Решение № 170 от 09.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Кюстендил, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

ЙОАНА Н. ТАКОВА като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500229 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №120/13.03.2024 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.

№ 2009 по описа за 2023 г. на същия съд, е признато за установено по отношение на Община Дупница, че наследници на К. С. З.: Е. А. З., М. Б. И., Е. Л. Н., Л. Б. З., И. А.

Б., В. И. К., И. И. К., С. И. В. са собственици по наследство и давност на земеделска земя имот с № *** в м. Свети Спас, землището на с. Б. с площ 165 кв.м. при съседи имоти с № ***, 7.51, 302.33, 7.17. С решението Община Дупница е осъдена да заплати на ищците 330 лв. деловодни разноски.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от Община Дупница чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. К.. Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно, поради допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на посочения от тях имот, находящ се в местност „Свети Спас“ с. Б.. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, адв. Н. Н., в качеството му на процесуален представител на ищците, е депозирал писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноските в производството.

Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, 1 като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на Районен съд - Дупница е валидно. При осъществена дължима служебна проверка Окръжен съд - Кюстендил констатира, че същото е недопустимо, поради следните съображения:

Във всяко положение на делото, въззивният съд е длъжен да следи служебно за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. При липса на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки или наличие на една от отрицателните предпоставки, искът е недопустим.

Съгласно чл. 129 от ГПК, съдът проверява редовността на исковата молба.

Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

Съгласно чл. 129, ал. 4 от ГПК по същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

В разглеждания случай е депозирана искова молба подадена от Е. А. З., М.

Б. И., Е. Л. Н., Л. Б. З., И. А. Б., В. И. К., И. И. К., С. И. В., против Акт за общинска собственост № 3364/04.08.2014 г. на кмета на Община Дупница, в която е заявено искане за признаване на ищците за собственици на имот с идентификатор *** с площ от

165 кв.м. при съседи на имота идентификатори

***;***;***;***, намиращ се в землището на с. Б., местност „Свети Спас“/“Мантарлия“, както и за обезсилване на посочения акт за общинска собственост.

Във въззивното производство и в изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието на положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск съобразно чл. 129, ал. 4 във вр. ал. 2 ГПК, с Определение № 308/23.05.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд е дал указания на ищците да отстранят констатирани нередовности в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочат: срещу кой ответник предявяват иска /чрез конкретизиране на неговото име, адрес, представител/; правното основание на което считат, че са собственици на процесния имот и ако това е давностно владение, то да посочат периода, през който са осъществявали фактическа власт върху имота /доколкото в обстоятелствената част липсва отбелязване на какво правно основание ищците считат, че са собственици на процесния имот/; да представят доказателства за вписването на исковата молба с вх. № 10620/14.11.2023 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В указания едноседмичен срок, с молба- уточнение с вх. № 2493/04.06.2024 г. ищецът е посочил, че исковата претенция е предявена срещу ответника: кмета на Община Дупница – П. Д.; че основанието на иска за собственост е давностно владение, продължило за период над 80 години, през който период имотът е владян от общия им наследодателя и след неговата смърт от тях. Заявил е че вписването на исковата молба отнема по-дълъг срок от определения от съда и е помолил за удължаване на срока за извършване на това действие.

Окръжният съд, констатирайки, че част от нередовностите на исковата молба не са отстранени, доколкото надлежен ответник по делото не е посочен, с Определение № 357/07.06.2024 г., е дал повторни указания до ищците да посочат надлежен ответник по предявения иск, като същевременно е продължил и срока за вписване на исковата молба с още две седмици, считано от 07.06.2024 г. Ищците са предупредени, че при неизпълнение на указанията в предоставения 1 – седмичен срок, исковата молба подлежи на връщане.

На 05.07.2024 г. по делото е депозирана уточнителна молба вх. № 3077/05.07.2024 г., с която се иска на ищците да бъдат дадени ясни указания за 2 извършване на вписването на исковата молба.

Съдът констатира, че в продължения по реда на чл.63, ал.1 от ГПК от съда срок, исковата молба не е вписана. Следва да се има предвид, че съгласно чл.63, ал.2, изр.2 от ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, поради което не е необходимо съобщаването му на ищеца. В настоящия случай този срок е изтекъл на 21.06.2024 г. и към тази дата съдът преценява дали е изпълнено указанието за вписване на исковата молба. Срокът за посочване на надлежен ответник тече от получаване на съобщението. Видно от разписката приложена по делото, то е получено на 24.06.2024 г. Едноседмичният срок е изтекъл на 01.07.2024 г. и към този момент не е посочен надлежен ответник, който да притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск за собственост.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е прието, че въззивният съд може във всяко положение на делото да констатира нередовности на исковата молба и да дава на ищеца указания за тяхното отстраняване, за да изпълни задължението си за постановяване на допустим съдебен акт. При поправяне на нередовностите в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им – обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото следва да се прекрати.

Според задължителните за съдилищата разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, горепосоченото разрешение е актуално и при действащия понастоящем ГПК, тъй като въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Единственото изключение, според цитираната тълкувателна практика, при което въззивната инстанция следва да обезсили и първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане е в хипотезата на констатирана нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Като се изключи тази хипотеза, във всички останали случаи на нередовност на исковата молба Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално.

В контекста на изложеното и доколкото ищецът не е отстранил констатираната нередовност на исковата молба, то въззивният съд приема, че решението на Районен съд - Дупница се явява процесуално недопустимо и на осн. чл.

270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №120/13.03.2024 г., постановено по гр.д. № 2009/2023 г. по описа на Районен съд- Дупница, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4