Определение № 11605 от 24.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11605 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110123882 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Д. Ф., процесуален представител на ищеца П. С. И. за изменение на решение №4047/02.03.2026г., постановено по гр.д. №23882/2025г. по описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира определеното от съда възнаграждение за неправилно, като липсвали изложени мотиви. Намира ,че следва да бъде определено възнаграждение в размер съобразно Наредба №1/2004г.

Ответникът по молбата е взел становище за нейната неоснователност.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните становище, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски на ответника, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Съдът изрично е посочил, че възнаграждението е определено с оглед актуалната практика на СЕС и ВКС и се дължи за всички предявени искове, които са два на брой, но е съобразил фактическата им и правна сложност, както и обстоятелството, че не се е налагало да се провежда отделна защита по всеки иск, доколкото всеки от тях се основава на едни и същи твърдения, както и че цената на иска няма отношение към проведената защита, доколкото същата не зависи от дължимите суми по договора, а се основава на други уговорки в него и специалните изисквания, въведени в закона за този вид договори. По спорните въпроси е формирана значителна непротиворечива съдебна практика, което допълнително намалява фактическата и правна сложност на спора. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 1

59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. Делото е приключило с едно открито съдебно заседание. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги - чл.3 във връзка с чл.22 и чл.23 ЗПП. Правната помощ по този закон се предоставя от адвокати (чл.2 ЗПП) и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по ЗА.

Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба съгласно по чл.37 ЗПП, като с нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв се предвижда същия вид процесуално представителство на материално затруднени лица да се осъществява за значително повисоко възнаграждение, предвидено в Наредба за възнагражденията за адвокатската работа, приета от Висшия адвокатски съвет, като се очаква съдът да не извършва допълнителна преценка и да определя възнаграждения спрямо нея. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/. Съдът вече е изложил съображения защо намира, че настоящия спор не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което е и определил възнаграждение в посочения размер. Следва да се отбележи, че ищецът е образувал 22 производства с предмет недействителност сключени от него потребителски кредити, като от тях 9 са срещу ответника в настоящото производство, а по всички 22 дела се представлява от адв. Ф.. Съдът намира, че с поведението си ищецът упражнява правата си в противоречие с чл.3 ГПК, като с множеството производства, които образува срещу един и същи ответник с едни 2 и същи мотиви за нищожност на сключените от него договори води до неоправдано генериране на разноски за ответната страна, тъй като във всяко производство се претендира присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в минимален размер по Наредба №1/2004г. за всеки от предявените искове.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д. Ф., процесуален представител на ищеца П. С. И. за изменение на решение №4047/02.03.2026г., постановено по гр.д.

№23882/2025г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3