Решение № 502 от 02.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Велико Търново, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200553 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят М. П. останал недоволен от издаденото срещу него НП № 23-1275000270/01.03.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново, с което му наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и по реда на настоящото производство претендира неговата отмяна. Поддържа жалбата си, че не е осъществил претендираното от наказващия орган нарушение. Твърди, че контролните органи го спрели за проверка, поискали му документите, когато вече бил излязъл от автомобила и бил на значително разстояние от него. Посочва, че към момента, в който му поискали документите за проверка нямал качеството водач, а законът изисквал автомобилът на нарушителя да е движение, за да бъде осъществен състав на вменетото му нарушение. Моли съда да отмени оспореното постановление. В съдебно заседание пълономщникът му поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Началник сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново, редовно призовано, се представляват от инсп. ***** и оспорват жалбата като неоснователна и недоказана. Претендират потвърждаване на оспореното НП и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2023 г. около 20:55 часа жалбоподателят П. управлявал л.а. ***** в гр. В.

Търново по ул. „Ив. Коледаров“ в посока кръговото кръстовище с ул. „Магистрална“ с ул.

„Н. Габровски“. В автомобила била и съпругата на жалбоподателя. Зад автомобила на жалбоподателя се движел и полицейски патрулен автомобил (този на контролните органи).

На горепосоченото кръгово кръстовище, в близост до LC Waikiki (бивш търговски обект „Билла“) в посока към ул. „Магистрална“, патрулният автомобил подал светлинен и звуков сигнал на движещия се пред него лек автомобил „Опел Копса“. Водачът спрял в крайна дясна лента. В патрулния автомобил пътували полицейските служители Л. М. и И. Н..

Посочените служители, по време на движението си след процесния лек автомобил на 1 жалбоподателя, възприели, че жалбоподателят не си е поставил обезопасителния колан.

Възприели също, че в автомобила има и пътник на мястото на до водача, който също бил без поставен обезопасителен колан. Контролните органи са имали пряка видимост, техният автомобил е осветявал този на жалбоподателя. Стойката за обезопасителния колан се намирала високо, над рамото на водача и стоящия на седалката до шофьора, и добре се виждало пътниците били ли са с посавени обезопасителни колани лили не. В случая и двамата пътуващи в процесния автомобил (водачът и стоящия до него пътник) били без поставени обезопасителни колани. След като св. М. доближил проверявания автомобил и неговия водач, последният все още бил без поставен обезопасителен колан. Поканил водача за проверка за алкохол до патрулния автомобил. Жалбоподателят изпълнил разпореждането.

След извършване на проверката свидетелят М. съставил против жалбоподателя, в негово присъствие, АУАН серия GA № 863459/15.02.2023 г. за това, че при управление на посочения по-горе лек автомобил в гр. В. Търново, в близост до сградата на магазин LC Waikiki в посока към ул. „Магистрална“ за това, че при управление на автомобила не използвал обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван, с което нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел (св. Н.), но получил срещу разписка препис от акта, удостоверено с подписа на самия жалбоподател (отразено върху АУАН). В законния срок жалбоподателят не подал възражение срещу констатациите в акта.

На 01.03.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от св. М.

АУАН, началникът на сектор „ПП“ в ОД МВР – В. Търново издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 14.03.2023 г. На 27.03.2023 г. П. депозирал жалбата си против постановлението пред наказващия орган („Приета на 27.03.2023 г. на ръка; Приел Атанасова – л.3 от делото).

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Л. М. и И. Н., и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред, пред компетентен съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на атакуваното НП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (заповедта на л. 6 – 7) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в седемденевн срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (заповедта на л. 6 – 7) преди изтичането на давностните срокове почл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че полицейските служители са пристъпили към извършването на проверката, след като бил излязъл от автомобила и вече нямал качеството на водач, като тогава за първи път се осъществявал зрителен контакт между водача и органа на реда. Според действащото законодателство органите за контрол на движението могат да извършат проверка от своята компетентност и да съставят акт за установяване на административно нарушение не само по отношение на водач, когото са спрели непосредствено преди началото на проверката, но и по отношение на лице, което е управлявало пътно превозно средство известно време преди началото на проверката.

2

Единствените ограничения във времево отношение на правомощията на контролните органи да образуват административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение са уредените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН давностни срокове, съответно тримесечен от открИ.е на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението. В конкретния случай се установява по безспорен и несъмнен начин, че проверката по отношение на жалбоподателя е започнала не по-късно от минутадве след като е спрял автомобила и е излязъл от него, а АУАН е съставен в деня на извършване на нарушението.

Оспореното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 15.02.2023 г. в гр. В. Търново, при управление на посочения по-горе автомобил, в посока кръговото кръстовище с ул. „Магистрална“ - ул. „Н. Габровски“ в близост до магазин LC Waikiki (бивш търговски обект „Билла“), не използвал обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван, с което нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и осъществил състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на жалбоподателя се установяват от показанията на свидетелите М. и Н..

Л. М. и И. Н., двамата свидетели, са възприели непосредствено извършването на нарушението, показанията им са непротиворечиви и няма данни да се намират в особени отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да го уличат в извършването на нарушение, което не е извършил, поради които съображения съдът кредитира изцяло показанията им (на двамата свидетели).

Предвид изложеното съдът не приема за основателно поддържаното в жалбата оспорване на фактическите констатации в наказателното постановление.

Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието и е наложил за същото абсолютно определения в закона вид и размер административно наказание, съответно „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно подлежи на потвърждаване.

При този изход на делото следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски, а съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл.

78, ал. 8 от ГПК като основателна следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата, за присъждане на разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР-В. Търново сума в размер на 100 лева, определена по реда на чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ и представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гороното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1275-000270/01.03.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново, с което на М. П. П. с ЕГН ********** от гр. В. Търново му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя М. П. П. да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН ********** от гр. В. Търново да заплати на ОД МВРВ.Търново сумата от 100 лева, направени по делото разноски.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4