Решение № 260044 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, XV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА

МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

РОСИ МИХАЙЛОВА при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Ивайло Занев, като разгледа докладваното от съдия МАРИНКОВА ВНЧД №2430 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С определение от 03.06.2020 г. по НЧД №800/20 г., СРС,

НО, 105 състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл.27, ал.2 от НК е присъединил към неизтърпяната част от общото най- тежко наказание в размер на 14 г лишаване от свобода, определено измежду наказанията по няколко осъждания С.А.М. по НЧД №1481/2009 г. на СГС, наказанието от 2 години лишаване от свобода, наложено му по ХОХД №6842/2012 г. по описа на СРС, НО, 105 с-в, като е определил общо наказание от 16 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим.

Срещу определението е постъпила в законоустановения срок жалба от служебния защитник на осъдения- адв.Й.Й., в която сочи, че не е съгласен с така постановеното определение, като моли съда да го отмени и да му определи едно общо наказание в размер на 14 години лишаване от свобода, като му наложи по- тежкото от двете наказания.

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица, но следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения С.М., включително и бюлетините за съдимост, както и справка за търпените от него до този момент наказания лишаване от свобода, респ. справка за задържането му под стража по различните дела.

В съдебно заседание пред въззивния съд служебният защитник на осъдения- адв.Й.Й. заявява, че поддържа жалбата на своя подзащитен и моли съда да уважи желанието му за групиране на наложените му наказания.

Прокурорът при СГП счита, че жалбата на осъдения С.М. е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в самата жалба. Заявява, че не споделя изводите на СРС, с които искането на осъдения за групиране на наложените му наказания по правилата на чл.23- чл.25 от НК е било оставено като неоснователно, доколкото не бил налице по-благоприятен вариант за групиране в сравнение с това, което е направено с предходни определения. Твърди, че има по-благоприятен вариант за групиране и той е следния:

Първо, определяне на едно общо наказания за престъпленията, за които той е бил осъден по присъди, постановени по НОХД № 4159/2007 г., НОХД № 755/2008 г., НОХД № 3390/2007 г. и НОХД № 49/2008 г. по описа на СГС, посочени съответно под № 6,7,8 и 9 в справката за съдимост, а именно да се определи общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 г., което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. И отделно от тази съвкупност да се постанови отделно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 г. при първоначален „строг“ режим, наложено на осъдения с присъда по НОХД № 4153/2004 г. по описа на СГС, посочена под № 5 в справката за съдимост. Сочи, че това е по-благоприятен за осъдения, отколкото вариантите, заложени в групирането по НЧД № 606/2009 г. и НЧД № 1481/2009 г. по описа на СГС, тъй като при този вариант априори изначално се изключва възможността за двукратно прилагане на чл.24 от НК. В частност се изключва възможността за увеличение на най-тежкото наказание по размер, което му е наложено за престъплението по НОХД № 4153/2004 г. – 12 г. Едва след такова групиране по правилата на чл.25- чл.23 от НК, което според него е изцяло съобразено с постулатите, залегнали в ТР № 3/2009 г. на ВКС по ТД № 3/2009 г. следва да се приложи чл.27, ал.2 от НК, като на осъдения се определи едно общо наказание за престъпленията по НОХД № 4153/2004 г.-12 годишна присъда и по НОХД № 6874/2012 г.-последната присъда на СРС от 2 години, като се сумират двете общи наказания, доколкото престъпленията по тях са извършени в условията на опасен рецидив и няма как да се присъедини отчасти или да не се присъединява наказанието по последната присъда, т.е. за тези две престъпления следва да му се определи едно общо наказание по правилата на чл.27 от НК, а именно 14 г. „Лишаване от свобода“.

Ето защо предлага на съда да отмени определението на СРС, като вместо него постанови на основание чл.25- чл.23 от НК групирането във вида, в който предлага той и след което да приложи чл.27, ал.2 от НК, който принципно правилно е приложен от първата съдебна инстанция, но с това прилагане се е стигнало до увеличаване на наказанието общото с две години „Лишаване от свобода“.

Осъденото лице С.М. моли съда да кумулира наказанията му, тъй като му били казали, че само така ще може да излезе и да работи, а той търпи наказание от 2007 г., но счита, че и той трябва да поработи. В последната си дума осъденият моли ако може да се направи нещо на една обща присъда, което ще е по- добре за него, за да може да работи.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалба та‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното „определение“, констатира следното:

Делото пред СРС е било образувано по молба на осъдения С.М. с искане да бъде извършено групиране на наложените му наказания по различните дела.

С протоколно определение от 03.06.2020 г. СРС, НО, 105 с-в е приел, че не са налице основания за извършване на ново групиране на досега наложените на М. наказания, тъй като такова групиране на част от наложените му наказания по предходни 5 осъждания (актуални такива, във връзка с които М. продължава да търпи наказание лишаване от свобода) вече е било извършено, като е приел, че не е налице възможност за по- благоприятно групиране на наказанията му, поради което и не са налице основания за ревизия на влезлите в сила определения, с които е било извършено това групиране до този момент. Застъпил е също така становището, че второто определение- това, постановено по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в и влязло в сила последно-на 23.05.2009 г. е подлежало на възобновяване, тъй като с предходното определение, постановено по НЧД №6060/2009 г. на СГС, НО е било извършено по-благоприятно за осъдения групиране на наказанията му, доколкото не е била приложена разпоредбата на чл.24 от НК спрямо него, но е посочил, че определението по НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в е влязло в сила и СРС е длъжен да се съобрази с него.

Така застъпеното становище на СРС е принципно неправилно и в противоречие с ТР №3/2009 г. на ВКС, доколкото и съгласно цитираното ТР допустимостта на ново групиране на наказанията на осъденото лице не се обуславя от това дали групирането, което вече е било извършено е най- благоприятно или не за лицето. То се обуславя от наличието или не на ново обстоятелство- ново осъждане на лицето, настъпило след последното групиране на наложените му до този момент осъждания дори и ако новото осъждане не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходните осъждания на лицето. Цитираното ТР №3/2009 г. на ВКС гласи следното: Не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл.23 – чл.25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били включени в съвкупност.

Допустимо е след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл.23– чл.25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание.

Конкретният случай попада във втората визирана от ТР №3/2009 г. хипотеза и поради това неправилно първостепенният съд е отказал да уважи (макар и да няма изричен диспозитив в този смисъл) искането на осъденото лице за ново групиране на наложените му до този момент наказания. Първостепенният съд е установил правилно фактите по делото, но не е приложил правилно материалния закон. Събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства не установяват нови факти и обстоятелства предвид липсата на нови осъждания на лицето след 2012 г., поради което въззивният съд изцяло споделя установената от СРС фактическа обстановка касаеща съдимостта на М. и тя е следната:

От приложената справка за съдимост се установява, че М. е осъждан многократно, като са налице тринадесет съдебни акта. Правилно СРС е преценил, че с оглед на конкретното производство от значение се явяват последните шест осъждания на лицето, доколкото останалите седем са в отдалечен период от време, по отношение на тях е било извършено групиране на наказанията на М., като и определените му по тези осъждания наказания са вече изтърпени изцяло.

Към настоящия момент М. продължава да търпи и му предстои да търпи наказанията, наложени му по последните 6 осъждания, които и поради тази причина са предмет на разглеждане по настоящето дело. А те са следните:

1. По НОХД № 4153/2004г. на СГС, влязла в сила на 22.05.2007г. присъда за продължавано престъпление, извършено на 14.07.2003г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години.;

2. По НОХД № 4159/2007г. на СГС, влязла в сила на 03.06.2008г. присъда за деяние, извършено на 18.05.2007г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години.;

3. По НОХД № 755/2008г. на СГС, влязла в сила на 10.10.2008г. присъда за деяние, извършено на 09.06.2007г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.;

4. По НОХД № 3590/2007г. на СГС, влязла в сила на 29.11.2008г. присъда за деяние, извършено на 16.07.2007г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 години.;

5. По НОХД № 49/2008г. на СГС, влязла в сила на 10.03.2009г. присъда за деяние, извършено на 05.02.2007г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца;

6. По НОХД № 6874/2012г. на СРС, НО,

105 състав влязла в сила на 15.05.2012г. присъда за деяние, извършено на 21.10.2011 г., за което е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.;

Както правилно е констатирал СРС по отношение на осъжданията по пункт от № 1 до № 5 с определение по НЧД № 606/2009г. на СГС, 9 с-в е било постановено и извършено групиране на наказанията на М. като са били определени 2 групи:

1 ва група - едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 4153/2004г. на СГС, НОХД № 4159/2007г. на СГС, НОХД № 49/2008г. на СГС, а именно наказание лишаване от свобода в размер на 12 години и

2 ра група - едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 755/2008Г. на

СГС и НОХД № 3590/2007г. на СГС, наказание лишаване от свобода в размер на 7 години. Определението е влязло в сила на 08.05.2009 г. Видно от материалите по делото, определението по това дело е постановено в съдебно заседание на 21.04.2009 г.

По непонятни причини в СГС към онзи момент е било образувано още едно НЧД– НЧД №1481/2009 г. на СГС, НО, 22 с-в с идентичен предмет, а именно с искане на началника н СЦЗ за групиране на наложените на М. наказания, но само по три от цитираните по- горе осъждания на лицето, а именно- по НОХД №4153/04 г. на СГС, по НОХД №4159/07 г. на СГС и по НОХД №49/08 г. на СГС. Към момента на постановяване на определението по това дело, а именно в съдебно заседание на 07.05.2009 г. определението, постановено по другото НЧД- НЧД №606/2009 г. на СГС, 9 с-в все още не е било влязло в сила. Това е станало на следващия ден- 08.05.2009 г. Независимо от това обаче и предвид наличието на още едно висящо производство между същите страни със същото искане и предмет е било недопустимо, поради което и образуваното по- късно НЧД със същия предмет (това по НЧД №1481/2009 г.- видно от номера на самото НЧД) е подлежало на прекратяване или на присъединяване към