Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 422 от 13.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 274/2024
Вид
Определение № 422
Подписан
13.06.2024
В сила
13.06.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ТАТЯНА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Ловеч, 13.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500274 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба № 4238/16.04.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД – София против разпореждане № 680/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 347/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Шюкриев Ч. изцяло. Анализира се целта на заповедното производство и се изтъква, че пълно и главно доказване на претенцията се извършва не в него , а в исковия процес. Жалбоподателят твърди, че подаденото заявление отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като е посочен съда, до който е адресирано; името и адреса на заявителя и длъжника, както и единните им граждански номера; посочена е цена на вземането; съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава; посочено е в какво се състои искането; заявлението съдържа подпис; представен е документ за внесена ДТ. Цитира се практика на ОС – Перник, ОС – Бургас, ОС – Пловдив, СГС,, ОС-Добрич, която жалбоподателят споделя.Моли да бъде отменен атакувания съдебен акт от 04.04.2024 г. на Районен съд – Ловеч и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт н а 16.04.2024 г. , а жалба е подадена на 16.04.2024 г. чрез ССЕВ Следователно е спазен законоустановения т срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба № 4238/16.04.2024 г. от 1

„Агенция за събиране на вземания“, ЕАД – София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 2265/26.02.2024 г. на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против М. Шюкриев Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Горско Сливово, общ. Летница, обл. Ловеч, ул.

„Георги Минов“ № 35, за вземане в размер на 7796.21 лева – частично претендирана сума за периода от 15.04.2023 г. до 15.05.2031 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението за вземане по Договор за потребителски кредит № EMLN-18590183/05.05.2021 г. Сключеният и представен по делото договор е между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“-кредитор и длъжника за сумата 25000 лева. Договорено е общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 44367.60 лева или по 369.73 лв.месечна вноска, която е платима на 120 броя месечни погасителни вноски, при първа погасителна вноска на 15.06.2021 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 15.05.2031 г. Изтъква, че на 08.08.-2022 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания от дата 15.02.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България“ срещу М. Ш. Ч., произтичащи от Договор за паричен заем № EMLN18590183/05.05.2021 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Сочи, че длъжникът е уведомен за станалата за предсрочна изискуемост на кредита с уведомително писмо с изх. № УПЦ-УПИ-СБНП/ЕМLN-18590183, връчено на 03.04.3023 от дата 23.06.2023 г.

С разпореждане № 548/29.02.2024 г. по гр.д. №347/24 г. Ловешки районен съд е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-град София в 3-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба да посочи -как е формирано вземането, съответно какви суми се включват в претендираната частично главница /включва ли се в нея застрахователна премия, в какъв размер и на какво основание/, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, застрахователната премия включена ли е в ГПР, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски, какви вземания се включват в погасените вноски, кога е уведомен длъжникът, че вземанията, произтичащи от задължението му по договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и че той е новият му кредитор.

Произнесено е разпореждане № 680/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 347/2024 г. н а Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Ш. Ч. изцяло, поради неотстраняване на нередовностите и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да 2 съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 29.02.2024 г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението, те не са изпълнени. Жалбоподателят не е заявил какви вноски са направени от длъжника, каква и коя част от дълга е погасена с тях. По заявлението и приложните към него документи не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга от общата стойност на плащанията по заема в размер на 44367.60 лева до претендирания размер на главница 7796.21 лева, тъй като заявителят не изпълнил разпореждането на заповедния съд.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя-жалбоподател да посочи колко вноски са платени и кога е платена последната вноска по договора, да конкретизира датата на която е уведомен длъжника за извършената цесия, но в молбата от 12.03.2024г. няма никаква информация по този въпрос. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит заповедният съд дължи произнасяне по приложението на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК/.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза.

В жалбата са изложени пространни доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него. Нещо повече в действащата редакция на чл. 410, ал. 3 от ГПК изрично се въведе изискване заявителят да представя договора, от който произтича вземането с потребител и всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия. Тези задължения за жалбоподателя произтичат именно от вмененото задължение на заповедният съд да извърши дейността по чл. 411, ал.2, т. 2 и т.

3 от ГПК. В този смисъл цитираната съдебна практика не е задължителна за 3 настоящата инстанция, тъй като отразява правораздавателна дейност по конкретни казуси на равни по степен съдилища, а не е по Тълкувателни решения на ВКС.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 680/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 347/2024 г. н а Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА като законосъобразно, разпореждане

№

680/04.04.2024 г. по ч.гр.д. № 347/2024 г. на Ловешки районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4