Решение № 848 от 11.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Варна, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110205174 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. А. Ч. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 25-0819-003107/15.08.2025г. на началник група в ОДМВРВарна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите констатации на актосъставителя и намира за неясно въз основа на какви обстоятелства е прието за установено вмененото му нарушение. Поддържа, че сочената за нарушена норма е отразена неправилно, както и че времето на извършване на нарушението не е надлежно конкретизирано. Твърди, че е навлязъл в кръстовището на жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, във връзка с което моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.С. С., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира 1 присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.07.2025г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ *** по бул.“Приморски“ в гр.Варна, в посока от ЖП-гара към бул.“Цар Освободител“. Около 00,13ч. той приближил Т-образното кръстовище между посочения булевард и ул.“Михаил Колони“, регулирано със светофарна уредба. В 00,13,15ч. светофарната уредба за пътната лента за движение направо и наляво, съобразно посоката на движение на автомобила, преминала от зелен на жълт сигнал. В този момент превозното средство се намирало преди надлъжната двойна непрекъсната линия, но въпреки това продължило движението си към кръстовището. В 00,13,18ч. светофарната уредба преминала от жълт на червен сигнал. Автомобилът все още се намирал преди стоп-линията, но продължил движението си и в 00,13,19ч. навлязъл изцяло след нея в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като преминал през него по време на забранителния сигнал. В същото време свидетелите М. М. П. и К. Й. Д.– служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, извършвали контрол за спазване на ЗДвП на посочения булевард, като се били позиционирали на автобусна спирка, намираща се непосредствено след кръстовището. Двамата забелязали действията на Ч. и подали сигнал за спиране, след което му съставили акт за установяване на административно нарушение за това, че преминава на неразрешен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени такива, в които Ч. заявявал, че светлинният сигнал на светофарната уредба е бил зелен, а жълт цвят е светнал едва при навлизането му в кръстовището, както и че е продължил движението си, за да не създаде опасност от ПТП. За разглеждането на възраженията била назначена комисия, която изискала от Община Варна видеозаписи от охранителни камери, монтирани на кръстовището. След запознаването с видеозаписите и с изготвената от св.П. докладна записка по случая, комисията формирала становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен, а възражението било счетено за неоснователно.

Въз основа на съставения акт на 15.08.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. Ч. било наложено 2 административно наказание глоба в размер на 100,00 лева, за нарушение на 6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М. М.

П. и К. Й. Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата се явяват непредубедени и незаинтересувани от изхода на делото, при което показанията им следва да бъдат счетени за обективни и правдиви. Твърденията им са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като са възприели лично и от непосредствена близост действията на жалбоподателя. Свидетелите са категорични, че водачът е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, както и че цикълът на работа на светофара съвпада в двете посоки.

По делото като веществено доказателство е приложен CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). Именно в качеството на веществено доказателство е ценен въпросният CD, съдържащ видеозапис.

Същият е приобщен към доказателствата по делото чрез възпроизвеждането му в хода на съдебното следствие, при което се установи, че актосъставителят правилно е изяснил обстоятелствата около нарушението. На видеозаписа ясно се вижда, че при промяната на цвета на светофара от жълт на червен процесният автомобил за момент забавя движение, след което навлиза на червен сигнал в кръстовището.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е изискана циклограма на светофарната уредба на кръстовището, а също така е назначена съдебна видео-техническа експертиза, с оглед изясняване на какъв сигнал на светофарната уредба процесният автомобил навлиза в кръстовището след стоп-линията. От постъпилите: схема на светофарната уредба на кръстовището на бул.“Приморски“ и ул.“Михаил Колони“, циклограма на режима на работа на светофарната уредба и режим на работата на отделните фази на светофарната уредба се установява, че режимът на работа на сигналите, касаещи движението направо на автомобили /означени с 1А и 3А/, съвпада в двете посоки на булеварда /видно конкретно от циклограма на кръстовището-л.42 и Фаза 2 на кръстовището-л.44 от делото/.

Следователно свидетелите, които са наблюдавали сигнала на светофарната 3 уредба, поставена обратно на движението на автомобила, правилно са констатирали, че същият навлиза на червен сигнал в кръстовището, доколкото се установява, че сигналите и в двете посоки съвпадат. Аналогични изводи е формирало и вещото лице, изготвило заключението по назначената ВТЕ, в което се приема, че автомобилът навлиза в цялост след стоп-линията в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба и преминава през кръстовището на такъв сигнал. Показанията на свидетелите, приложеният видеозапис, коментираните писмени доказателства и заключението на назначената ВТЕ напълно кореспондират помежду си и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

По изложените съображения съдът приема за установено, че на посочената в НП дата жалбоподателят, при управление на процесния лек автомобил, е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. н а министъра на вътрешните работи ). Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Неоснователни са изложените в жалбата твърдения, че в НП неправилно за нарушена е посочена разпоредбата на чл.6, пи 11, т.1 от ЗДвП, 4 доколкото чл.6 от ЗДвП има само т.1 и т.2. В действителност претендираното от жалбоподателя означение на нарушената норма не се съдържа нито в акта, нито в наказателното постановление, като и в двата документа е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Съдът не намира основания да се съгласи и с доводите, че времето на извършване на нарушението не е надлежно конкретизирано, чрез отразяване и на секундата на осъществяването му. Нормите на ЗАНН не изискват дотолкова детайлно определяне на времето на извършване на административните нарушения, а и посочването на точен час, минута и секунда на осъществяване на дадено нарушение е на практика невъзможно, като поставянето на подобно изискване противоречи на здравия разум. Без значение за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е и разстоянието и местоположението на полицейските служители, установили нарушението. Тези обстоятелства касаят достоверността на техните показания, но не са необходим реквизит от съдържанието на наказателното постановление и следователно не може да се счете, че е допуснато процесуално нарушение в тази връзка.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението д а съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Според нормата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. От своя страна разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство и следователно е бил обвързан със задълженията, установени с чл.6, т.1 от ЗДвП.