Определение № 415 от 22.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Пазарджик, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20245200900026 по описа за 2024 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от Й.

А. Г., ЕГН **********, от гр.П., ул. „С. А.“ № *** и А. К. К., ЕГН **********,от гр.П., ул. „С.“ № **, чрез пълномощника им адв. Л.Г. (С.) против „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „В.“ № **.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.09.2023 г. около 15:15 ч. на път **, К. Ш., км. **, разклона за с.Д. и с.К. настъпило тежко ПТП между л.а. марка „Л.“, модел „И.“, с peг. № *** и мотоциклет марка Х. модел „***“ с peг. № *** при което пострадали двамата ищци.

Твърди се, че причина за настъпилото ПТП било нарушението, извършено от водача Г. Й. Д., ЕГН **********1, управлявал л.а. марка „Л.“, модел „И.“ с peг. № ***, който не бил съобразил поведението си с пътен знак Б2, като отнел предимството на мотоциклет марка „Х.“, модел „***“ с peг. № *** управляван в съответствие с правилата по ЗДвП от първия ищец Г., с когото като пътник зад водача пътувала ищцата К.. Твърди се, че в резултат на отнетото предимство от л.а., който блъснал мотоциклета, същия паднал по посоката си на движение отдясно, а с него и втората ищца. При падането, водачът на мотоциклета изпитал остра болка в областта на тазовите кости и впоследствие било установено, че е получил счупване на таза, а ищцата К. получила тежко счупване на лява лакътна става. При падането тя не давала 1 признаци на живот, поради което Г. допълзял до нея, успял да извади й езика, който тя „глътнала“ и тази своевременна намеса от него спасила живота й.

Сочи се, че след ПТП и двамата ищци били приети по спешност и настанени за лечение в болницата в П.. По отношение и на двамата били извършени оперативни интервенции, за които са платили суми в размер от по 3000 лв., представляващи имуществени вреди - за остеосинтезен материал.

Изложени са твърдения, че и двамата били на постелен режим и търпели значителни социално-битови ограничения, както и морални вреди притеснения дали ще се възстановят напълно. От уврежданията търпели значителни по своя интензитет болки и страдания.

Посочено е, че по случая било образувано ДП ****** г., като на нарушителя в качеството му на водач на увреждащия л.а. било взето административно отношение, като му бил съставен акт за извършеното от него нарушение на ЗДвП, което станало единствена причина за настъпилото застрахователно събитие.

Твърди се, че увреждащия л.а. марка „Л.“, модел „И.“ с peг. № *** имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № *****, сключена с „Д. - О. З.“ АД. валидна до 14.06.2024 г. - с покритие към датата на ПТП.

С писмена застрахователна претенция от 20.10.2023 г. ищците уведомили ответното дружество, като застраховател на увреждащото МПС по застраховка ГО, за настъпилото ПТП с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, но до настоящия момент същото не изпълнило задължението си да им заплати претендираните суми.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на първия ищец Й. Г. сума в размер на 100 000 лв., а в полза на ищцата А. К. – сумата от 70 000 лв., представляващи застрахователни обезщетения за настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди от уврежданията за всеки от тях, както и сумите в размер на по 3000 лв. за всеки от двамата, представляващи претърпени имуществени вреди за закупуване на остеосинтезен материал за извършена оперативна интервенция, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 20.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

2

С отделни уточняващи молби ищците са посочили една и съща банкова сметка, по която да бъдат заплатени исковите суми, а именно : *****, BIC:

***** титуляр Й. А. Г.; У. Б. АД.

Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания - за допускане САТЕ, с конкретно поставени задачи, като в тази връзка се изискат за нуждите на експертизата и преписи от материалите по ДП № *** г. по описа на РУ-Х. а именно протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум със снимков материал и скица. Поискано е по реда на чл.176 ГПК да бъде предоставена възможност на ищците да дадат обяснения относно процесното ПТП, по въпросите: С каква скорост управлявахте мотоциклета непосредствено преди ПТП?; Кога за пръв път видяхте лекия автомобил и имахте ли възможност да реагирате преди той да ви удари?; Какво се случи след удара?. Направено е искане за допускане изготвянето на СМЕ от вещо лице ортопед-травматолог, което да отговори на поставените задачи, както и за събиране на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел, при довеждане - относно установяване претърпените неимуществени вреди.

С определение № 235/15.07.2024 г. ищците са освободени от задължението за плащане на ДТ и разноски по настоящото дело.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността и размера на претенциите.

Не се спори, че към датата на процесното ПТП за посочения за л.а. „Л.

И.” с рег. номер *** е съществувало застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, сключена с ответното дружество.

Оспорват се твърденията, че по отношение на ищците е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, пораждащ и отговорността на ответника. Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение от водача на застрахования в ответното дружество автомобил, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и телесните увреждания от ищците, за които се претендира изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва се и описания в ИМ механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило. Сочи се, че липсвали доказателства, които да 3 установяват причината за настъпилото ПТП и доколкото във тази връзка е било образувано ДП, което все още е на етап разследване, то не можело категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП, е нарушение на правилата за движение от страна на водача на л.а. „Л. И.“ - Т. Й. Д..

Изложени са съображения, че от представените към ИМ констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие не се установявало твърдението, че застрахованият в дружеството водач е извършил описаното нарушение на правилата за движение по пътищата. От описаната в протокола фактическа обстановка също така не можело да се направи извод каква е непосредствената причина за реализиране на ПТП. Изрично се оспорва и цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“, по съображения, че посочените протоколи са съставени от лица, които не са възприели лично обстоятелствата за настъпване на процесното ПТП, поради което и не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента. В този смисъл е развита тезата, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява по несъмнен начин твърдението на ищците, че вина за настъпилото ПТП има посоченият водач, поради което и не следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника.

Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба относно физическото, емоционално и психическо състояние на ищците, като се сочи, че по делото не са представени доказателства относно възстановителния период на пострадалите.

Оспорва се и размера на претенциите за имуществени вреди в размер на 3000 лв. за всеки от ищците, като се възразява, че по делото не са представени доказателства за извършените разходи за лечение.

При условията на евентуалност, ако по делото бъдат установени предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на застрахования водач, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Й. А. Г. - водач на мотоциклет „Х.“ модел „*****“ с рег. № *** който съществено допринесъл за настъпване на ПТП и получените телесни увреждания. Развити са твърдения в няколко пункта, а именно, че към момента на настъпване на събитието, като водач на мотоциклета неправомерно, в противоречие с правилата за движение, а именно чл.20

4 ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Отделно от това се твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета: 4) без необходимата екипировка и под въздействието на наркотични вещества (в констативния протокол за ПТП имало данни, че е била взета кръвна проба на пострадалия за наличието на наркотично вещество или негови аналози), с което допринесъл за настъпване на ПТП и неблагоприятните последици от него.

Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и от ищцата А. К., за която се твърди, че се возила на мотоциклета без необходимата екипировка и с това си поведение, проявено под формата на бездействие, лично нарушила правилата за движение по пътищата, тъй като в обратния случай заявените за обезщетяване телесни травми нямало да настъпят или щели да бъдат значително по-леки.

Оспорват се също и размерите на претенциите за неимуществени вреди, които били прекомерно завишени и неотговарящи на реално претърпените и доказани болки и страдания във връзка с получените при ПТП увреждания, а освен това не съответствали на социално-икономическата ситуация в региона, където ищците живеят, както и на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че в случая липсвали доказателства, от които да се установява как е протекъл възстановителния период на ищците.

Иска се от съда отхвърляне на претенциите като неоснователни, като евентуално се прави искане същите да бъдат значително намалени.

Оспорва се и акцесорната претенция лихва с оглед тезата за неоснователност на главния иск. Изрично се оспорва и сочения начален момент - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя (20.10.2023 г.), от който се претендира законната лихва.

Възразява се и че дружеството не е изпаднало в забава по отношение претенцията на А. К., т.к. от нейна страна не било изпълнено задължението по чл.380, ал. 1 от КЗ да представи с предявяване на претенция пред застрахователя данни за банковата й сметка. Оспорва се твърдението, че датата, от която застрахователят изпада в забава е датата на предявяването на претенцията пред застрахователя, като се препраща към сроковете за произнасяне на застрахователя, описани съгласно чл.497 КЗ и чл. 496, ал.1КЗ.

Твърди се освен това и че при предявяване на претенцията не било представено пълномощно на адвоката, чрез когото същата е депозирана. С 5 писмо изх. № *** г. ответникът изискал от пострадалите представяне на документи, от които се установяват факти и обстоятелства относно настъпилото събитие и последиците от него, вкл. адв. пълномощно, банкова сметка и фактури за извършени разходи за лечение, но и към момента на подаване на ИМ, такива не били представени от тях.

Претендират се разноски.

Не се възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства, както и да се изискат материалите от ДП № ******.

Възразява се допускане на искането по реда чл. 176 ГПК.

Отделно са направени доказателствени искания за допускане разпита на един свидетел, в режим на призоваване - водача на л.а. „Л. И.“ - Т. Й. Д., пряк очевидец и участник в ПТП, с ЕГН **********, и адрес с.К. ул. „Ц. К.“ № **, като е направено искане да се извърши и служебна справка по ЕГН на свидетеля за установяване на актуален адрес, на който да бъде призован.

Направени са искания за възлагане на САТЕ и СМЕ с конкретно поставени задачи, които да бъдат допуснати след изслушване разпита на посочения свидетел за механизма на ПТП.

В срока по чл. 372 от ГПК не е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, както и отговор по реда на чл. 373 ГПК.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата: