Решение № 1290 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330115569 по описа за 2025 година

Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата К. Д. Д. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен сключения между страните в гр. Ш. Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ****************** г. на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност – да обяви за нищожна клаузата на чл.27, ал.1 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 81 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и сключването й при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146, ал.1 от ЗЗП, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът “Лендиво” ООД – гр. Шумен оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително писмено становище съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв., а ако съдът приеме, че такова се дължи – за прекомерност на същото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед 1 на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между тях в гр. Ш. е бил сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ***************** г., с който ответникът, като Кредитор, е предоставил на ищцата, като Потребител потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 850 лева (434, 60 евро), като в чл.27, ал.1 от Договора страните са уговорили, че ако Потребителят не изпълни задължението си по чл.17 от Договора да осигури предвиденото в тази разпоредба обезпечение, той дължи на ответника неустойка в размер на 0, 9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

Както се установява от самия Договор, в ГПР по Договора ответникът не е включил и неустойката, уговорена с Договора – като с включването на уговорената неустойка този ГПР значително надхвърля размера на главницата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради надхвърлянето на реалния ГПР при включването в него на неустойката, уговорена в Договора, това прави нищожен Договора, а оттук - че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 25, 56 евро – платена ДТ, основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата – адвокат Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 120 евро с ДДС - като предвид представения Договор за правна защита и съдействие, фактическата и правна сложност на спора и цената иска, и обстоятелството, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направените от ответника възражения за липсата на предпоставки за присъждане в полза на адв. М. на адвокатското възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото са неоснователни и като такова следва да се оставят без уважение..

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между К. Д. Д., ЕГН: *************, от гр. П., ул. „************“ № ***, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***************“ № **, ет.**, ап.**, адв. Д. М., И „Лендиво” ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, Пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от ************** С. Н. Т., със съдебен адрес: гр. С., ул. „****************“ № **, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., в гр. Ш. Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *************** г., на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 2 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА К. Д. Д., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА „Лендиво“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Д. В. М., със служебен адрес: гр. П., ул. „******************“ № **, ет.**, ап.**, на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 120 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за липсата на предпоставки за присъждане в полза на пълномощника на ищцата на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на същото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3