Определение № 3267 от 07.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3267 гр. С, 07.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело № 20211110128429 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск на застрахован срещу застраховател за присъждане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с правно основание чл. 386, ал. 1 от Кодекса за застраховането , предявен от Й. СТ. СТ. с ЕГН**********, живеещ в гр. В на бул. В В в блок СDVIII във вход ХХIII на етаж II в апартамент IV, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С на ул. Б“ №11↔13 в офис V чрез пълномощницата адвокат ТИП против ДРУЖЕСТВО“ с ЕИК********* със седалище и адрес на управление в гр. С в жилищен квартал Д на бул. „АДРЕС“ №1, представлявано от изпълнителните директори БГИ и ЖСК. Искът е предявен при условията на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 12. VIІІ. 2021 година, е постъпил такъв от ответната страна.

В отговора на исковата молба ответникът излага становище, че обстоятелствената част на исковата молба не е достатъчно пълна и ясна. Иска същата да бъде оставена без движение и да му бъде дадена възможност отново да прави доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че за да е допустима исковата молба е достатъчно ищецът да изложи настъпилите събития в непрекъсната причинно-следствена верига. В настоящия случай това е сторено: ищецът посочва настъпването на щета (повреда на застрахован автомобил), въздействието, довело до повредата (пресичане на треакторията на автомобила с треакторията на камъчета във въздуха) и причината на това въздействие – преминаване на друг автомобил, въздействал върху камъчетата. Липсата на описание на други обстоятелства не е равнозначна на непълнота на изложената фактическа обстановка, а само означава, че ищецът не твърди други обстоятелства. Ако ответникът намира, че резултатът е различен от посочения в исковата молба или се дължи на въздействието на други фактори, следва сам да ги посочи и да поиска събирането на доказателства за тях. По изложените съображения съдът намира, че следва да отхвърли искането за оставяне на исковата молба без движение, както и искането за даване на възможност на ответника да прави доказателствени искания извън сроковете, уредени в процесуалния закон.

1

Следва да се има предвид още, че уведомяването на полицията и откриването на лицето, причинило повредата на автомобила не са част нито от механизма на настъпване на произшествието, нито са предпоставка за търсене на застрахователно обезщетение, защото ответникът не е застраховател на причинителя на щетата.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва представени от ищеца документи. Не заявява изрично обаче дали твърди, че документите са подписани от лице, различно от посоченото като автор или че лицето не представлява ответното дружество. Не може да се направи и категоричен извод дали ответникът оспорва съдържанието на документите или само твърди, че те не доказват твърденията на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът се противопоставя на назначаването на вещо лице, което да извърши съдено-счетоводна експертиза. Доводите са, че предмет на изследване ще бъде счетоводството на неучастващо в делото юридическо лице, чийто представител вероятно е заинтересован от изхода на делото. За да се произнесе, съдът взема предвид, че процесуалният закон допуска събирането на доказателства от неучастващи в производството лица. Пример за такава възможност са разпоредбите на чл. 186 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс. Законът не забранява и представяне на доказателства и обекти за изследване и от заинтересовани от изхода на производството лица. Голяма част от доказателствата и сведенията във всички граждански производства са представяни от страните, които имат най-голям интерес от изхода на делото. Дори и в такива случаи процесуалният закон задължава съда да преценява доказателствата, вземайки предвид възможната заинтересованост, но не му забранява да ги събира. Поради изложеното съдът намира възражението на ответника срещу поисканата съдебно-счетоводна експертиза за неоснователно.

Ответникът прави искане за назначаване на вещо лице, което да изготви съдебнотехническа експертиза. Съдът намира, че с това доказателствено искане ответникът цели да установи неотносими към спора обстоятелства. Отпечатването на договора от електронната система на дружеството и откриването на сметки не може да установи нито дали посредникът е имал представителна власт, нито дали ищецът е платил надлежно застрахователна премия.

Ответникът иска назначаване на вещо лице, което да изготви заключение на съдебна автотехническа експертиза. Прави искане съдът да назначи вещото лице и да му даде възможност да изготви заключение след събиране на останалите доказателства по делото. Съдът намира обаче, че никое от другите доказателствени искания на страните не засяга механизма на настъпване на произшествието. Затова и нищо не налага отлагането на изготвяне на експертно заключение. Ето защо съдът следва да отхвърли и това искане на ответника.

Ответникът прави искане по делото да се приложат материалите от наказателно производство. Твърди, че същото производство било преюдициално по отношение на настоящото дело. Съдът обаче не намира основанията за това твърдение. Обстоятелството, че наказателното производство се води срещу управителя на дружеството застрахователен брокер само по себе си не прави събраните по него доказателства относими към настоящия спор. Затова съдът следва да изиска само сигнала, по който е образувано наказателното производство и справка за движението му.

На последно място ответникът прави искане съдът да му даде възможност да направи допълнителни доказателствени след изслушване на заключенията на вещите лица. Съдът счита обаче, че сроковете и условията, при които доказателствените искания са допустими, са 2 изчерпателно предвидени в процесуалния закон. Съдът няма правомощията да определя други.

Освен това, в предвидените от закона случаи страните имат възможност само да правят конкретни доказателствени искания, а не да заявяват, че ще направят такива в бъдеще при неустановени обстоятелства. Водим от изложеното съдът счита, че следва да предупреди ищеца, че може да прави доказателствени искания само ако са налице условията за това, предвидени в процесуалния закон.

След като провери редовността на исковата молба, съдът прецени, че предявените искове са допустими, и счете, че направените доказателствени искания са основателни, следва да бъдат уважени и делото да се насрочи в открито съдебно заседание.

Поради горното и на основание чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 157 от същия кодекс, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1. По реда на чл. 101 от Гражданския процесуален кодекс ЗАДЪЛЖАВА страните в срок до първото открито съдебно заседание да отстранят следните нередовности съответно в исковата молба и в отговора: да посочат електронни адреси за връчване при условията на чл. 38 и 38 а от Гражданския процесуален кодекс по силата съответно на чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 50, ал. 5 от същия кодекс;

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заяви изрично дали желае връчване на посочения електронен адрес.

2. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че исковата молба ще бъде оставена без движение, ако не отстрани посочените нередовности.

3. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по чл. 101, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие подаване на отговор на исковата молба ще се смята за неизвършено.

4. ЗАДЪЛЖАВА деловодителката на СХIХ състав да направи препис от страница VII на отговора на исковата молба за съда и да я приложи по делото.

5. ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за оставяне на исковата молба без движение.

6. ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника предварително да му бъде дадена възможност да сочи доказателства извън сроковете, предвидени в процесуалния закон.

7. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че ще се произнесе по искането на ответника за спиране на делото и за издаване на съдебно удостоверение след получаване на сведения за движението на наказателното производство.

8. ПРЕДСТАВЯ на страните следния проект за доклад:

Ищецът твърди, че притежава лек автомобил марка „БМВ“ модел „318i“ с регистрационен №В0527ВХ.

На 27. IV. 2018 година сключил с ответното дружество договор за застраховка „Каско“ чрез застрахователен брокер. Чрез същия брокер ищецът платил три застрахователни премии.

На 10. ХIІ. 2018 година ищецът управлявал застрахования лек автомобил по пътя от с. Е за град В. В лентата за насрещно движение се движело друго моторно превозно средство. при 3 разминаването със застрахования автомобил, изпод гумите на насрещно движещото се превозно средство изхвърчали дребни камъчета. Те повредили застрахования автомобил.

Ищецът уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие: пътнотранспортно произшествие. Застрахователят отказал да плати обезщетение с довод, че застрахователният договор е прекратен поради неизпълнение на задължение за плащане на третата вноска от застрахователната премия.

Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.

Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

186.00 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“; законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03. V. 2019 година до окончателното изплащане на сумата; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът оспорва иска и по основание, и по размер. Оспорва настъпването на произшествието, настъпването на щетите и причинно-следствената връзка между тях.

Поддържа, че водачът проявил груба небрежност при управлението на застрахования автомобил. Твърди, че застрахователният договор бил недействителен, тъй като бил сключен от застрахователен брокер с отнет лиценз, следователно без представителна власт.

Застрахователният брокер превел на ищеца само част от третата вноска от застрахователната премия, затова застрахователният договор следвало да се сита прекратен по силата на чл.

368 от Кодекса за застраховането.

9. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин: в тежест на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава исканията си, в това число: наличието на валидно застрахователно правоотношение; плащането на третата вноска от застрахователната премия; настъпването на застрахователното събитие на посочената в исковата молба дата и по описания в същата молба начин; настъпването на вреди в посочения в исковата молба размер; причинно-следствената връзка между настъпването на застрахователното събитие и вредите; отправянето на писмена застрахователна претенция към застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането; отказът на застрахователя да плати обезщетение.

В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, свързани със заповедното производство: подаването на заявление, възражението на ответната страна, подаване на исковата молба в срок. в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, върху които основава възраженията включително: сключването на застрахователния договор от застрахователен брокер без представителна власт; отнемането на лиценза на застрахователния брокер; настъпването на застрахователното събитие по начин, различен от описани в исковата 4 молба; обстоятелството, че повредите на застрахования автомобил са били нанесени още преди сключването на застрахователния договор; грубата небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил; обстоятелството, че претърпените от ищеца вреди възлизат на стойност, по-ниска от посочената в исковата молба.