Решение № 197 от 30.06.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. гр.Н., 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150101221 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба вх. № 4119/21.09.2021 г. на „В.К.” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.” № *, ет.

*, представлявано от Г.Й.Т., срещу Д.А., БУЛСТАТ ******, с адрес: общ. Н., к.к. С.б., ПИ ******, бл. *, ет. *, ап. **, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2011,68 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури, издадени в периода от 27.08.2018 г. до 12.07.2021 г., с отчетен период от 17.08.2018 г. до 13.08.2020 г.; сумата от 104,75 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 27.09.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 20.09.2021 г.; както и законната лихва върху главницата от 2011,68 лева от датата на подаване на исковата молба - 21.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдени разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че между страните съществува валидни облигационни правоотношения с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 989486, за водоснабдени обекти с административен адрес: общ. Н., к.к. С.б., кв. И., ваканционно селище „Я.“, а именно: апартамент № **, вх. *, ет. *, с ид. № ******.7.32 и апартамент № ** във вх. А, ет. *, с ид. № ******.7.33. За ответника, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдените обекти, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл. Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомерите на абоната се осъществявало по 1 електронен път, посредством мобилно устройство. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от общите условия, процесните обекти със сезонен характер били отчитани от оператора два пъти годишно. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода 27.08.2018 г. до 12.07.2021 г., а именно сумата от 41,18 лева по фактура № 0037229915/27.08.2018 г., падежирала на 26.09.2018 г.; сумата от 40,60 лева по фактура № 0038943883/26.08.2019 г., падежирала на 25.09.2019 г.; сумата от 771,60 лева по фактура № 0040652555/25.08.2020 г., падежирала на 24.09.2020 г.; и сумата от 1158,30 лева по фактура № 0042040161/12.07.2021 г., падежирала на 11.08.2021 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство.

Претендира се и лихва за забава в размер на 104,75 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху сумата от 41,18 лева за периода от 26.09.2018 г. до 20.09.2021 г.; дължимата лихва върху сумата от 40,60 лева за периода от 25.09.2019 г. до 20.09.2021 г.; дължимата лихва върху сумата от 771,60 лева за периода от 24.09.2018 г. до 20.09.2021 г.; и дължимата лихва върху сумата от 1158,30 лева за периода от 12.07.2021 г. до 20.09.2021 г. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Ц.М. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, както и по размер. Твърди се, че представените от ищеца доказателства не установяват за ответника да е възникнало качеството „потребител“, на каквото и да е основание. Излагат се съображения за недоказаност на претенциите, реално потребените количества вода, тяхната стойност и начина на отчитане. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства с изложените доводи по съществото на спора.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по хода, дадения отговор, проекта за доклад и по съществото на спора. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото са представени нотариален акт № 90, том XXI, рег. № 10571, н.дело № 3963 от 25.07.2007 г. и нотариален акт № 93, том XXI, рег. № 10596, н.дело № 3966 от 25.07.2007 г., двата по описа на нотариус Стоян Ангелов, с район на действие – РС Н., рег. № 208 при НК /л. 69-76 от делото/, видно от който ответникът А. е придобил собствеността по отношение на апартамент № 33, прдставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № ******.1.33 и апартамент № 32, прдставляващ самостоятелен обект в сграда с ид. № ******.7.32, двата с адрес в общ. Н., к.к. С.б., кв. И., ваканционно селище „Я.“, а именно, съответно във вх. А, ет. * и във вх. Ж, ет. 3. Това обстоятелство се установява и от справка № 740032/28.06.2021 г. и справка № 740033/28.06.2021 г. по партидата на ответника в Агенция по вписванията /л. 14-15 от делото/, съгласно които 2 не са вписани последващи разпореждания с процесните имоти.

Съгласно заявление за откриване на партида /л. 70 от делото/, именно ответникът А. е изразил желание да бъде открита партида при ищеца за притежаваните от него водоснабдени обекти – процесните апартаменти, като въз основа на него и видно от протокол, в ап. 32 е монтиран водомер № 5244211, а в ап. 33 – водомер № 52440573, на 01.07.2014 г. и е разкрит аб. № 989486.

Видно от представени от ищеца фактури № 0037229915 от 27.08.2018 г.; № 0038943883 от 26.08.2019 г.; № 0040652555 от 25.08.2020 г. и № 0042040161 от 12.07.2021 г. /л. 8-11 от делото/, отчитанията за посочените апартаменти са водени на разкритата по искане на ответника партида с аб. № 989486 към „В.К.” ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер /л. 5-7 от делото/ е видно, че на монтираните в имота водомери за процесния период – до 13.08.2020 г. - са правени следните отчитания 17.08.2017 г. – 10.08.2018 г.; 11.08.2018 г. – 16.08.2019 г.; и 03.11.2016 г. – 13.08.2020 г. При всички отчитания водомерите са „видяни“, като при отчитане за водомер 1550/472 първото старото показание е било 115 куб. метра, а новото – 385 куб. м., а при първото отчитане за водомер 1550/65 първото старото показание е било 20 куб. метра, а новото – 36 куб. м., а при второто отчитане старото показание е било 36 куб. метра, а новото – 50 куб. метра. От представена справкаизвлечение /л. 7 от делото/ се установява и отчитането на централния водомер в сградата за периода 03.11.2016 г – 03.08.2021 г. и са замерени потребените количества вода за периода, от които е определено потребление от разпределение за ответника. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура № 0037229915 от 27.08.2018 г. били начислени 41,18 лева; по фактура № 0038943883 от 26.08.2019 г.- 40,60 лева; по фактура № 0040652555 от 25.08.2020 г. – 771,60 лева за потеребените в собствените на отвтеника обекти услуги и по фактура № 0042040161 от 12.07.2021 г. – 1158,30 лева от разпределение.

Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г. цената за услугата доставяне вода на потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. Към 2019 г. и 2018 г. тези цени били в следните размери: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м., за 2019 г.; и 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, за 2018 г., съгласно Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР и Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и, че ответникът е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на страните, за съда се налага извода, че до собствените на ответника имоти и за процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Ищецът е провел 3 успешно пълно и главно доказване на факта, че ответникът е бил собственик на водоснабдения обект за процесния период, видно както от приетите нотариални актове, така и от справките по партидата на ответника в Агенция по вписванията, които следва да се ценят като официални документи за удостоверените с тях данни, до опровергаването им с други писмени доказателства по делото. Доколкото по делото не се ангажираха доказателства, отвтеникът да се е разпореждал във времето със собствените си имоти, съдът приема за доказано, че същият ги притежава, считано от 25.07.2007 г. до понастоящем.

По повод оспорванията на особения представител за недоказаност на ищцовото твърдение за съществували облигационни отношения по договор за доставка на услуги от ВиК,, съдът намира същите за неоснователни. Видно от представеното заявление /л.

77 от делото/, по инициатива на собственика и ответник А. са монтирани водомери в просецните апартаменти и е разкрита партида при ищеца за потребените услуги. Това е и основанието за възникване на валидни облигационни отношения между страните по делото, като несъмнено ответникът е придобил качеството „потребител“ по отношение на притежаваните от него водоснабдени имоти и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Действително, с отговора на исковата молба е направено общо оспорване за недоказаност на претенциите по основание и размер, както и за неяснота в съдържанието на представените от ищеца частни документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях обстоятелства. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват ответника.

В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на ответника е станало на 10.08.2018 г.; 16.08.2019 г.; и 13.08.2020 г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания веднъж в годината, като за апартамент 32 дори веднъж в периода 2016 г. - 2020 г. Следва да се вземе предвид обаче, че разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една година, в случай на липса на достъп до процесните обекти. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление.