Решение № 529 от 03.08.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. Разград, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101440 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове на основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 84 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр; за лихва за забава – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а исковете са предявени срещу наследници – чл.

60 ЗН.

Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Шумаров и Петя Николово Димитрова, съдебен адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет. 4, срещу И. Я. В. с ЕГН: **********, Я. И. С. с ЕГН:

**********, Д. И. Я. с ЕГН: **********, Д. И. Я. с ЕГН: ********** и К. И. Я. с ЕГН: ********** се моли за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца предсрочно изискуемо вземане в общ размер на 1010,71 лева, както следва: за заплащане от ответника И. Я. В. на 202,14 лева, представляващи 1/5 от цялото задължение в размер на 1010,17 лв. от които: 188,02 лева, дължима главница за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г. и 14,12 лв., дължима мораторна лихва за забава за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г., както и мораторна лихва за забава от момента на подаване на ИМ до окончателното заплащане; за заплащане от ответницата Я. И. С. на 202,14 лева, представляващи 1/5 от цялото задължение в размер на 1010,17 лв. от които: 188,02 лева, дължима главница за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г. и 14,12 лв., дължима мораторна лихва за забава за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г., както и мораторна лихва за забава от момента на подаване на ИМ до окончателното заплащане; за заплащане от ответника Д. И. Я. на 202,14 лева, представляващи 1/5 от цялото задължение в размер на 1010,17 лв. от които: 188,02 лева, дължима главница за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г. и 14,12 лв., дължима мораторна лихва за забава за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г., както и мораторна лихва за забава от момента на подаване на ИМ до 1 окончателното заплащане; за заплащане от ответника Д. И. Я. на 202,14 лева, представляващи 1/5 от цялото задължение в размер на 1010,17 лв. от които:

188,02 лева, дължима главница за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г. и 14,12 лв., дължима мораторна лихва за забава за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г., както и мораторна лихва за забава от момента на подаване на ИМ до окончателното заплащане и за заплащане от ответницата К. И. Я. на сумата от 202,14 лева, представляващи 1/5 от цялото задължение в размер на 1010,17 лв. от които: 188,02 лева, дължима главница за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г. и 14,12 лв., дължима мораторна лихва за забава за периода от 29.03.2022 г. – 18.09.2023 г., както и мораторна лихва за забава от момента на подаване на ИМ до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че И. Т. В. с ЕГН ********** като кредитополучател ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК193069. На дата 29.03.2022 г. кредитополучателят В.а преустановила плащането на дължимите вноски за главница, изпадайки в забава. С оглед формираното просрочие по кредита банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 03.08.2023 г. с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Длъжникът починал, поради което по силата на наследствено правоприемство имуществото на наследодателя било придобито от неговите наследници, приели наследството: ответниците И. Я. В. с ЕГН: **********, Я.

И. С. с ЕГН: **********, Д. И. Я. с ЕГН: **********, Д. И. Я. с ЕГН:

**********, К. И. Я. с ЕГН: **********. Съгласно чл. 60 ЗН наследниците на И. В. отговаряли за задълженията на наследодателя при квоти 1/5 всеки.

Ищецът твърди, че към момента на депозиране на ИМ наследниците не са изплатили дължимите суми за главница и лихви на „Юробанк България" АД.

Твърди се също, че до подаване на ИМ наследниците не са представили отказ от наследство или възражение, поради което ищецът приема, че същите са приели наследството. Сочи се още, че освен задълженията, произтичащи от посочения договор, наследниците дължат и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Твърди се, че към датата на депозиране на исковата молба, размерът на вземането е 940,10 лева, дължима главница за периода29.03.2022 – 18.09.2023 г. и мораторна лихва в размер на 70,61 лева, дължима за периода:

29.03.2022 – 18.09.2023 г. Ищецът сочи още, че посочените суми се претендират като изцяло и предсрочно изискуеми за предсрочно изискуемо вземане, считано от дата 03.08.2023 г. – датата на връчване на поканата до длъжника. Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на кредита.

Конкретно и изрично се изрично се изявява волята на ищеца за обявяване на вземанията по Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № МК193069 за изцяло и предсрочно изискуеми. Твърди се още, че към датата на депозиране на ИМ задължението по кредита към банката не е заплатено.

Ответниците И. Я. В., Я. И. С., Д. И. Я. и Д. И. Я., при редовно призоваване не депозират писмен отговор.

Чрез назначения особен представител ответницата К. И. моли за прекратяване на производството по отношение на нея, поради липсата на доказателства, че е приела наследството, оставено и от нейната майка.

Алтернативно моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Сочи се, 2 че ответниците не покриват в пълния смисъл понятието солидарни длъжници, т.е. квотите на наследствената маса не са изчислени правилно, т.е. ИМ сочи, че ИМ е нередовна. Изтъква се още, че след кончината на И. Т. В. наследници по закон са Я. И. С. (дъщеря); Никола И. Я. (син), който е починал и по право на заместване наследствената му квота се разделя помежду неговите наследници, по отношение на които в кориците на делото към момента няма информация:

Д. И. Я. (син); Д. И. Я. (син) и К. И. Я. (дъщеря), съгласно приложена към исковата молба Справка от НБД Население от ЧСИ с рег. № 844 от 05.03.2024 г., без да е налице официален документ за наследниците на И. Т. В.. Сочи се, че преживелия съпруг получава в дял 1/2 ид.ч. – СИО и част, равна на частта на всяко дете, т.е. неговата квота е 7/12 ид.ч., а частта на всяко дете е 1/12 ид.ч., поради което се възразява срещу така определените квоти, в частност на подзащитната и, респективно – на реципрочното търсено от ищеца вземане (задължение). По отношение на презумираното от ищеца приемане на оставеното от И. Т. В. наследство сочи, че с настъпването на смъртта на едно ФЛ се открива възможност за неговите наследници да придобият права и задължения, които то е имало и които не се погасяват с неговата смърт. Сочи, че наследството се придобива с приемането му, който акт е строго формален правен акт. Изтъква се, че няма нито едно приложено доказателство, сочещо ответницата да е извършила действие, изразяващо воля за приемане на наследството, оставено и от нейната майка И. Т. В.. Поради това приема, че производството срещу нея следва да бъде прекратено, тъй като в качеството си на особен представител не може да осъществи от името на ответницата приемане на едно непритезателно право, каквото по съществото си е приемането на наследството. Защитава становището си с аргумента, че няма предявяван иск по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗН. Сочи, че не стана ясно дали преди или след кончината на наследодателката И. Т. В. е направен опит за съобщаването за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор – съответно за кои вноски може да бъде приложена изискуемостта. Отделно сочи, че това вероятно не е релевантно, доколкото няма данни ответницата К. Я. да е приела наследството, оставено от нейната майка. Отделно твърди, че настъпването на предсрочната изискуемост не е съобщена на кредитополучателя И. Т. В., видно от приложените към ИМ писмени доказателства – констативен протокол. Сочи, че падежиралите вноски – главница и възнаградителна лихва, следва да се включат като компонента, за разлика от тези, спрямо които все още не е настъпила изискуемостта. Доколкото липсват такива твърдения, твърди нередовност на ИМ. Признава обстоятелството, че при забава кредиторът може да кумулира това с искане за обезщетението за забава. Прави възражение, че няма данни предсрочната изискуемост да е настъпила на отразената дата в извлечението от счетоводните книги – 03.08.2024 г., че към ИМ няма приложени месечни извлечения, от които да е видно кои са компонентите на задължението – главница и възнаградителна лихва. В този смисъл счита, че неправилно се претендира възнаградителна лихва. Прави възражение, че така се стига до неоснователно обогатяване на кредитора. Оспорва се съдържанието на приложеното към ИМ извлечение от счетоводните книги, сочейки че не е ясно дали документът е официален по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Сочи неправилност на оценката за кредитоспособността на кредитополучателя, който според заявлението има доход като пенсионер в размер на 530 лева месечно, в т.ч. вноските по всички кредити надвишават размера на доходите и, а няма информация и относно здравословното и състояние. Твърди, че чл. 4, 3 ал. 5 от договора е неравноправна клауза, както и на тази относно ГПР, тъй като същия не е действителния такъв, противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради това прави възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Изтъква, че е не ясно какви разходи се включват в остатъка от 17,65 %, инкорпорирани в ГПР. Сочи, че определеният ФЛП не е изразен числово, поради което не може да бъде изведен обоснован извод за информираност у кредитоискателя за финансовата тежест на този компонент.

Сочи, че по делото не е приложена тарифа, поради което да се направи извод относно операциите по т. 4, т. 5, т. 12, т. 18 и т. 21 от Раздел VIII. Сочи като по-съществено, че е налице анатоцизъм, тъй като длъжникът дължи по договора дължи лихва върху всички начислени задължения по кредитния лимит, включително и върху таксите за извършени операции, като натрупаната лихва за текущия период се начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит веднъж месечно.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание; уговорените клаузи съобразно разпоредбите на ЗПК и ЗЗП; че е постигнато съгласие по елементите на договора; че при сключването на договора са спазени императивните правила на ЗПК, включително че клаузите са индивидуално договорени и не са условие за предоставяне на кредита; уговаряне на неустоечна клауза за забава; че починалата наследодателка на ответниците е в забава за заплащането на претендираните суми за главница (включително за какъв период); че ответницата К. Я. е приела наследството. По отношение на кумулативно съединения иск за лихва за забава да се докаже, че ответниците са били поканени да платят и са изминали 7 дена от поканата (с оглед теченето на срока за плащане при наследяване - чл. 84, ал. 1, изречение второ ЗЗД. Съответно, че в тежест на ответниците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че те или наследодателката им са изпълнили задълженията си по процесния договор за кредит. Доколкото наследницитеответници И. Я. В., Я. И. С., Д. И. Я. и Д. И. Я. не са оспорили факта на приемане на наследството, не е в тежест на ищеца да установява този факт.

За установяване на фактите, подлежащи на доказване по искане на ищеца е допусната съдебно счетоводна експертиза.