Решение № 24 от 16.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Анета Илинска

Катя Сукалинска при участието на секретаря К. Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20221200500530 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. Г. Р. и Б. Г. Т., съд. адрес в гр. С., ул.“***“№1, подадена чрез процесуален предствител против решение №8016/06.04.22г на РС-П. по гр.д. №1213/20г., с пр. осн.чл. 258 и сл.

ГПК.

С атакуваното решение са отхвърлени като неоснователни предявените установителни искове и в полза на ответната страна са присъдени разноските по делото.

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настояват за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно с присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също подробно се обосновава.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила родствените връзки, по силата на които ищците В. Г. Р. и Б. Г. Т., са преки наследници по закон (дъщери) на Г. Б.Г., п. 21.02.2016г., както и че последният е пряк наследник по закон (син) на Б. Г.ев Г., бивш жител на гр.П., п.31.01.2006г (вж.у-ние за н-ци изх.№977/02.09.2020г).

Безспорно е също, че К.И.Г., родена 18.07.1904г е починала на 09.12.1972 г. и е оставила следните наследници по закон: Б.А.А.; И.А.А., п.11.11.2000г. и оставил като наследници: Е.Г.А. (съпруга - починала на 24.12.2012г.), К.И.А.

(дъщеря), В.И.А. (дъщеря), А.И.А., (син - починал на 25.09.2011г, без преки наследници); К.И.Г., починала на

10.05.1997г. и оставила следните наследници по закон: С. И. Я.(съпруг); Г. С.ов Я. (син), починал на 19.01.2017г и оставил следните наследници по закон: В.Б.Я..а(съпруга), С.ка Г. Я.а(дъщеря), А. Г.ев Я.(син); И. С.ов Я.(син); Ц. С.ова Р.(дъщеря) и К.

С.ова Я.а (дъщеря); Е.Г.П. (дъщеря) - вж. у-ние за н-ци изх. №402/15.03.2021г на Община-П..

Според удостоверение за наследници изх.№944/17.06.2021г, издадено от Община Благоевград, К.И.Г.(п.09.12.1972 г) е втора съпруга на Г. П.Г., роден на 14.05.1900г, починал на 13.03.1953г в Хърсово, област Разград, като последният е оставил следните наследници по закон: М.Г.К. (дъщеря), починала на 30.07.2010 г. и оставила следните наследници по закон: Х.Г.Х., ЕГН ********** (син), Ф.Г.А., ЕГН ********** (дъщеря), К. Г. К., ЕГН ********** (дъщеря), П.Г.Х., ЕГН ********** (син); З.Г.Г., роден на 22.04.1929г(син), починал през 1977г и оставил следните наследници по закон: М.С.Г., ЕГН **********(съпруга), починала на 07.07.2012г, И. З.Г., ЕГН ********** (син), Б. З.Г., ЕГН ********** (син); И. Г.ев Г., ЕГН ********** (син); Б. Г.ев Г., ЕГН ********** (син), починал на 31.01.2006 г. и оставил следните наследници по закон: М. Д.а Г.а, ЕГН ********** (съпруга), 2 починала на 16.04.2015 г./, Г. Б.Г., ЕГН ********** (син), починал на 21.02.2016 г. и оставил следните наследници по закон:В. Г. Р., ЕГН **********, Д. Г. Г.а, ЕГН ********** (дъщеря) и Б. Г. Т., ЕГН ********** (дъщеря); Б. Г.ев Г., ЕГН ********** (син), починал на 24.11.1997 г. и оставил следните наследници по закон: В. Б.ова Г.а, ЕГН ********** (съпруга), С.Б-В., ЕГН ********** (дъщеря) и С. Б. Г., ЕГН ********** (син);

К. Г. Я.а, ЕГН ********** (дъщеря), починала на 10.05.1997г. и оставила следните наследници по закон: С. И. Я., ЕГН ********** (съпруг); Г. С.ов Я., ЕГН ********** (син), починал на 19.01.2017г. и оставил следните наследници по закон: В.Б.Я..а, ЕГН ********** (съпруга), С.ка Г. Я.а, ЕГН **********(дъщеря), А. Г.ев Я., ЕГН ********** (син); И. С.ов Я., ЕГН ********** (син); Ц. С.ова Р., ЕГН ********** (дъщеря) и К. С.ова Я.а, ЕГН ********** (дъщеря); Е.Г.П., ЕГН ********** (дъщеря).

С оглед на изложеното следва, че Б. Г.ев Г. (дядо на ищците по бащина линия) и К. Г. Я.а (съпруга на ответник) са преки наследници по закон (син и дъщеря) на Г. П.Г., роден на 14.05.1900г. и починал на 13.03.1953 г. в Хърсово, област Разград. Съгласно удостоверение за наследници изх.

№977/02.09.2020г към датата на смъртта на Б. Г.ев Г., същият е бил женен за М. Д.а Г.а, ЕГН **********, която е починала на 16.04.2015 г.

Установява се по делото, че с Решение №506/06.04.2016 г. по гр.д.

№258/16 г. по описа на РС-П. в особената книга за приемане и отричане от наследство при РС-П., е вписан под № 08/06.04.2016г отказа на Д. Г. Запрева, ЕГН ********** от наследството, останало след смъртта на Роза И.а Г.а, ЕГН **********, починала на 02.02.2016 г. и Г. Б.Г., починал на **********, бивши жители на гр.П..

Съгласно нотариален акт №24, дело № 69/1972 г. по описа на П.ки районен съдия, Б. Г.ев Г., жител на гр.П. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба на недвижим имот, намиращ се извън чертата на града, а именно: 1/2 идеална част от дворно място с площ от 160 кв.м. – част от имот с пл.№ 3188 в кв. „***“ при съседи: площад „***“, А.М., старата мелница на З. и А.М., заедно с част от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята от първия етаж, също с южно изложение, свързани със самостоятелно стълбище и чардак.

3

Установено е също така, че на 28.11.2007 г. е издаден нотариален акт № 25, рег. № 7382, дело № 393 от 2007 г. по описа на нотариус рег. № 287 на НК, с който ответникът С. И. Я., ЕГН ********** е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот II-3295 в кв. 225 по плана на гр.П., целият имот с площ от 208 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от двуетажната паянтова жилищна сграда, построена в северната част на описания по-горе недвижим имот при граници и съседи на имота: от изток – УПИ III -3296 „Воденицата“, от запад УПИ I -3293 И.А.М., от север –празно място „Орището“, от юг УПИ V-3297 И.А.М..

Съгласно нотариален акт № 081, рег. № 10484, дело № 459 по описа за 2020 г. на нотариус рег. №510 на НК, с район на действие РС-П., на 28.10.2020г ищцата В. Г. Р. е закупила от А. Т.Д. и С.Д.Д. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., ул.“Орището“ № 5 /пет/ с площ от 217, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор : няма, номер по предходен план : 3295, квартал 235, парцел 2, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; *** и

***, както и на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.П., с адрес на сградата ул.“Орището“ № 5, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор ***; *** и принадлежащи към ПИ с идентификатор

***, застроена площ от 87 кв.м., брой етаж – два, с предназначение на сградата: жилищна еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

От представената скица № 15-842192 от 15.09.2020 г. на СГККБлагоевград сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., е със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи – два, брой самостоятелни обекта в сградата – няма данни, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

П., с площ от 217 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, при 4 съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори ***;

***; *** и ***, като същата е разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, ***.

Според св.М.Г., Б. Г., който е дядо на ищците, е притежавал половината от процесната къща, която се намира в гр. П., кв. „***“, на пл. „***“. Къщата била построена през турско време от прадядото П. Г. и била ползвана от неговите деца – Г. и Д.. Там те създали своите семейства, като в половината къща живеел Г., а в другата – Д.. Къщата била разделена на две половини, с два входа. В половината на ищците живеел Г., който е баща на Б.( и дядо на ищците), а в другата половина – Д.. Свидетелят сочи още, че ответникът С. Я. живее в къщата от 1980г, когато се оженил за К.. Ползва една стая, която се намира отпред на къщата, с изглед към улицата. Не е виждал С. да ползва някаква част от парцел. Никой не му е печел да ползва имота.

Св. Христов твърди, че процесната къща има два входа. Б. и М. ползвали източния вход, а в другата част на къщата живеел ответникът Я., заедно със съпругата и сина си. Те влизали в къщата от северната страна. Имотът, който ползвал С. не бил включен в парцела. Не е чувал ответникът или някой друг наследник да има претенции към имота. С. не ползвал парцела.

Св. Мърваков сочи, че едната половина от къщата е на дядо Мита, а другата на дядо Г.. Дядо Б. ползвал къщата от източната страна, а западната се ползвала от дядо Мита. Посочва, че дядо Б. живял в къщата през целия си живот, заедно със съпругата и синът си. Твърди, че ответникът Я. живее в къщата откакто се е оженил за К.. Входа на ответника бил в средата на къщата. Той не ползвал парцела.

Св. Мингачев твърди, че в случая става въпрос за една къща, разделена с два входа. От единия вход е влизал Борчо, а от другия брат му Мита, като Борчо ползвал южната половина на сградата. Заявява че това ответникът го ползва повече от петдесет години, като пояснява че ползва по-голямата част от половината от къщата. Не е видял някой от наследниците да оспорва това, което ползва ответникът.

Според св. Аргилов процесната къща е направена от дядо Г., който е съпруг на К. и баща на Б., Б., Л., З. и К..След смъртта на Б. в къщата останала да живее жена му М., а след нейната смърт техният дял останал празен.

Твърди, че след смъртта на К. останал мъжът й, който си изгледал децата в 5 къщата. Посочва още, че не може да се каже, че къщата е разделена на две.

Единият брат ползвал едната половина, а другият – другата.

От приетото в рамките на въззивното производство удостоверение изх.

№93/06.10.22г от Община П., се установява, че ПИ с идентификатор *** по КК на гр.П., отразен в скица № 15-884995-28.09.2020 г. на СГКК-гр. Благоевград е идентичен с УПИ II 3295, кв. 235 по действащия към момента регулационен план на града. Същите са идентични с ПИ №3188, кв.

„***“ по плана на гр. П. от 1958 лв. и 1971г, описан в НА №24, т.I, д.

№69/1972г.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките на иска по чл.124, ал. 1 ГПК и е отхвърлил ищцовите претенции. Изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика, поради което и по арг. от чл.272 ГПК препраща към тях.

Несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателите за незаконосъобразност на атакувания акт. От събрания доказателствен материал не може да се установи, че процесната спорна 1/2 ид.ч. от поземления имот и 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, подробно описани в исковата молба, са принадлежали към патримониума на наследодателя на Б.

Г. и по силата на наследственото правоприемство е преминала у неговия син Г. Г., а след неговата смърт у неговите деца – ищците В. Р. и Б. Т.. Според НА №24/1972г Б. Г. е признат за собственик по давностно владение, наследство и делба единствено на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 160кв.м. от имот с пл.№3188 в кв. „***“, гр. П., заедно с частта от жилищната сграда в това място, която част се състои от една стая на първия етаж с южно изложение и една стая на втория етаж, точно над стаята на първия етаж, също с южно изложение. Не се установи Б. Г. да е бил собственик на другата (спорната) 1/2 ид.ч. от поземления имот и ½ ид.ч. от жилищната сграда, по отношение на която ответникът С.Я. се е снабдил с констативен НА№25/2007г. Оттук неоснователност на ищцовите доводи, че са собственици по силата на наследственото правоприемство на имота, на който е признат за собственик ответникът.