Решение № 4501 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4501 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110138933 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

09.03.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

ІII ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и пети ноември година две хиляди двадесет и пета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

Прокурор

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 38933 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. М., с ЕГН **********, от гр.

...., против „....“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .... за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 77,34 лв., получена по договор за потребителки паричен кредит от 21.07.2022 г. без основание, сумата от 182,79 лв., получена по договор за потребителки паричен кредит от 28.09.2022 г. без основание, сумата от 290,92 лв., получена по договор за потребителки паричен кредит от 01.03.2023 г. без основание, сумата от 357,52 лв., получена по договор за потребителки паричен кредит от 11.02.2024 г. без основание, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба – 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 21.07.2022 г. сключил с „....“ ЕООД договор за потребителски паричен кредит в размер на 1 500 лв., при лихвен процент от 0 % и годишен процент на разходите от 49,85%, при общо дължима сума в размер на 1 577,34 лв., която била платена от ищеца. Съгласно същия договор ищецът дължал еднократна такса за разглеждане в размер на 77,34 лв. в деня на подписване на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план. На 28.09.2022 г. ищецът сключил с „....“ ЕООД договор за потребителски паричен кредит в размер на 1 500 лв., при лихвен процент от 12 % и годишен процент на разходите от 38,82 %, при общо дължима сума в размер на 1 781,28 лв., която била платена от ищеца. Съгласно същия договор ищецът дължал еднократна такса за разглеждане в размер на 182,79 лв. в деня на подписване на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план. На 01.03.2023 г. ищецът сключил с „....“ ЕООД договор за потребителски паричен кредит в размер на 1 500 лв., при лихвен процент от 15 % и годишен процент на разходите от 56,50 %, при общо дължима сума в размер на 1 922,80 лв., която била платена от ищеца. Съгласно същия договор ищецът дължал еднократна такса за разглеждане в размер на 290,02 лв. в деня на подписване на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план. На 11.02.2024 г. ищецът сключил с „....“ ЕООД договор за потребителски паричен кредит в размер на 2 000 лв., при лихвен процент от 17 % и годишен процент на разходите от 55,19 %, при общо дължима сума в размер на 2 561,92 лв., която била платена от ищеца. Съгласно същия договор ищецът дължал еднократна такса за разглеждане в размер на 357,52 лв. в деня на подписване на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план. Оспорва клаузите, въз основа на които са начислени таксите като 2 нищожни, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че към момента на сключване на процесните договори еднократните такси за разглеждане на исканията за предоставяне на кредит са били фиксирани по размер и са целели недължима облага за кредитора. Така начислени таксите са били недължими и като свързани с разглеждане на исканията. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни. Не спори сключване на четири договора между страните на посочените дати. Твърди, че всеки един от договорите е сключен от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди, че финансовата услуга е предоставена от разстояние, като между страните са разменени електронни съобщения чрез интернет, на електронната страница на ответника се намират общите условия, при които е сключен договорът, а комуникацията между страните се осъществява по някой от предвидените начини, за което потребителят предоставя телефон и електронна поща. Също така твърди, че всички договори за потребителски кредит са сключени в съответствие със ЗПК, като съдържат изискуемите данни, както и че на ищеца била предоставена преддоговорна информация. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно нищожност на клаузи от договорите. Навежда доводи за наличие на рамково споразумение към подписаните договори за кредит, както и относно същността на таксата за разглеждане.

Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал.

3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените заверени преписи от документи се установява, че между страните са били сключени четири договора, както следва: 1/ Договор за кредит № .... от 21.07.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 0 %, при годишен процент на разходите от 49,85 %, със срок на погасяване на кредита от 2 месеца, срещу задължението на заемателя да върне кредита на 2 равни анюитетни вноски в уговорения срок, всяка от които 3 в размер на 788,67 лв., при подписан погасителен план към договора; 2/ Договор за кредит № L307046 от 28.09.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 12 %, при годишен процент на разходите от 38,82 %, със срок на погасяване на кредита от 12 месеца, срещу задължението на заемателя да върне кредита на 12 равни анюитетни вноски в уговорения срок, 11 от които в размер на 148,52 лв. и последната в размер на 147,56 лв., при подписан погасителен план към договора; 3/ Договор за кредит № L317059 от 01.03.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 15 %, при годишен процент на разходите от 56,50 %, със срок на погасяване на кредита от 13 месеца, срещу задължението на заемателя да върне кредита на 13 равни анюитетни вноски в уговорения срок, 12 от които в размер на 148,05 лв. и последната в размер на 146,20 лв., при подписан погасителен план към договора; и 4/ Договор за кредит № .... от 11.02.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 2 000 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 17 %, при годишен процент на разходите от 55,19 %, със срок на погасяване на кредита от 13 месеца, срещу задължението на заемателя да върне кредита на 13 равни анюитетни вноски в уговорения срок, 12 от които в размер на 197,05 лв. и последната в размер на 197,32 лв., при подписан погасителен план към договора.

Като доказателства по делото са приети и заверени преписи от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити към всеки един от договорите, както и от декларации по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП. Идентични писмени доказателства са представени и от ответника.

По делото е прието и представеното от ответника Рамково споразумение за потребителските кредити № 880517195 от 21.07.2022 г.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „....“ ЕООД са били сключени четири идентични договора за кредит, които намират правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Спори се относно валидността на клаузата от всеки от договорите, предвиждаща начисляване на такса за разглеждане.

По направеното възражение за нищожност на идентична договорна клауза във всеки един от четирите договора, на основание противоречие със закона и целящи недължима облага за кредитора, съдът намира следното:

Във всеки от процесните договори е предвидена такса за разглеждане, както следва: в Договор за кредит № .... от 21.07.2022 г. в размер на 77,34 лв., в Договор за кредит № L307046 от 28.09.2022 г. в размер на 182,79 лв., в Договор за кредит № L317059 от 01.03.2023 г. в размер на 290,02 лв., и в Договор за кредит № .... от 11.02.2024 г. в размер на 357,52 лв., които такси се дължат в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, и същите биват възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план, приложение към индивидуалния договор за кредит.

4

По делото обаче се претендира установяване на нищожност на клаузите, предвиждащи събиране на такса за разглеждане на документи за отпускане на кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че във всеки един от договорите е предвидена клауза за такса за разглеждане. Клауза, по силата на която е предвидено събиране на такса за разглеждане на документи, сама по себе си не е нищожна, тъй като съгласно с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Разглеждането на искане за предоставяне на кредит не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.

10а, ал. 1 от ЗПК. В конкретния случай ответникът не доказа основанието, на което е договорена клауза за събиране на такса за разглеждане по всеки един от договорите в посочения по-горе размер. Нещо повече: в исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е заплатил дължимите суми по всеки един от договорите. Съдът е задължи ответника да представи исканата от ищеца справка за извършени плащания, като е предупредил ответника, че при неизпълнение на дадените указания, ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК. С оглед непредставяне на справка от ответника за размера на платените от ищеца задължения, съдът приема, че ищецът е извършил плащане на дължимите такси по всеки един от договорите в посочения в договорите размер.

Ответникът, съобразно с разпределената доказателствена тежест не установи за какъв тип допълнителна услуга, различна от оценка кредитоспособността на потребителя преди предоставяне на кредит, кредиторът е претендирал заплащане на такса в посочения размер по всеки един от договорите за кредит. Събирането на суми, като по уговорената клауза по всеки един от договорите, води до обогатяване на кредитора, което от своя страна представлява заобикаляне на закона. Ето защо съдът приема, че процесната клауза е нищожна, поради заобикаляне на закона, който порок на договора е налице при целяна от кредитора неоснователна облага.

С извършеното погасяване на дължимия кредит по всеки един от договорите ищецът е погасил кредитите и е платил на ответника цената по всеки един от договорите в посочените размери, поради което плащането на главницата и на договорната лихва по всеки един от договорите е платено на годно правно основание. За разликата над тази сума ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно основание, на което са били платени претендираните суми от 77,34 лв., 182,79 лв., 290,92 лв. и 357,52 лв. по всеки един от договорите. Ето защо съдът намира за доказани исковите претенции по основание и размер, поради което същите следва да бъдат изцяло уважена.