Решение № 105 от 01.04.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Девня, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200173 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по въззивна жалба от В*** ЕООД, ЕИК: ***, срещу НП № 03 – 2201007 / 19. 10. 2022 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.

2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лв./.

Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост. В условията на евентуалност моли за маловажност, намаляване размера на наложеното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивникът, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата, като моли за присъждане на разноски.

ВъззИ.емата страна, в съдебно

1 заседание се представлява от процесуален представител. Излага доводи, че жалбата е неоснователна, като моли съда да потвърди НП. Сочи, ч е същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такИ. за ответната страна.

От събраните по делото доказателства с е установи следното от фактическа страна :

Около 14. 00 ч., на 16. 09. 2022 г. свид. Е. Д. Н. - служител при Д – ИТ – Варна извършил проверка на обект – лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, обл. Варна, стопанисван от възз. В*** ЕООД. Установил, че Г.

Ф. А. полагала труд в полза на въззивника, в частност изпълнявала функции на лозар, без преди да постъпи на работа да има сключен писмен трудов договор. Съставен бил АУАН, п редявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такИ.. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.

НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от 2

ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът счита, че в конкретния случай е нарушено визираното.

От обективна страна безспорно беше установено, че около 14. 00 ч., на 16. 09. 2022 г., Г. Ф. А. е полагала труд, в частност изпълнявала функции на лозар, в полза на възз. В*** ЕООД, в обект - лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово, обл. Варна, стопанисван от въззивника. Известно е, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат единствено като трудови, в частност с трудов договор, в писмена форма. Доколкото преди постъпването на работа такъв не е бил сключен, е и осъществен състава. Съдът намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която сочи, че отговорността се носи от работодателя. Горното съдът прие въз основа на кредитираните свидетелски показания и писмени материали.

Доколкото санкционираното лице е юридическо съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат трудовите отношения, респективно с предвидената отговорност за тях се цели гарантиране правата на работниците / служителите съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такИ., именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко , в предвид следното: при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението, доколкото касае полагането на труд и ниска такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такИ. – не се установиха, имотно състояние – видно от 3 доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но няма доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието.

С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

За пълнота следва да се добави, че с оглед законовите разпоредби, в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 415 В, ал. 1 от КТ.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такИ., обуславящи отмяна, като по безспорен начин се доказа осъществяването на състава на визираното нарушение, доколкото се събраха категорични доказателства в тази насока.

Право на въззивника е да излага доводи в своя защита, но както и по – горе беше отбелязано, видно от показанията на свидетел – пряк очевидец и писмен документ – декларация, подписана лично от полагащото труд лице, се доказа твърдяното от въззИ.емата страна, респективно за съда не съществува съмнение в тази насока. Няма как да се приеме довода, че часа, изрично написан в представения договор касае момента на изплащане на възнаграждение, най – малкото защото този договор не е представен в момента на проверката и съществува възможност за негово съставяне или дописване след това. Нещо повече, доколкото същият е за един ден, наистина не съществува задължение да се изчаква уведомление от НАП, но той трябва да се декларира в Д – ИТ и едва след това лицето да се допусне до работа, нещо, което не е осъществено, което също води до извод за несвоевременното сключване на въпросния трудов договор. Вписаният в АУАН свидетел е идентифициран в достатъчна степен, като няма изискване да се уточнява дали е присъствал единствено при съставяне на акта или и / или при установяване на твърдяното в него нарушение. Относно маловажност и размер съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, предвид съразмерност съдът намира, че в полза на всяка от 4 страните следва да се присъдят разноски, съответно в полза на В*** ЕООД, ЕИК: *** сумата от 300. 00 лв. /триста лв./, а в полза на Д – ИТ – Варна сумата от 40. 00 лв. /четиридесет лв./.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03 – 2201007 / 19. 10. 2022 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на В*** ЕООД, ЕИК: ***: за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.

2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание Имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лв./, като вместо това:

НАЛАГА на В*** ЕООД, ЕИК: ***: за нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал.

2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание Имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв. /хиляда и петстотин лв./.

ОСЪЖДА В*** ЕООД, ЕИК: *** да заплати на Д – ИТ – Варна сумата от 40. 00 лв. /четиридесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Д – ИТ – Варна да заплати на В*** ЕООД, ЕИК: *** сумата от 300. 00 лв. /триста лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5