговалеж на тази дата е извършвано метене на тротоарите, а предходните дни не е имало снеговалеж. Затова счита, че лицата на които е възложило дейността по поддържането на улиците и тротоарите не са бездействали противоправно, а са осигурили безопасното им ползване от гражданите. Възразява, че не е посочено точното място на инцидента, както и, че той или е от битов характер и не е настъпил по посочения в исковата молба начин, или е настъпил в следствие на съпричиняването му от страна на ищеца, който не се е движил бавно и предпазливо, както сочи в исковата молба. Счита, че подобна травма не може да настъпи, ако ищецът се е 1 движил бавно и предпазливо, но въпреки това е паднал върху заледена повърхност. Счита, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г. /, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на уличното и тротоарно платно в годно техническо състояние в зимни условия, то правната квалификация на претенциите е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

Установява се по делото, че на 18.01.2022 г. около 08:15 ч. в гр. София при преминаване на тротоара на ул. Билянини извори в посока СО, район Илинден, ищецът се подхлъзнал поради заледяване, паднал на тротоара и получил счупване на бедрената шийка.

Горното се установява от показанията на свидетеля Т. А. С.а. Свидетелят С.а, която е очевидец на случилото се, заявява, че е видяла как ищецът се е подхлъзнал на леда, който се е намирал на пътното платно и е паднал. Свидетелят сочи, че пътното платно е било заледено и не е било почистено. Съдът цени показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК, но доколкото същите са логични, непротиворечиви и съвпадат с останалия доказателствен материал, то кредитира изцяло същите. Вещото лице по СМЕ е посочило, че механизмът на получаване на счупване на лакътната кост в тази област е най-често от падане при удар със свита ръка върху терен или твърда повърхност. Съдът кредитира приетата по делото СМЕ, като професионално изготвена и обоснована. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента. Именно по твърдяния от ищеца механизъм се е случил инцидентът, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни.

Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение № 2

38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.

Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и снегоизвозване. През зимния сезон, когато се образуват заледени участъци грижа на собственика, в случая - ответната Община е да предприеме необходимите мерки за отстраняването им и тяхното обезопасяване, в каквато грижа в случая не е положена. На Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация или чрез други лица, на които ответникът изрично е възложил задълженията си, организирането и осигуряването на поддържането, чистотата и отстраняването на снежната покривка и заледените участъци от обектите публична общинска собственост. Поведението на Столична община, изразяващо се в бездействие, съдът намира за противоправно, не съобразено с вменените от закона задължения. Платната за движение и прилежащите към тях тротоари са предвидени за обществено ползване и неподдържането им в изправно състояние, представлява опасност за здравето на гражданите. Не е спорно по делото, че именно ответникът отговоря за поддръжката на процесния пътен участък, което обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото. Установява се от постъпило писмо от НИМХ, че през нощта на 18.01.2022 г. около 02:20 ч. за около 20 минути вали силен сняг, като сутринта е измерена снежна покривка 2 см.

Столична община отговаря за поддръжката на ул. Билянини извори в посока на движение към СО, район Илинден в гр. София, както и прилежащите към улицата тротоарни площи. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП. Неизпълнението на вмененото задължение, чрез съответните отговорни за това лица, представлява противоправно поведение.

По делото се установява, че вследствие на инцидента В. К. С. е получила счупване на бедрена шийка на лявата бедрена кост, закрито. В тази насока СМЕ, която се кредитира от съда и приложената по делото медицинска документация.

По иска за неимуществените вреди:

Увреждането е причинило болки и страдания за ищеца. Причинена му е психическа и емоционална травма. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и инцидента настъпил на 18.01.2022 г.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по найпълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този 3 принцип.

От приетата СМЕ се установява, че в резултат на инцидента на 18.01.2022 г. около 08.15 ч, в резултат на падане, поради подхлъзване на заледено място ищецът е получил закрито счупване на бедрената шийка на лявата бедрена кост. Проведено е успешно и своевременно оперативно лечение с алопластика на лявата тазобедрена става /подмяна на ставата с изкуствена/. Проведено е и лекарствено лечение - противотромбообразуване и антибиотично следоперативно. Ищецът е ползвал 99 дни отпуск по болест, поради счупването на шийката на лявата бедрена кост, като до пълното възстановяване с възможност за физическо натоварване на левия долей крайник е необходим срок от 12 /дванадесет/ месеца. Болките при това счупване започват в кратък срок от време, след полученото счупване и може да продължат с голям интензитет с дни. Характерно е при счупванията на човешките кости, че е възможно болки и страдания да се изпитват и в значително по-дълъг срок от време, вкл. с години, особено при промени в метеорологичните условия. Вещото лице е посочило, че е възстановена двигателната функция на левия долей крайник. Според вещото лице при падане е напълно възможно да се получи счупване върху терена - счупване, вкл. и на шийката на бедрената кост, което е мястото паднало върху терена, в конкретния случай на ляво. Вещото лице не установява данни от досието на НЗОК на името на ищеца, заболяване, което да може да доведе до това падане. При счупването на шийката на бедрената кост, кракът се скъсява и са ограничени движенията, мерките се предприемат в лечебно заведение по спешност, няма указание за специални средства, които да ограничат движенията на счупения крайник. Самото счупване и болките от него не позволят активно движение с конкретния крак, а скъсяването се получава винаги при счупване на шийката на бедрената кост. НЗОК не заплаща изцяло /не реинбурсира/ остеосинтезните материали за оперативното ортопедо-травматологично лечение.