Решение № 2064 от 03.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2064 гр. С., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110214674 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Н.Ц.” ООД, ЕИК ХХХ със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“В.“ ..., представлявано от управителя К.С., против Наказателно постановление (НП) № 14-0000800/13.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Перник, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона - чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Поддържа се също така, че атакуваният акт е явно необоснован, като приетите в него за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на проверката доказателства. Отделно от това се навежда, че наложеното наказание е неправилно определено в нарушение на чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ и чл. 12, чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

По изложените съображения се

1 моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.С. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за отмЯ. на атакуваното наказателно постановление по съображения, че в производството не се установява с категоричност, че дружеството е извършило вмененото му нарушение по КТ. Сочи се, че от приложените по делото доказателства, а именно - граждански договор, се установява, че работата е следвало да се извърши в рамките на 30-дни, като в същия не е посочено работно време, отпуска и почивки, респективно и не са налице белезите на трудово правоотношение. На следващо място се поддържа, че липсва идентичност между посочената като нарушена законова разпоредба в акта и в процесното наказателно постановление, тъй като в НП нарушението е квалифицирано по чл. 62, ал. 1 от КТ, която разпоредба единствено въвежда императивно изискване за формата на договора, но няма самостоятелно отношение към уреждането на трудовото правоотношение, а направената връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ не санира допуснатото нарушение.

Алтернативно и в случай, че съдът не приеме, че са налице основания за отмЯ. на процесното наказателно постановление, се моли размерът на наложеното наказание да бъде намален в законово предвидения минимум, тъй като липсват факти, които да налагат определяне на санкция над минималния размер. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за които се представя списък.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Михайлов, с пълномощно по делото. В дадения ход по същество, процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Излагат се аргументи, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, а от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали нарушението е безспорно доказано. Сочи се, че представеният граждански договор е частен документ, който би могъл да има автентичност само от отношение на неговото авторство, но не и по отношение датата на сключването му. Поддържа се, че в конкретния случай АНО правилно е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.

2

2 КТ, а именно – че трудовият договор се сключва в писмена форма с лицето преди то да бъде допуснато на работа. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2022 г., служители на Дирекция "Инспекция по труда“ със седалище в гр.Перник, сред които и св. И. И. Я., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект - магазин за цветя, находящ се в гр.С., ул.“ХХХХХХХ“ ХХ стопанисван от „Н.Ц.“ ООД, ЕИК ХХХХ. На място било заварено лицето Т.Н.Н.

След като се легитимирали, служителите на Дирекция "Инспекция по труда“ със седалище в гр.Перник, извършили проверка на всички заварени на място в обекта лица, като установили, че Т.Н.Н.е без сключен трудов договор.

Във връзка с това обстоятелство служителите на Дирекция "Инспекция по труда“ със седалище в гр.Перник дали на Т.Н.Н.да попълни декларация, в която последният отразил, че работи в „Н.Ц.“ ООД от 17.08.2022 г. като „общ работник“ с работно време от 10:00 до 15:00 часа, с трудово възнаграждение в размер на 420 лева. В графа „имате ли сключен трудов договор“ в същата декларация, последният посочил - „граждански договор“.

При извършената впоследствие и документална проверка на попълнената на място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за сключените трудови договори, било установено, че спрямо Т.Н.Н.нямало сключен трудов договор в писмена форма с „Н.Ц.“ ООД към датата на проверката 17.08.2022 г.

За констатираното нарушение свидетелят И. И. Я., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 14 – 0000800/16.09.2022 г. на „Н.Ц.“ ООД, в качеството му на работодател за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството и връчен на същия лично и срещу подпис на 16.09.2022 г.

Срещу констатациите в АУАН било депозирано конкретно писмено 3 възражение, обективиращо оспорване на твърдението, че лицето Т.Н.Н.при извършената на 17.08.2022 г. в обект на контрол - магазин за цветя в гр.С., ул."ХХХХХХХ" ХХ е полагало труд по трудово правоотношение, доколкото между дружеството „Н.Ц." ООД и Т.Н.Н.бил сключен граждански договор № 1/01.08.2022 г., с който Н. в качеството си на изпълнител приел срещу възнаграждение да извършва при нужда в рамките на 30 дни, поддържане и профилактика на рафтовете за цветя, като в деня на проверката лицето е извършвало дейност именно във връзка с възложената му с гражданския договор дейност.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 14-0000800/13.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Перник, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля И. И. Я., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Протокол за извършена проверка № ПР2226793/17.08.2022 г. на ДИТ – Перник, декларация от Т.Н.Н.от 18.08.2022 г., граждански договор № 1 от 01.08.2022 г., сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, декларация от Т.Н.Н. приемо – предавателен протокол от 31.08.2022 г., разписка за получена сума по договор № 1/01.08.2022 г., заповед № З – 0679/09.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, заповед № З – 0797/31.07.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, справка от Търговски регистър, заповед № ЧР – 1260/18.12.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, заповед № ЧР – 1178/26.07.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и длъжностна характеристика.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. И. Я., тъй като същите са логични и последователни. От показанията й и от протокола за извършената проверка се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, 4 приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в законоустановения срок за обжалване на наказателното постановление, връчено на 27.10.2022 г., след като жалбата е депозирана на 07.11.2022 г., поради което разглеждането й е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по неговото извършване, със съответната им правна квалификация, като доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.

5

С факта на издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция. Т. е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал.

1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна теза.

Отделно от това, АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени за запознаване със съдържанието им на представляващия дружеството - жалбоподател.

По същество на нарушението, съдът намира следното:

По арг. от чл. 62, ал. 1 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения със сключване на трудов договор в писмена форма. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл. 66 от КТ – място на работа, наименование на длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнителни възнаграждения, продължителност на работния ден или седмица. Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила от работника за продължителен, в повечето случаи неопределен срок, като се извършват повтарящи се действия, включени в трудовата функция. При трудовото правоотношение мястото на полагане на труд е част от съществените елементи на договора и не може да бъде едностранно променяно, а работникът е в дисциплинарна зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно място, работно време и т. н.