Решение № 541 от 17.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Плевен, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430103495 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите *** и ***, чрез *** против С. П. И., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : във вр. с Разпореждане № 3071 от 18.08.2023 по ч.гр.д. N№ ***/20*** г. по описа на ***, получено на 21.08.2023г., с което са уведомени, че на длъжника С. П. И. е връчена издадената заповед при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в законоустановения срок, „***“ упражнява правото да предяви настоящият установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, като се излага следното : на ***год. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № *** с „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 114.00лв. в срок до 10.01.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %.

Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са 1 потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложените Общи условия и Договор за паричен заем №*** на *** г. установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнил в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Ответникът С. П. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***г. г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът не е 2 изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Заявява се, в случай че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС)

Ответникът С. П. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 976.98 лв., формирана както следва: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 241.02 лв. за периода от ***г. до 10.01.2023г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 135.96лв. за период от 3

10.01.2023г. до 29.01.2025 г.,както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се разноски и от заповедното производство, както и такива за настоящото, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.

В срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който вземането на ищцовото дружество се оспорва като платено - „четворно“ и с оглед цялостната оценка на смисловото съдържание на изложените твърдения съдът приема,че не се оспорва сключването на самия договор- сключен по реда на ЗПФУР.

С оглед оспорването и предвид задължението на съда да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, следва да се назначи съдебносчетоводна експертиза от ВЛ, което да даде заключение по въпросите: какъв е размерът на ГПР по процесния договор, начислено ли е към задължението на ответника задължение за неустойка, включена ли е била тя в месечната вноска, както и в претендираните от ищеца лихви и съответно какъв би бил размерът им без тази стойност; има ли извършени плащания от ответника по процесния договор и ако има – на каква сума и кога е извършено плащането.

В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника адв. Л.Г. от ***, в което са наведени подробни доводи досежно неоснователността на предявените искове поради недействителност на договора и в частност - недействителност на клаузата за неустойка. Представено е доказателство за заплатени от ищеца в хода на делото 1211лв.

В о.с.з. ответната страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № ***/20***год. по описа на *** се установява, че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК за сумите –предмет на настоящото исково производство и в този смисъл вземането по двете дела- заповедно и исково - са идентични.

По делото, в хода на процедурата по размяна на книжа, на 09.07.2025год. е постъпило писмено Възражение от ответника /съдържащо се в електронната папка в делото/, с което исковете се оспорват. Ответникът твърди, че не е подписвал никакви документи, но същевременно твърди, че не се бил съгласил издължаването на сумата да е в срок 18 месеца; твърди, че бил платил 1500лв., като 600лв. били за осигуровки, която сума получил чрез ИЗИПЕЙ. Заявява, че не може да плаща „четворно“.

С оглед постъпилото изявление от ответника, чрез пълномощника, съдът приема, че страните не спорят за това, че между *** ООД-***/първоначален кредитор на ответника / и ответника е сключен описаният в исковата молба договор за кредит от ***год., за посочената сума от 600лв., с посочените параметри - изплащане на вноски от по 114лв.за срок от 18 месеца, с ГПР4 47,83%, уговорена в т.6.2 от договора дължима неустойка в размер 1210,98лв.

Съдът приема, че страните не спорят и относно извършеното прехвърляне на вземането на ищеца, което обосновава неговата надлежна активна процесуална легитимация, като договорът за цесия от *** год. е представен с исковата молба. В хода на делото, преди провеждането на първото о.с.з., ответникът, чрез пълномощника, е представил разписка за заплатена сума в размер 1211лв., с посочено основание „вноска по кредит“ и в полза на – ***.

Така представеното доказателство не обосновава извършено плащане от страна на ответника по процесния договор за кредит, т.к. е извършено в полза на различен кредитор от този по процесния договор. Същевременно липсват представени други доказателства за това конкретно тази изплатена сума на основание кой конкретен договор се изплаща, същата една или повече вноски ли представлява и т.н. Независимо от това, с оглед липсата на процесуална активност от страна на ищеца исковете остават недоказани и следва да се отхвърлят – за главницата като недоказан, а за лихвите и като неоснователни.