Решение № 384 от 22.05.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1195/2024
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 13.06.2024
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42,ал.1,т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57,ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.60,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а,ал.7, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Б., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201195 по описа за 2024 година
Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. П. Ч., ЕГН **********, против Наказателно постановление №22-0001512/29.02.2024 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Б., с което му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. на основание чл.178а,ал.7, т.3 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б. „б“ ,предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
В жалбата са изложени възражения, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неправилно установената фактическа обстановка, които са рефлектирали върху ограничаване правото на защита. Очертани са подробно конкретните измерения на допуснатите процесуални нарушения - липса на конкретизация относно мястото на извършване на нарушението,с което са дерогирани изискванията на чл.42, т.3 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН.Оспорва се и качеството, надеждността и достатъчността на събраните доказателства,анализирани от административно-наказващия орган, като се релевира оплакване за основаване на фактическите констатации от съдържанието на нарушението единствено върху видеозапис, оспорван от жалбоподателя като непълен и необхващащ всички действия по техническата проверка. В тази насока се очертават доказателствени празноти и информационни дефицити поради липса на положена дължима активност – в т.ч. чрез снемане на сведения от членовете на комисията, извършила прегледа, изискване на обяснения от страна на водача, предоставил автомобила и т.н.Оспорва се неизвършването на измерване на количеството вредни емисии в отработените газове. Изложени са тезисни съображения в аспекта на оплакването за неправилно субсумирането на нарушението под визираната материална норма - чл.44, ал.1, т.1, б. „б“ ,предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Въззивникът И. Ч., редовно призован в о.с.з., се явява лично и настоява за отмяна на атакуваното НП с довод, за допуснати несъответствия в датата и мястото на нарушението /съставения АУАН/ . Пледира и за непълнота на записа, тъй като камерите не обхващат цялата линия.
За административно-наказващият орган се явява упълномощената инспектор А.М., ,която изразява позиция за правилност и законосъобразност на обжалваното НП предвид безспорната му доказаност. Твърди,че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, АНО 1 издава НП и тогава, когато е налице нередност в акта, като актосъставителят е посочил в акта седалището и адресът на управление на фирмата, но изрично е посочил, че нарушението е извършено в пункта, респ. касае се за техническа грешка, независимо от която съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, е издадено обжалваното НП. Представя писмена защита и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2024 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата около 11.30 ч. в гр.Б., ул. „М.Л.“№ ** в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС „А. 1“ ЕООД, притежаващ Разрешение №1442, валидно до 19.02.2025 г., след анализ на пълен видеозапис от периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност протокол №3441673 на МПС, марка „П.П.“ от кат.М1, с рег. №* **** **, собственост на „Т.И.“ ООД, с ЕИК *********, извършен в КТП на 26.01.2024 г., с начало 10.13 ч. е констатирано следното: Техническият специалист И. П. Ч. участвал в комисията при извършване на периодичния технически преглед на гореописаното МПС не е използвал димомера, за да извърши необходимите измервания на димността в отработените газове, съгласно методиката по чл.31, ал.1, Приложение 5, част 1, позиция 8.2.2.2 от Наредба №Н32/16.12.2011 г. на МТИТС.При тези параметри актосъставителят достигнал до извод, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б. „б“ ,предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
АУАН бил предявен и подписан от жалбоподателя, който нямал възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, също не са депозирани възражения.
Въз основа на съставения акт на 29.02.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- директор на РД "Автомобилна администрация" Б. счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била индивидуализирана идентична правна квалификация на нарушението по чл.44, ал.1, т.1, б. „б“ ,предл.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.178а,ал.7, т.3 ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 1500 лева.
За извършената тематична проверка бил съставен и Констативен протокол №42-09-5078/14.02.2024 г. ,от който съдът черпи информация относно местонахождението на техническия пункт, в който е осъществен периодичния преглед – гр.Б., ул. „И." № **.
Към административно-наказателната преписка са налични и съдът кредитира Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС №34416573, в което в реквизит 8.2 Вредно въздействие. Емисии от отработили газове е вписан показател -0.17, ведно с разпечатка- подробно извлечение на горния протокол от информационна система, в която в реквизит „Измервания:С принудително пълнене /с турбокомпресор/ е отразена димност 0.17,както и представения списък към Разрешение №1442/19.02.2015 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение/Наказателното 2 постановление било връчено лично на жалбоподателя на 07.03.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок на 15.03.2024 г., депозирал жалба срещу горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН./Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган,а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице, като тяхната нормативна компетентност произтича от чл.166,ал.1, т.2 , и чл.189,ал.12 ЗДвП, а оперативната им компетентност произтича от приложената по делото –л.18 Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., за наказващия орган и приобщената длъжностна характеристика за актосъставителя. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Не така стои въпросът относно изискването за стриктно съблюдаване на лимитирания от законодателя минимум от съдържателни компоненти при издаване на НП съгл. нормата на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН. При съставяне на административния акт не е обезпечено съответствието със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42,ал.1,т.3 от ЗАНН поради допусната неяснота относно мястото на извършване на нарушението, в частност противоречието на фиксираното място гр.Б., ул.
„М.Л.“ № **, със събрания безпротиворечив доказателствен материал. Ето защо предвид информационно-техническата обезпеченост на наказващия орган, същият е разполагал с ефективни механизми за своевременно констатиране на пространствените елементи от фактическия състав на нарушението към датата на проверката. Видно от депозирания в хода на съдебното следствие Констативен протокол 42-09-50-78/14.02.2024 г. в рамките на тематична проверка и с оглед съставения АУАН 338620, е посетен точният адрес на контролно техническия пункт, който се установява в гр.Б., ул. "И" № **. Този адрес е качествено различен от адреса – гр.Б., ул. „М.Л.“№ **, който е адресът на управление на „А.1“ ЕООД съгласно Списък към Разрешение №1442/19.02.2015 г.,неправилно залегнал при описание на нарушението в АУАН и в НП.
В този контекст всеки опит за обвързване на констатацията за извършване/довършване на нарушението с разнородни адреси на местонахождение на КТП „А.1“ ЕООД, който да бъде обясняван едва в хода на съдебното следствие с допусната техническа или очевидна фактическа грешка, при това едновременно в АУАН и в НП е лишен от съпътстващо логическо аргументиране в контекста на властническите правомощия на наказващия орган по см. на чл.53,ал.2 ЗАНН. Разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗАНН предписва, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.В случая ярка демонстрация за дерогиране на принципа на служебното начало еx officio (служебно, по свой почин) последователно от актосъставителя и наказващия орган, е опитът дефицитът в този съществен съдържателен елемент от фактическия състав на нарушението –мястото на неговото извършване да бъде саниран, едва в хода на въззивното съдебно производство с обяснение за допусната очевидна фактическа грешка. В рамките на принципа на служебното начало е било нужно последователно актосъставителят и наказващият орган своевременно да установят точния актуален адрес, на който е местонахождението на контролно-техническият пункт на „А.1“ ЕООД, респ.в който се твърди да е допуснато процесното нарушение.
Индивидуализиращите белези на нарушението в административнонаказателния процес, в т.ч. допустимите времеви рамки, в които е възможно проверяващите органи да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание за индивидуализирано по основните си съставомерни признаци нарушение- в т.ч. място на осъществяване, са императивно установени и не могат да бъдат изкуствено адаптирани към по-късен момент- във фазата на въззивната съдебна проверка, особено за обществени отношения в сферата на административно-наказателната отговорност. В случая в 3 обстоятелствената част на АУАН, транслирано и в документално-словесното описание на нарушението в НП, е отразено, че мястото на нарушението е гр.Б., ул. М.Л. № **,а съгласно цит.КП 42-09-50-78/14.02.2024 г. от тематичната проверка на място е установено различно място на нарушението – гр.Б., ул. "И" № **.
Ето защо формулировката относно мястото на нарушението предвид събрания доказателствен материал за физическо посещение на КТП „А.1“ ЕООД отразява неясно обвинително твърдение, с което административно обвинителният инструмент допуска приписване на нарушение,което не е осъществено на конкретизираното в АУАН място.
Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf524ed5-b0fc-4139-87a1-ba0765690ba5