Решение № 177 от 18.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501940 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба,подадена от адв.Стоян Кацаров от БАК в качеството му на пълномощник на К. Д. С.- ответник по гр.д.№ 7304/2024г.по описа на БРС,срещу постановеното съдебно решение № по гр.д.№7304/2025г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ предявен от Община Бургас срещу К. Д. С. с ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът К. Д. С. дължи на Община Бургас – ОП Транспорт, общо 579 лв. , представляваща сбор от несъбрани през периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г. приходи от почасов и абонаментен престой на автомобили фактически ползвали услугите на общински паркинг на ул. „Генерал Гурко“, гр. Бургас за което вземане ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 1659 от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. № 3241/2024 год. по описа на Районен съд – Бургас, поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до пълния предявен размер от 674 лв. – за сумата от 95 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено в частта,в която искът е отхвърлен поради плащане в хода на процеса като незаконосъобразно и неправилно. Въззивникът е заявил оплакване,че съдът неправилно е приел,че искът следва да се отхвърли поради плащане,като не е взел предвид,че плащането е извършено по изпълнителното дело,образувано въз основа на 1 издадената в заповедното производство заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. В тази връзка е навел доводи,че оспорва основателността на иска,като намира за неправилни изводите на съда,че предявеният от община Бургас иск е основателен и доказан.Моли въззивният съд да разгледа жалбата му по същество и в случай,че я уважи,да отмени решението в частта,в която БРС е приел,че искът следва да се отхвърли поради извършено плащане,като потвърди отхвърлителния диспозитив,но поради неоснователността на исковата претенция.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В отговора на въззивната жалба ищецът Община Бургас чрез пълномощника си юрисконсулт Д. жалбата е оспорена като неоснователна и е изразено становище,че решението на

БРС е правилно и законосъобразно,включително и относно извода на съда,че искът е основателен и доказан. Моли решението на БРС да бъде потвърдено изцяло,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,се представлява от адв.Кацаров,който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата община Бургас,редовно уведомена,се представлява от юрисконсулт Димитров,който оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.Не сочи нови доказателства,претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора ОС установи следното:

Пред БРС Община Бургас е предявила иск срещу К. Д. С. с ЕГН **********, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи чрез ОП Транспорт на Община Бургас, общо 674.00 лева, представляваща сбор от несъбрани през периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г. приходи от почасов и абонаментен престой на автомобили фактически ползвали услугите на общински паркинг на ул. „Генерал Гурко“, гр. Бургас, за което вземане ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение № 1659 от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. № 3241/2024 год. по описа на Районен съд Бургас.

Ищецът е твърдял,че между ОП „Спортни имоти“ и ответника С. е бил сключен трудов договор на 28.12.2007г. и допълнителни споразумения към него,като ответникът през процесния период е заемал длъжността отчетник паркинг.Трудовото правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.331 КТ със заповед на работодателя,връчена му на 02.02.2024г.

Община Бургас възложила на АДФИ извършването на финансова инспекция на ОП“Транспорт“,включая и паркинга на ул.“Гурко“,гр.Бургас,на който ответникът работел.В представения доклад на АДФИ от 22.01.2024г.са били направени констатации за установени липси за периода от 01.04.2019 г. до 04.05.2023 г.,изразяващи се в непостъпили приходи за почасово ползване на 2 паркинга за автомобили, представени, като служебни, със специален режим или на служители на лечебните заведения в общ размер на 4054 лв., като проверката е установила, че при смените на ответника К. С. за периода не са събрани суми в размер на 212 лв. При анализа на посочените в системата записи „Invalid“ на регистрационни номера на автомобили, относно съответствието им с издадените от директора на предприятието Заповеди №11/05.02.2018 г. за безплатен престой - 4 часа и № 87/09.10.2020 г. за определени 3 часа, както и Наредбата за престой и паркиране на превозни средства, управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас /отм./ в доклада били направени констатации, че общо 2 893 бр. записи са с престой на паркинга повече от разрешеното, за които не е събрана такса в общ размер на 6 955 лв. Регистрираните през проверявания период записи на автомобили със статус „Invalid“, които са ползвали паркинга над допустимите часове, са съответно през 2019 г. - 275 бр., през 2020 г. -467 бр., 2021 г. - 410 бр., 2022 г. - 708 бр. и 2023 г. - 1 033 броя.

При смените на К. С. за периода не са били събрани суми в размер на 462 лв.

Ищецът е твърдял,че паркингът е бил оборудван с електронна система,чрез която е било извършвано управлението и тарифирането на автомобилите,ползващи паркинга ,за работа с която ответникът е бил обучен.

Ответникът е оспорил предявения иск,като е направил възражение за изтекла погасителна давност за реализиране на имуществена отговорност за периода от 2019г.до 2022г.,както и възражение за изтекла погасителна давност за реализиране на отчетническата отговорност за целия процесен период,в това число и 2023г.,тъй като работодателят не е издал заповед по чл.210 ал.1 КТ в едномесечен срок от датата,на която е представен докладът на АДФИ22.01.2024г.По същество е оспорил претенцията,като е заявил твърдения,че не е причинил посочените от ищеца вреди,тъй като констатираните неточности в отчитането се дължат на компрометираната експериментална програма,която е била внедрена за работа на процесния паркинг и която вече е сменена.Системата е отчитала и издавала без основание повече от един фискален бон за едно и също задължение,а така също е заснемала различни номера на автомобили,които при влизането в паркинга са заснемани с един номер,а при излизането им-с друг номер.

Правилно и в съответствие с фактическите твърдения в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност на ответника – отчетник за установени липси.

От правна страна правилно и в съответствие с утвърдената съдебна практика БРС е приел,че твърденията на ищеца за причинени му от ответника имуществени вреди представляват твърдения за липси, тъй като вредата е с неустановен произход, както и е съобразил по допустимостта на иска, че в случая се касае не за ограничената имуществена отговорност на отчетника, която се осъществява по правилата на чл. 210 КТ, а за пълна имуществена отговорност ,каквато винаги е отговорността на отчетника при липси съобразно чл.207 ал.1 т.2 КТ ,която се осъществява само по съдебен ред - чл.

3

211 КТ. Виновното поведение на отчетника се презумира съобразно закона,а при наведено възражение за намаляване или освобождаване от отговорност, в тежест на отчетника е да докаже,че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническите функции,съответни на характера на работата,осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. В този смисъл е т.14 от Постановление № 5 от 15.X.1955 г., Пленум на ВС,решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр.д.№ 970/2015 г., ВКС, ІV г.о и др.

БРС е събрал допустими и относими към спора доказателства-писмени доказателства,свидетелски показания,както и е изслушал две експертизисъдебно-икономическа и съдебно-техническа. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства по делото в тяхната съвкупност, като е формирал обоснован и правилен извод, че твърдяната от ищеца липса в размер на 579 лв. е доказана. Вещото лице по приетата по делото СИЕ е извършило самостоятелна проверка на всички документи,анализирани в доклада на финансовата инспекция,както и на представените по делото,извършило е съпоставка между собствените си констатации и тези в доклада на финансовата инспекция. Правилно БРС е кредитирал заключението на СИЕ,тъй като същото е обосновано и не възникват съмнения относно правилността му и е приел за доказан размерът на вредата/липсата/,установен в заключението на СИЕ. Районният съд е обсъдил и възражението на ответника за освобождаването му от отговорност,поради компрометираната експериментална програма,внедрена за работа на процесния паркинг,като го е намерил за неоснователно.

Основният спорен въпрос,повдигнат и с въззивната жалба е дали събраните по делото доказателства подкрепят горепосоченото възражение на ответника.По делото е приета СТЕ,вещото лице по която е констатирало,че действащата към момента система за управление на тарифирането и отчитане на престоя на автомобили на процесния паркинг, не е същата, която е работила в процесния период. Описало е обаче как е функционирала системата,действала през процесния период ,а БРС е изложил подробно в мотивите на решението си всички констатации на експерта,които е взел предвид при формирането на крайните си изводи. В заключението е посочено, че при напускане на дадено МПС, ако пред бариерата не е застанало друго МПС, Системата е допускала неколкократно да се издаде касов бон (чрез натискане на клавиш „F5) за една и съща дължима сума за това МПС, но това не е грешка в работата на системата. Неколкократно издаване на касов бон е било възможно само ако неколкократно се натисне клавиш „F5“ ,т.е. ако отчетникът не натисне няколко пъти този клавиш,няма да бъдат издадени няколко касови бона за един и същ автомобил. Според вещото лице би трябвало, при еднократно издаване на касов бон за дължима сума на дадено МПС (регистрационен номер), при повторно натискане на клавиш “F5”, системата да не издава втори касов бон, а да даде съобщение, че такъв вече е издаден. При напускане на МПС, което има определено време за безплатен престой, било е на инвалид (3 часа) или е било на посещение на здравното 4 заведение (1 час) и отново се натисне клавиш „F5”, Системата е издавала касов бон с нулева стойност, което вещото лице определя не като „бъг“ на системата,а като грешка в логиката и на функциониране, защото в тези случаи би трябвало да се изведе съобщение, че съответното МПС не дължи заплащане за престоя си. Единствената грешка /“бъг“/ ,която експертът е установил,че систематата е допускала при работа е била при разпознаване на регистрационния номер на съответното МПС и от там и в отчитането на дължимата сума за престоя.Алгоритъмът за разпознаване на регистрационния номер, в някои случаи е бъркал в правилното разпознаване на някоя цифра,което може да се дължи на различни фактори - замърсен номер, лоша видимост (поради мъгла, дъжд, други фактори), не добро позициониране на автомобила, грешка в алгоритъма за разпознаване на близки цифри - 6 и 8, 8 и 0 или 9, 1 и 7 и други.