Решение № 130 от 04.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Плевен, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И. при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И. Гражданско дело № 20254430105031 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Й. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № *** ет. *** ап. ***, чрез адв. Д. Г. от АК-Ловеч, против „***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*** № ***, ***, ет. 2.

Ищецът твърди, че на 30.09.2022 г. между нея и „***“ ООД е сключен Договор за кредит №***. С Договора за заем ищецът твърди, че са й начислени разходи за допълнителни услуги. Твърди, че към момента на сключване на договора, практически не е имала избор дали да „закупи“ тези услуги или не, същите са по същество скрито възнаграждение за кредитора, именувани като допълнителни услуги за да не бъдат включени в ГПР и да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно максимално допустимото оскъпяване по този тип потребителски кредити. Сочи, че сумите са били разсрочени на равни части и дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

1

На 28.08.2025 г. ищецът твърди, че е получила Уведомление за прехвърляне на вземания с изх. № ***/18.08.2025 г. от дружеството „***“ ЕАД заедно с информация относно обработката на лични данни. Твърди, че съгласно уведомлението, първоначалният кредитор е цедирал вземанията си на ответното дружество, като ответникът към настоящия момент претендирал от ищеца суми в общ размер на 3638,89 лева.

Счита, че договорът за кредит е бил с неточно посочено ГПР, каквато била константната практика по договори за кредит с „***“ ООД, тъй като разходите за допълнителни услуги са по същество разходи по кредита, поначало известни на кредитора, но умишлено оформени по начин, по който да заобикалят максимумът на ГПР определен в ЗПК. С оглед на това и съобразявайки изначалната недействителност на договора за кредит и чл. 23 ЗПК ответникът счита, че сумите над заетите са недължими.

В процесния случай ищецът твърди, че е заплатила на първоначалния кредитор, още преди да бъде цедирано вземането заетата от нея сума, с оглед на което счита, че претендираната от ответника сума е изцяло недължима.

Отправено е искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Й. Р. И., ЕГН ********** не дължи на "***" ЕАД, ЕИК *** сумата от 3638,89 лв. предвид недействителността на Договор №***7/30.09.2022 г.

Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който ответникът, чрез *** ***, оспорва иска.

Счита, че Договорът отговаря изцяло на всички изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Счита, че предоставената преддоговорна информация и заложените клаузи са изцяло съобразни с актуалното към момента законодателство. Излага доводи, че клаузите са индивидуално уговорени, Посочва, че възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите и възможността му да влияе върху тях, изключва твърдението за неравнопоставеност на клаузите.

Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит като паричната сума за бързо разглеждане е в размер от 850,44 2 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, добавени към всяка погасителна вноска. Сочи, че съгласно ал. 2, Кредитоискателят е заявил, че желае да се ползва и от услугата „Динамично плащане", като паричната сума за тази услуга е в размер на 1275, 72 лв.

Позовава се на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като счита, че предоставените с настоящия договор не могат да попаднат под ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като доброволното действие "Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Счита, че доброволното действие "Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Счита, че понятието "управление на кредита", използвано в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. Счита, че в случая основополагаща е била волята на кредитополучателя, тъй като самият той е заявил желание да се ползва от пакета с услуги, предлаган от кредитора.

Счита, че е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК да бъде наличен Годишния процент на разходите (ГПР). Твърдението на ищцата, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, според ответника е неоснователно. Според ответника, неправилно се твърди в исковата молба, че заявените от ищцата допълнителни услуги са част от ГПР. Ответникът посочва, че те не се калкулирани в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно е дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Ответникът излага доводи, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит, сама е пожелала допълнителните действия - „Бързо разглеждане" и „Динамичено плащане", като договорът за кредит е можел да се сключи и без тях. Посочва, че пакетът от действия също така присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ), като цена и условия, т. е. не може да се твърди, че ищцата не е разбрала за него.

3

Ответникът излага съображения, че в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР.

Ответникът излага аргументи ,,че е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Твърди, че към договора за кредит има погасителен план, подписан от ищеца, в който е посочен размера на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата. Посочва, че процесният договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Твърди, че липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Излага доводи, че е посочена чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от ищеца.

Отправено е искане Съдът да отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба Вх. № 343/07.01.2026 г. взема становище по същество. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Моли да й бъдат присъдени направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. С молба взема становище по същество, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Поддържа се отговора на искова молба. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения с молба Вх. №41053/23.12.2025г. от ответника копие 4 на Договор за кредит №МАХ_***7/30.09.2022 г. се установява, че е сключен между ищеца Й. И. и „***“ ООД, ЕИК ***.

Установява се от чл. 5 от Договора, че главницата е в размер на 2000 лева, една погасителна вноска е в размер на 203,42 лева, а броят на погасителните вноски е 12, ГПР е посочен в размер на 49,39%, а ГЛП е 38,49%.

Установява се, че съгласно чл. 9 от договора са предвидени такса за „Бързо разглеждане“ в размер на 850,44 лева, и такса за „Динамично плащане“ в размер на 1275,72 лева.

Установява се от копие на уведомление за прехвърляне на вземания /л.3 от делото/, че „***“ ООД, ЕИК *** е цедирало вземането в размер на 3638,89 лева, равняващи се на 1860,53 евро, на „***" ЕАД, ЕИК ***, понастоящем с название „***“ ЕАД, ЕИК ***.

При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от правна страна:

По процесният договор, страни са ищецът - като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът - заемодател, като небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника нужди, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Установява се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР -49,39%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1, т.10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл.19 ал. 4 ЗПК. Този 5 размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва предвидените в договора такса за „Бързо разглеждане“ в размер на 850,44 лева, и такса за „Динамично плащане“ в размер на 1275,72 лева.

Съдът приема, че предвидените в чл. 9 такса за „Бързо разглеждане“ в размер на 850,44 лева, и такса за „Динамично плащане“ в размер на 1275,72 лева противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а уговорените в договора са именно такива - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит. По естеството си тези действия не представляват допълнителна услуга, а действия, свързани с управление на кредита, за което е забранено за се начисляват такси.

Според дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл.3 б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за 6 получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.