Решение № 123 от 16.03.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Смолян, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Росица Н. Кокудева

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20235400500061 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от ГПК, във връзка с чл.108 ЗС.

Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2648 от 14.12.2022 година,депозирана от Ш. А. И. с ЕГН ****, с постоянен адрес: гр. См., ул. „Н." 4; Е. С. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., бул. „Евр.“ № ***; М. С. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., жк. „З Б-**“, № 1, бл. **, ап. ***; П. А. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. М., ул. „Об.“ № ***; С. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

М., ул. „Тр.“ 14; М. М. У. с ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Ср., ул. „П.“ № **; Ф. Е. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ср., ул. „Х. Асп.“ № *; Е. М. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. М., ул. „Тр.“ № **; М. А. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

Ср., ул. „Оп.“ № **; А. А. Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пл., ул. „Б.“ № **;

М. А. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „М. с.“ № * и М. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „М. с.“ № *представлява, всички чрез п-к, адв. Ив.

Г. от АК – См., срещу решение № 134 от 18.11.2022г. постановено по гр.д. № 215/2020г. по описа на РС Мадан, с което е отхвърлен предявения от тях иск против С. М. В. с ЕГН

********** и Г. Л. А. с ЕГН **********,за признаване на установено, че ищците са собственици на основание реституция и наследство, както и на основание давностно владение на 276 кв.м. от УПИ *** - производствена сграда, в кв. ** по плана на с. Ср., при граници на тази част съгласно скица № 108 от 29.06.2020г., издадена от община М.: от североизток - улична регулация, от северозапад - УПИ **, от югозапад - останалата част от УПИ *** и на югоизток УПИ ** - жилищна сграда и УПИ * - клуб ***, при права на собственост съответно за Ш. А. И. - 1/5 идеална част, Е. С. М. - 1/10 идеална част, М. С. М. 1/10 идеална част, П. А. К. - 1/10 идеална част, С. М. М.-1/10 идеална част, М. М. У.1/10идеална част, Ф. Е. Б. - 1/30 идеална част, Е. М. К., - 1/30 идеална част, М. А. Б. - 1/30 идеална част, А. А. Х. - 1/15 идеална част, М. А. М. - 1/15 идеална част, М. А. М. - 1/15 1 идеална част, както и иска за предаване на владението в полза на ищците върху част от УПИ ***производствена сграда, кв. ** по плана на с. Ср., с площ от 276 кв.м., с граници северУПИ **, кв. ** по плана на с. Ср., общ. М., от изток – път, от запад и от юг части на УПИ ***, кв. ** по плана на с. Ср., както и са осъдени Ш. А. И. , Е. С. М., М. С. М.,, П. А. К.,С.

М. М. , М. М. У.,Ф. Е. Б.,Е. М. К., М. А. Б.,А. А. Х.,М. А. М. ,М. А. М. да заплатят на С. М.

В. и Г. Л. А. направените по делото разноски в размер на общо 1000 лева (хиляда лева), от които 900 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за депозит за СТЕ.

В срока по чл.263 е постъпил писмен отговор от С. М. В. и Г. Л. А., депозиран чрез пълномощник адв.Д. Н. К.-АК См., с който се оспорва основателността на въззивната жалба.

Постъпила е и въззивна частна жалба вх.№ 85 от 12.01.2023г. по пощата, с дата на изпращане видно от пощенското клеймо 11.01.2023 година от С. М. В. и Г. Л. А.-ответници по гр.д.№215/2020 г. по описа на PC М.,депозирана чрез пълномощника адв.Д. К. против Определение № 331/22Л2.2022 г. по гр.д.№215/2020година по описа на Мадански районен съд, с което молба вх. № 2585/06.12.2022 г. на С. М. В. и Г. Л. А. за изменение на Решение № 134/18.11.2022 г., постановено по гр.д. № 215/2020 г. на Районен съд – Мадан, в частта му за съдебно деловодните разноски е оставена без уважение.Частната жалба е депозирана в срок,срещу подлежащ на обжалване съдебен и е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Ш. А. И., Е. С. М., М.

Садьк М., П. А. К., С. М. М., М. М. У., Ф. Е. Б., Е. М. К., М. А. Б., А. А. Х., М. А. М., М. А.

М., депозирани чрез пълноомщника адв. Ив. Г. от АК – См., с който се поддържа неоснователност на частната въззивна жалба.

В съдебно заседание жалбоподателите редовно и своевременно призовани не се явяват исе представляват от пълномощника си адв.Ив. Г., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба и оспорва въззивната частна жалба.

Въззиваемите С. М. В. и Г. Л. А. редовно и своевременно призовани се явяват лично и чрез пълномощника си адв.Д. К., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и поддържа депозираната въззивна частна жалба.

Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становището на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства съобрази следното:

Сезираният районен съд е с ревандикационен иск за признаване установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на основание реституция и наследство на 276 кв.м. от процесния недвижим имот, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и за предаване на владението върху процесната част от недвижимия имот.

От представения по делото констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том **, рег. № *** по д. № ***/**** г. на нотариус С. Б. е видно, че ищците са признати за собственици на 276 кв.м. от имот *** за производствено строителство в кв. ** от ЧИ на ЗРП на с. Ср., общ. М., одобрено със заповед № А-1/06.05.1996 г. на кмета на Община-М., съгласно скица № 176/12.12.2001 г. на Община-М., като част от поземлен имот незастроен с площ 650 кв.м., представляващ част от имот пл. № ***. В констативния нотариален акт е посочено придобивно основание на правото на собственост - въз основа на отмяна на отчуждаването на част от имот пл. №*** със заповед № РД-166/15.06.1998 г. на кмета на Община М. за част с площ 305 кв.м.и Решение № 38/13.04.2001 г. по адм. д. № 213/2000 г. на ОС Смолян за част с площ 345кв.м.

Ответниците оспорват посоченото в нотариалния акт придобивно основание,заявявайки свои права върху процесния недвижим имот.

От тназначената и и зслушана пред районен съд съдебна експертиза се установява, че не може да се еднозначно да се определи пълна идентичност между имота, предмет на 2 процесния констативен нотариален акт от една страна и имота възстановен със заповед № РД-166 от 15.06.1998 г. на кмета на Община М. и този възстановен с Решение № 38 от 13.04.2001 г. на ОС Смолян от друга поради липса на графични данни. Установено е също така, че няма проведена процедура по попълване на кадастралната основа на имот с кадастрални граници, представляващ част от имот пл. № *** по плана от 1955 г. с площ на частта 345 кв.м. съгласно Решение № 38/13.04.2001 г. на ОС Смолян и част от имот пл. № *** по плана от 1955 г., с площ на частта 305 кв.м. съгласно заповед № РД-166/15.06.1998 г.

Представената комбинирана скица от вещото лице по допълнителната съдебно техническа експертиза на л. 367 от делото е изготвена въз основа на представения препис на л. 20 от делото от скица № 176/12.12.2001 г., оспорена от ответната страна, а оригиналът на скицата не е наличен. Доколкото представеното по делото копие от скица е черно-бяло, не би могло да се определи точно къде попадат частите от имота оцветени в различен цвят, а в изготвената комбинирана скица от вещото лице единствено е повдигната в цвят площ от УПИ *** и УПИ **, кв. **/19а.

Отказа си да уважи предявеният ревандикационен иск районен съд е мотивирал в атакувания съдебен акт предвид обстоятелството, че местоположението на имота не би могло да се определи еднозначно, представения констативен нотариален акт не легитимира ищците като собственици на процесната част от УПИ *** от 276 кв.м.

Според районен съд предпоставките за настъпване на соченото от ищеца придобивно основание – реституция и наследствено правоприемство не са налице. Като способ за възстановяване на действително притежавани в миналото права за да възникне на това основание право на собственост върху имот притежаван преди одържавяването според районен съд ефектът на реституцията в хипотезата на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ настъпва по право и правоимащите по нея могат да защитят правото си на собственост по исков ред, като спорът дали са налице предпоставките за възстановяване на собствеността предвидени в чл.2, ал.3 ЗВСОНИ се разрешава в исковото производство,извод направен при позовавване на ТР № 6 от 10.05.2006 год. по тълк..дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, Решение № 259/08.01.2013 г. по гр.д. № 299/2012 г. на ВКС, II го. Прието есъщо така с атакуваното решение, че възстановяването на правото на собственост по този закон се извършва при наличието на следните предпоставки: имотът да е бил собственост на лицето, което се позовава на реституционния ефект, респ. на неговия наследодател; да е отчужден по някои от посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми, или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ. Според чл. 3, ал. 1 ЗВСВОНИ правото на възстановяване на собствеността се установява от факта на отнемане на имотите, т.е. до доказване на противното се смята, че лицата, от които имотите са били отнети, са били техни собственици, следователно с влизане в сила на реституционния закон собствеността е била възстановена в полза на тези лица или в полза на техните наследници. Доказателство за отнемане на имота може да е решение на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС или акт за държавна собственост, в който е посочено, че актуваният имот е бил одържавен от определено лице по силата на някой от нормативните актове по чл. 1 и 2 ЗВСВОНИ. Прието е също така, че ако не са ангажирани доказателства, от които да се установява наличието на описаните по-горе предпоставки за възстановяването на правото на собственост по реда на ЗВСВОНИ върху претендираната част от 276 кв.м. от процесния недвижим имот в полза на ищците, респ. на техните наследодатели искът се явява неоснователен.

По отношение на въведното от ищците придобивно основание давностно владение върху част от 276 кв.м от УПИ-***, кв. ** по плана на с. Ср. е прието, че придобивното основание давностно владение е оригинерен придобивен способ и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с 3 намерение да се държи вещта като своя. Съдът се позовава на разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС която легално дефинира владението с негови основни елементи са обективният (corpus) осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене.

Прието есъщо така, че макар разпоредбата да не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността - чл.302 ЗИСС (отм.), според решаващия състав правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено, които посочени признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак, като тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според районен съд ищците не доказват, придобиване на оригинерно основание собствеността върху част от УПИ-***, кв. ** по плана на с. Ср. от 276 кв.м., въз основа на давностно владение, осъществявано в продължение на повече от десет години, считано от датата на издаване на нотариален акт № 233, том **, дело № ***/**** г. на нотариус С. Б..

Прието е също така, че от показанията на свидетелите М. Н. и Х. Ем. не е индивидуализирана с някакви белези спорната част от процесния недвижим имот. Заявеното от св. Н. заявява, че между неговия имот и имота на М. Б. били поставени колчета през 2000г.-2001г., както и че бащата на М. Б. му бил предоставил част от имота за ползване, като не си спомнял до кога ползвал мястото. Свидетелят заявява, че в близост до имота имало построена къща,която е на И. Х., която къща граничила с имота на М. Б.. Свидетелят не знае колко е голямо мястото на М. Б.. Според св. Х. Ем. имотът, за който се води делото се намира върху къщата на И. Х., като и твърди,че в този имот били рязали дърва. Свидетелят бил ходил 2-3 пъти да събира дърва и да чисти боклук от имота докато бащата на М. бил жив, като също не може да каже колко е голямо мястото. С атакуваното решение съдът приема също така, че установяването на владението е основна предпоставка, както и е релевантен началния момент на упражняване на фактическата власт, който факт не е изяснен с необходимата категоричност от свидетелските показания по отношение на процесната част от УПИ ***, кв. ** по плана на с. Ср.. Прието е също така, плащането на данъци, както декларирането на имота не са действия установяващи намерение за своене, тъй като последните са изявление пред държавен орган с декларативен характер. Съгласно константната съдебна практика, същите не се включват в обективните действия на владението и в този смисъл не са годно основание за начало на придобивна давност. Според решаващия районен съд дори и да се приеме, че владението е установено през 2001 г., от събраните по делото доказателства не се установява до кога е продължило същото и дали е изтекъл изискуемия от закона 10 годишен давностен срок. Водените от ищците свидетели не доказват начина, по който ищците или техни праводатели са демонстрирали или отблъснали владението на праводателите на ответниците. От друга страна е прието, че от показ. на св.