Решение № 3226 от 07.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3226 гр. Пловдив, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско дело № 20225330104153 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от Д. Н. Н. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД и уточняваща молба от 26.04.2022г. се твърди, че срещу ищцата и К.З.К. бил издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г. от СГС по решение № *** на Арбитражен съд в полза на „Профи кредит България“ ЕООД за сумата от 9 628.58 лв., ведно със законната лихва от 19.06.2015г.

Плащания по изпълнителното дело имало само от длъжника К.. Сочи се, че с молба от 09.04.2016г. дружеството образувало изпълнително дело № ***, с ПДИ от 05.05.2016г. *** уведомил длъжника за задълженията му по делото, от която било видно, че бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Със запорно съобщение от 05.05.2016г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение. На 05.07.2016г. бил насрочен опис, но такъв не бил извършен. На 18.04.2018г. бил насрочен опис на движими вещи. С молба от 21.11.2018г. ответното дружество поискало да бъде конституирано в качеството си на частен правоприемник на досегашния взискател, въз основа на договор за цесия. Със съобщение от 30.11.2019г. *** уведомил ищцата, че предходният взискател е заличен. С разпореждане от 08.10.2021г. бил насрочен опис на вещи, но нямало данни такъв да се е състоял. Твърди, че ищцата не дължи на ответното дружество претендираните по изпълнителното дело суми, поради погасяването по давност. От 05.05.2016г. когато бил наложен запор на трудовото възнаграждение до молба за опис от 30.10.2019г., с която било поискано извършване на изпълнителни действия, по делото не били извършвани изпълнителни действия. Насрочените описи не били действия, прекъсващи давността, тъй като нямало данни да са извършени. Съдържа се позоваване на съдебна практика.

Следователно давността била изтекла на 05.05.2021г. От 05.05.2016г. изпълнителното дело 1 било перемирано на 05.05.2018г., по силата на закона, поради бездействието на взискателя.

Впоследствие извършените изпълнителни действия не можели да прекъснат давността.

Молбата на ответника от 21.11.2018г. за конституиране била подадена по вече перемирано дело. Освен това плащанията от длъжника К. прекъсвали давността само по отношение на него. Ако исковата претенция не бъдела уважена по тези съображения счита ищцата, че не дължи суми на ответника, поради неизпълнение на изискванията на чл.99 ЗЗД. Цедентът не бил уведомил длъжника за цесията. Поради това е направено искане за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 9 628.58 лв. главница по договор за кредит и 6 586.38 лв. законна лихва от 19.06.2015г. до 16.03.2022г. Формулиран е и петитум на евентуалния иск. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. Вземанията по изпълнителния лист ответникът придобил по силата на договор за цесия от 08.08.2018г., като се твърди, че по силата на изрично упълномощаване, ответното дружество било упълномощено да уведоми длъжници за извършеното прехвърляне на вземания. Съобщение било изпратено и до ищцата, като се върнала разписката с отметка „непотърсен“. В този смисъл изискванията на чл.99 ЗЗД били изпълнени. Ако се приеме, че ищцата не била надлежно уведомена, се прави искане да се приеме, че с отговора и приложеното към него уведомление за цесията ищцата бива уведомена за това. Твърденията за погасяване по давност били неоснователни.

Посочени са в отговора на исковата молба съответните действия, извършвани по изпълнителното дело. Съдържа се позоваване на съдебна практика. Според ответника всички изброени действия прекъсвали давността. Не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител да е успешно, за да се счита, че давността е прекъсната.

Поради това счита, че исковете са неоснователни и е направено искане за тяхното отхвърляне. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г., издаден от СГС, т.д. № ***г., с което са осъдени Д. Н. Н. и К.З.К. солидарно да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 9628.58 лв., заедно със законната лихва от 19.06.2015г. – дата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 635.14 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лв. заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

С молба, вх.№ *** от „Профи кредит България“ ЕООД до *** ***, рег.№ *** е направено искане за образуване на изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2016г.

С молбата е направено искане за проучване имущественото състояние на длъжниците, както и на *** са възложени всички действия по чл.18, ал.1 З***.

На 05.05.2016г. до Д. Н. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение, като на същата дата е изпратено запорно съобщение до работодателя на лицето – „Голдфингърс“ ЕООД.

2

Представени са от ишцата покана за принудително изпълнение от 16.05.2016г., според която на дата 05.07.2016г. е насрочен опис на движими вещи на лицето; разпореждане на *** от 06.03.2018г. за насрочване на дата 18.04.2018г. на опис на движими вещи; молба от 11.11.2018г. за конституиране на нов взискател по изпълнителното дело - „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с оглед сключения между това дружество и взискателя „Профи кредит България“ ЕООД договор за цесия от 08.08.2018г., както и от дата 05.12.2018г. от „Профи кредит България“ ЕООД в същия смисъл.

Със съобщение – призовка от 18.12.2018г. ищцата е уведомена за извършеното конституиране на новия взискател и заличаването на „Профи кредит България“ ЕООД като взискател, като съобщението е връчено на дата 30.01.2019г.

С молба от новия взискател от 01.10.2019г. същият е поискал *** да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи опис, оценка и публична продан на движими вещи.

С разпореждане от 08.10.2021г. *** е насрочил опис на движими вещи на Д. Н. Н. за дата 07.12.2021г.

Представено е удостоверение от *** за размера на дълга на Д. Н. Н..

Представени са договор за револвиращ заем, сключен между Д. Н. Н. – клиент, К.З.К. – солидарен длъжник и „Профи кредит България“ ЕООД от дата 03.07.2013г., Общи условия, договор за прехвърляне на вземания между „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД и „Профи кредит България“ ЕООД от 04.09.2018г, пълномощно, с което цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, обратна разписка към писмо – уведомление за цесия.

В цялост по делото е постъпило изпълнително дело № *** по описа на *** ***. Според писмо от 12.05.2016г. до *** от „Голдфингърс“ ЕООД наложеният запор върху трудовото възнаграждение на Д. Н. Н. не обхваща вземането на длъжника от дружеството, тъй като получаваното нетно трудово възнаграждение е под минималната работна заплата и е несеквустируемо.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „Профи кредит България“ ЕООД е издаден на 26.01.2016г. изпълнителен лист от СГС, т.д. № ***г., с което са осъдени Д. Н. Н. и К.З.К. солидарно да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 9628.58 лв., заедно със законната лихва от 19.06.2015г. – дата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 635.14 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лв. заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист.

Не се спори, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, е образувано изп. дело № *** по описа на *** ***.

Ищцата твърди, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите 3 са погасени по давност. Твърди и че изпълнителното производство е прекратено по отношение на нея на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случай че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване с постановление на съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти - липсата на извършени изпълнителни действия по искане на взискателя и изтичане на двугодишен срок от последното предприето действие по принудително изпълнение.

В конкретния случай отговорността на двамата длъжници е солидарна, като при поемане на дълга от повече от едно лице при условията на пасивна солидарна отговорност и образувано изпълнително производство срещу тях, всеки един от солидарните длъжници се намира в самостоятелно изпълнително правоотношение. Следователно по отношение на всеки един от длъжниците срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се изчислява поотделно, считано от датата на последното искане на взискателя за предприемане на изпълнително действие, насочено върху личното имущество на длъжника, респективно датата на осъществяването му от съдебния изпълнител. Съдебната практика приема, че предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на останалите длъжници, следователно процесуалният закон допуска възможността преклузивният срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, да изтече по отношение на един или част от длъжниците в изпълнителното производство, съответно производството в тази му част да бъде прекратено по силата на закона.

Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори на въпроса дали в продължение на две години взискателят е бездействал, поради което са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на ищцата. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на 4 експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от данните по изпълнителното дело след подаване на молба за образуване на делото на 09.04.2016г., е изпратено запорно съобщение до работодателя на Д. Н. Н. – „Голдфингърс“ ЕООД на 05.05.2016г., с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение. След този момент на Д. Н. Н. е изпратена призовка за принудително изпълнение – на 16.05.2016г. за насрочен опис на 05.07.2016г., насрочен е опис за 18.04.2018г. на собствени на Д. Н. Н. движими вещи, изготвяни са множество протоколи за извършено погасяване на дълга, с оглед постъпвалите по делото плащания от другия солидарен длъжник. Описаните действия не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на предвиден в ГПК изпълнителен способ. Следователно от налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищцата на 05.05.2016г. в продължение на две години по делото не са извършвани изпълнителни действия, поради което двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл на 05.05.2018г. и на тази дата са настъпили основанията за прекратяване на изпълнителното производство.