Решение № 333 от 26.05.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Благоевград, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102425 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "Й ” ЕАД /с предишно наименование "Т Б ” ЕАД/, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С , район М , ж.к. М , Б П С , сграда , представлявано от Д К К и М С - законни представители, чрез адв. В Г против Д. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Бл , ул.“С “ № , ет. , ап. .

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1) установителен иск за сумата от 328,51 лв. (триста двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 29.10.2019 г., от които 124,98 лв., представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси и 203,53 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство N , c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 29.10.2019 г.;

2) осъдителен иск за сумата от 22,78 лв. (двадесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) незаплатена цена за месечни абонаментни такси и получени мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер от дата 29.10.2019 г. от дата за периода от 05.11.2019 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от договор за мобилни услуги от 29.10.2019г., с абонаментна програма Тотал + 49,99, със срок на действие 24 месеца, до 29.10.2021г., сключен за предпочетен мобилен номер . Заявява, че ответникът не изпълнил задълженията си по посочения договор за мобилни услуги, като не бил заплатил в срок дължимата сума за потребените мобилни услуги в общ размер на 22,78 лв. за отчетен период от 05.11.2019 г. до 04.12.2019 г.

Навежда, че предвид неплащането в срок на цената на потребените мобилни услуги прекратил едностранно горепосочения договор за мобилни услуги. Заявява, че предвид неплащането в срок на цената на потребените мобилни услуги прекратил едностранно горепосочения договор за мобилни услуги и начислил неустойка за предсрочното му 1 прекратяване в размер на общо 328,51 лв. Навежда, че за сумата от 328,51 лв. за неустойка по ч. гр. д. № 103/2022г. на РС - гр. Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника Д. С. М. е постъпило възражение по чл.

414 ГПК.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Във възражението си срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е изложил доводи, че е заплатил изцяло сумата, както и че вземането е погасено по давност и неустойка не се дължи.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искове:

- установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 328,51 лв. (триста двадесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 29.10.2019 г., от които 124,98 лв., представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси и 203,53 лв., представляваща нустойка за предоставено за ползване устройство N , c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 29.10.2019 г.;

- осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 22,78 лв.

(двадесет и два лева и седемдесет и осем стотинки) - незаплатена цена за месечни абонаментни такси и получени мобилни услуги по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер от дата 29.10.2019 г. от дата за периода от 05.11.2019 г. до 04.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

За претендираното вземане за неустойка е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 103/2022г. на РС - гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника Д.

С. М. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените искове:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Предявеният осъдителен иск също е допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес и отговоря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.

2. Относно основателността на предявените искове:

2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидна уговорка, постигната между ищеца (доставчик на мобилни услуги) и ответника (потребител на мобилни услуги), в качеството им на страни по твърдения договор за мобилни услуги за дължимост от страна на ответника на неустойка за предсрочното прекратяване на договора; 2/ размер на претендираната неустойка; 3/ настъпване на падежа на задължението за заплащането на неустойката, и 4/ липса на погасяване на неустоечното задължение.

В разглеждания казус не е изпълнено първото от така очертаните изисквания.

Неустойката, претендирана от ищеца, е регламентирана в нарочна клауза, фигурираща в договора за мобилни услуги, според която: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМкарта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не 2 може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“.

Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).

Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността ѝ.

Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на договора.

Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.

Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж.

Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).

Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).

Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен (продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.

– и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).

В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.

3

Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.

Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).

Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите нрави.

Затова искът, до който се отнася неустойката, е неоснователен и като такъв подлежи на цялостно отхвърляне.

Не е опора за друг извод сочената в исковата молба спогодба, подписана на 11.01.2018 г. между Комисията за защита на потребителите и ищцовото дружество.