Определение № 52 от 31.01.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Смолян, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500029 по описа за 2025 година

Производството е по чл.248 ал.3 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК Постъпила е частна жалба от адв.Ел. Ив. като пълномощник на Ф. Б. против определение № 488/ 25.11.2024г., по гр. дело №189/ 2024г по описа на РС-Мадан, в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта относно претендираното адв.възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.Сочи , че постановеният съдебен акт е неправилен и лишен от мотиви, доколкото същият е постановен в нарушение на цитирана практика на

СЕС и ВКС . Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за нарушение на принципа на чл.3 от ГПК , като е налице недобросъвестност единствено от страна на ответното дружество, тъй като не е възстановило недължимо платените суми при влязъл в сила акт, с който е прогласена недействителност на договора за кредит. Специалният състав на чл. 3 от ГПК предвижда отговорност за противоправно поведение, изразяващо се в превратно упражняване на процесуални права, в нарушение на принципите за добросъвестност и спазване на добрите нрави. . Упражняването на правата на ищеца по делото, с които се домогва да защити и охрани интересите си, не представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК и да се приеме обратното, би означавало съдът да съдейства на неизправната страна по спора. Поради изложеното е поискано съдът да отмени посоченото определение като неправилно и незаконосъобразно.

Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от страна на ответното дружество .

Смолянският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима , като разгледана по същество е неоснователна , предвид на следното:

Производството по гр.дело 189/2024г по описа на МРС е образувано по искова молба от Ф.Б. срещу СТИК -КРЕДИТ АД , като е поискано съдът да осъди ответното 1 дружество да заплати на ищцата сумата от 347,50 лева-недължимо платена сума по договор за потребителски кредит от 09.01.2023г , поради неговата недействителност.

С решение от 17.10.2024г е уважена частично исковата претенция на Б. до размер от 66,76 лева.Съдът прекратил производството по отношение претенцията за заплащането на сумата до пълния размер на иска , тъй като за нея е постановено друго влязло в сила съдебно решение по гр.дело 349/2023г на МРС .

С решението е оставено без уважение искането за присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв.Ив. по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.За да отхвърли претенцията за заплащане на разноски съдът приел, че между същите страни са образувани три дела по повод сключен Договор за потребителски кредит от 09.01.2023 г. , а именно: гр. д.

189/2024г, гр.д. 312/2023г и гр. д. 349/2023 г., по които ищецът е бил представляван от един и същ пълномощник. По гр. д. 312/2023 г. по предявен установителен иск е била прогласена за нищожна клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора за потребителски кредит , предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 в полза на адв. Ел. Ив.. По гр. д. № 349/2023 г. по предявен от Ф. Б. осъдителен иск е осъдено дружество Стик Кредит АД да заплати на ищцата сумата от 280.74 лева -неустойка за непредставяне на обезпечение по договор за кредит , като е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС в полза наадв Ел. Ив.. Този подход за претендиране на разноски за адвокатски хонорар по всяко едно от делата с предмет едно и също правоотношение нарушава принципа по чл. 3 от ГПК и поради тази причина съдът не присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Подадена е молба от адв.Ив. за изменение на решението в частта за разноски , като с обжалваното определение съдът оставил без уважение молбата за изменение на решението , като са преповторени съображенията , изложени в мотивите към решението.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, предвид на следното:

Настоящият съдебен състав счита, че евентуално присъждане на адв.възнаграждение в полза на адв.Ив. по образуваното дело пред МРС влиза в противоречи на разпоредбата на чл. 3 от ГПК .Ищцата Ф.Б. , макар да има възможност да получи защита на правата си в едно производство, е предявила три иска срещу ответното дружество във връзка с претенции, произхождащи от един договор за кредит , с който е предоставен заем от 950лева .

По образуваните две предходни дела е разгледан един установителен и един осъдителен иск , касаещ вземане за неустойка по договора , като в полза на адв.Ив. е присъдено адв.възнаграждение в общ размер на 720 лева .

По образуваното гр.дело 189/2024г. е уважен иск по реда чл. 55ал.1 от ЗЗД до размер на 66,76 лева , като адв.Ив. претендира адв.възнаграждение в размер от 480 лева.

Очевидно е , че ищцата упражнява превратно процесуалните си права , като образува множество съдебни производства , произтичащи от едно и също правоотношение, за да 2 се генерира доходи под формата на адв.възнаграждение.Претендираното адв.възнаграждение по делото надхвърля седем пъти уважения размер на исковата претенция. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети подобна злоупотреба.

При установяване на факта на недобросъвестно упражнени процесуални права от ищеца чрез пълномощника му , право на адвокатско възнаграждение на адвоката не следва да бъде признато .

По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, като обжалваното определение следва да се потвърди в обжалваната му част .

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 488/ 25.11.2024г., поставено по гр. дело №189/ 2024г. по описа на Районен съд Мадан, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Ф.Б., подадена чрез адв.Ел. Ив. за изменение на постановеното решение по гр.дело 189/2024г по описа на МРС за присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.

38 ал.2 от ЗА.

В останалата му част определението не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3