Решение № 2732 от 17.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2732 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110113664 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД от страна на ищеца А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., чрез процесуалния представител адвокат Б.

Й. от АК - София, против ответната страна „К." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: С., представлявано от Н.П.П., с пълномощник по делото адв. Х. М. от АК – София.

В исковата молба се твърди, че на 19.01.2024 г. ищецът сключил договор за потребителски кредит № 1002822 с ответната страна „К." ЕООД, със следните параметри на договора по чл.3, ал. 2 от същия: размер на кредита: 1 000 лева; размер на погасителната вноска: 4 броя с размер на 41.67 лева и 14 по 95.71 лева; брой вноски: 18; годишен процент на разходите: 63.06%; фиксиран лихвен процент: 50%; дата на първото плащане: 19.02.2024 г.; дата на последното плащане: 12.08.2024 г.; дата на последното плащане: 21.07.2025 г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция; лихва в размер на 219.61 лева; неустойка в размер на: 997.29 лева; обща сума за плащане: 1 506.62 лева; обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя.

Ищецът твърди, че този договор, сключен с ответната страна, е нищожен поради противоречие със закона. Заявява, че независимо от това, че в чл. 3, ал. 4 от договора било вписано, че размерът на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно Приложение № 1 към ЗПК и параметрите посочени в чл. 3, ал. 2, в това число общите разходи по кредита, то това отбелязване в договора било в несъответствие с уговорката по чл. 18, ал. 3 от процесния договор, съгласно която неустойката в размер на 1 900.54 лева представлявало отделно от главницата и лихвата вземане и същата не се включвала при изчисляване на ГПР. С чл. 6, ал. 1 от договора се възлагало в тежест за заемателя да осигури обезпечение под формата на физическо лице - поръчител (което следва 1 да отговаря на кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция, при неосигуряване на обезпечение в срок до два дни от сключване на договора (чл. 6, ал.2), длъжникът дължал неустойка в размер на 1900.54 лева. Съдържанието на тази клауза сочело, че по своята същност неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил обозночавайки го като неустойка). Изискванията, регламентирани в чл. 6, ал. 1 от договора били за потребителя на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсил паричен кредит в нисък размер. Затова било житейски необосновано е да счита, че потребителят ще разполага със съответната възможност да осигури поръчител, който да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него или да представи банкова гаранция за пълната сума по кредита (главница + възнаградителна лихва) до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Така поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначавал „неустойка". Целта била да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно което договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като следвало да се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор била посочена, обща сума за плащане 1 506.62 лева (кредит от 1 000 лева + възнаградителна лихва от 506.62 лева), но действителната обща сума за плащане била в размер на: 3 407.16 лева (1 000 главница + 06.62 лихва + 1900. 54 лева „неустойка"). В ГПР не била включена част от разходите по кредита, а именно неустойката за непредставяне на обезпечение по чл. 6, ал.1 от договора. В случая неустойката представлявала разход, свързан с договора за потребителски кредит и следвало да бъде включена в ГПР на кредита, като тя била изначално известна на кредитора. Така формулирана неустойката излизала извън присъщите й функции и представлявала скрито възнаграждение, за кредитора. След прибавянето й към формално уговорения размер на ГПР в договора, се надвишавал значително максимално допустимия размер от 5 пъти размера на законната лихва. С това кредитодателят нарушил изискванията на закона и не можел да се ползва от уговорената сделка, което обосновавало извод за недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид така изложените твърдения в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на потребителски кредит №1002822 от 19.01.2024 г., сключен от „К." ЕООД, поради противоречието му със закона. Моли също да му се присъдят направените по делото съдебни разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез процесуалния представител заявява, че оспорва исковата молба като неоснователна. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем и в случай, че се приеме за нищожна, то не може да се счита, че е нищожен целият договор. Относно 2 формирането на ГПР били спазени всички изисквания по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и не било налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. В случая тя била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изначално било невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Ответната страна сочи, че съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит". Ответната страна сочи също, че договорът за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки, включително и разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора.

Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответната страна моли искът да бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представените по делото от страните писмени доказателства Договор за потребителски кредит №1002822 от 19.01.2024 г., ведно с погасителен план към него; разпечатка - лог файл по договор за паричен заем №1002822; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; искане за сключване на договор за кредит от 19.01.2024 г, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се задължава да предостави на ищеца в заем сума в размер на 1000 лв., която последният се е задължил да върне в срок от 18 месеца, с дата на първа месечна вноска 19.02.2024 г., при фиксиран лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите 63.06 %. В договора е вписана обща дължима сума по кредита /главница + лихва/ от 1506, 62 лв. В погасителния план е отбелязана общо дължима сума /главница + лихва + неустойка/ от 3407, 16 лв., с месечна вноска от 41, 67 лв. за първите четири месеца и от 94, 29 лв. за остатъка от договора.

Съгласно чл.6, ал.1 от процесният договор за потребителски кредит страните са се споразумяли, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения - безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорната главница и лихва; или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на конкретни изисквания. Срокът за осигуряване на това обезпечение е до два дни от 3 сключване на договора - чл.6, ал.2 от договора. В чл.6, ал.3 от договора страните са посочили, че с оглед извършената оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, представянето на обезпечението по алинея първа от настоящата разпоредба е от съществен интерес за кредитора, като последният сключва договора единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя. В чл.18, ал.1 от договора се съдържа задължение за ищеца, в случай, че не представи договореното в чл.6 от договора обезпечение, или обезпечението не отговаря на посочените в договора условия, той да дължи на кредитора неустойка в размер на 1900, 54 лв.

Съгласно чл.13, ал.1 от договора в случай на забава на която и да е погасителна вноска, кредитополучателя дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава до датата на погасяване на задължението.

В чл.3, ал.4 от договора е посочено, че размерът на посочения годишен процент на разходите (ГПР) е определен в съответствие с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК. При изчисляването му са взети предвид посочените в ал.2 параметри, в т.ч. общите разходи по кредита съгласно пар.1, т.1 от ЗПК, а именно: възнаградителната лихва. Също така е посочено в чл.18, ал.3 от наемния договор, че неустойката по ал.1 на същата разпоредба представлява отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора и на осн. чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК същата не се включва при изчисляване на ГПР.

Горепосочените обстоятелства са безспорно установени по делото от представените писмени доказателства, като на база така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Сключеният между страните договор за кредит е потребителски, тъй като попада в определението на чл.9 от Закона за потребителския кредит. При произнасянето следва да се има предвид, че към настоящия казус са приложими, освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит, но още и тези на Закона защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ищецът, в качеството на физическо лице, е предоставена финансова услуга (отпуснат кредит).

Съдът, като съобрази горното, намира че клаузата за неустойка договора за потребителски кредит противоречи на закона, защото тя по същността си представлява допълнително възнаграждение за ответната страна и с нея пряко се нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1 по описа за 2020 г. на ОСГТК договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на 4 доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно.