Решение № 2512 от 03.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2512 гр. Варна, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. Д.А като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110116686 по описа за 2023 година

Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора „Е. С.“ АД, ЕИК *** от длъжника А. Я. О., ЕГН ********** по заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГРД № 8868/2023 г. за корекция на сметка от 23.1.2023 г., на РС Варна за главница 3118.81 лева, представляваща цената за ел.енергия за периода 23.10.2022 г. – 20.1.2023 г., дължима по фактура № 0108729599/24.1.2023 г. и за сумата 141.48 лева, представляваща обезщетение за забава от 08.2.2023 г. до 30.6.2023 г.

Ищецът претендира и заплащането на разноски за заповедното и за исковото производство.

Обстоятелства и факти на които се основава иска

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че между страните е налице договорно правоотношение за пренос и достъп на ел.енергия за обект, собственост на ответника, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ищеца. След извършена техническа проверка е установено неточно измерване на СТИ и на осн.чл.47, ал.1 от ПИКЕЕ е извършена корекция на сметката за периода 23.10.2022г.–20.1.2023г. На ответника е изпратено уведомление за съставения протокол от техническа проверка съгласно изискването на ПИКЕЕ. Въз основа на справката за корекция е издадена фактура № 0108729599/24.1.2024 г., падежа на която е настъпил. Няма плащане по същата. Ищецът е подал пред РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и същото е уважено. Заповедта е връчена на длъжника на осн.чл.47, ал.5 ГПК и в определения срок за предявяване на иск, ищецът е подал настоящата искова молба.

1

В срока за отговор ответникът чрез назначен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК е подал отговор на молбата с който оспорва изцяло предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Възражения срещу иска:

Ответникът оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните по делото по договор за пренос и достъп на ел.енергия до обект, собственост на ответника. Евентуално, не са спазени изискванията на чл. 49 и следващи от ПИКЕЕ относно Реда и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Макар че се твърди, че на техническата проверка е присъствал независим свидетел, който не е служител на електроразпределителното дружество, в констативен протокол 5102099/20.01.2023 г. не е отбелязано присъствието му. Оспорва, че служителите на ищцовото дружество са уведомили МВР за установено неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система чрез подаване на сигнал на тел. 112. Липсват доказателства, че в имота с адрес: с. С., ул. „Б. К. и М.“ ** е консумирана електрическа енергия. Макар че протоколът е подписан от А. Я. О., реално той не е могъл лично да се увери в констатациите на проверяващите, тъй като СТИ с абонатен № *** и клиентски № *** е монтиран на стълб и е на недостъпна височина.

Освен това фактура № 0108729599 от 24.01.2023 е с неправомерно начислен ДДС в размер на 519,80 лева, тъй като услугата „технологичен разход“ не е сред облагаемите доставки по ЗДДС, като претенцията за 141,48 лв. мораторна лихва неправилно е изчислена върху главница от 3118,81 лева, която включва и недължимия ДДС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.

Съдът след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 8868/23 г. на ВРС се установява, че е издадена заповед № 4096 от 12.7.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е уважено заявлението на ищеца срещу ответника за заплащане на исковите суми при разделна отговорност, както и за разноски за заповедното производство.

Посочено е, че вземането произтича от задължения за консумирана и незаплатена ел.енергия и мрежови услуги за обект на потребление в с.С., аб.№ *** по фактура от 24.01.2023 г.

От КП за техническа проверка на електромер от 22.03.2019 г. се установява, че служители на ответника са извършили проверка на адреса на абоната в негово отсъствие и са установили, че същият се самозахранва с ел.енергия неправомерно.

Иззет е 15 см. ПВВ мост 4 кв.мм. Моста е премахнат. Абонатът е с преустановено 2 ел.захранване.

От постъпили доказателства от МВР, Дирекция „Национална система 112МВР, РЦ – Варна се установява, че служителите, които са констатирали неправомерното захранване с ел.енергия на обекта на потребление са подали сигнал до ОД – МВР Варна съгласно разписаната процедура в ПИКЕЕ.

От представена справка за корекция на показания на СТИ се установява, че за периода 23.10.2022 г. – 20.01.2023 г. за общо за 90 дни. Представено е извлечение за фактури и плащания за периода 28.01.2020 г. – 18.10.2023 г., както и справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца.

Въз основа на корекцията на сметка ищецът е издал фактура № 0108729599 от 24.01.2023 г., приложена на лист 15 от делото. Основанието за плащане е електрическа енергия за периода 23.10.2022 г. – 20.01.2023 г. Между страните няма спор, че процесната сума не е заплат ена.

До абоната е изпратено уведомление за извършената проверка по КП № 5102099 /приложен/, както и за издадената фактура за корекция на сметка. В същото са посочени начините на плащане. От известие за доставяне е видно, че същото е получено от адресата.

Приложен е протокол за монтаж на СТИ от 01.02.2018 г. с посочени показания и номер на демонтирания електромер и на монтирания електромер.

От заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че процесното СТИ към електроразпределителната мрежа е извършвано на базата на одобрен проект и в съответствие с действащите нормативни уредби. Схемата на свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на ползването, в т.ч. и за процесния. Техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея позволяват консумираната електроенергия да бъде измерена и доставена до ищеца потребител. С оглед констатираното от „Е.-С." неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа с проводник ПВ-10 мм2 електромерът, не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията, т.к. ел.енергията пренесена по него не преминава през уреда и не се измерва. От констатациите в протокола на от „Е.-С." се вижда, че НЕ се касае за техническа неизправност. Неправомерно е извършено свързване към ел.разпределителната мрежа.

Ел.енергията, потребена от абоната, не се отчита от електромера и не се заплаща в цялост. Съществуват данни за неправомерно вмешателство осъществено чрез свързване към разпределителна мрежа без участието на електромер. Не е осъществена намеса в измервателната схема на СТИ, т.к. същото не е участвало в така констатираното свързване. Потребяваната ел.енергия, пренесена по неправомерния 3 проводник не се е измервала в обекта на ползване. В Констативния протокол констатациите са, че е установено присъединяване директно към захранващата разпределителна мрежа. По този начин потребяваната ел. енергия не се е отчитала от СТИ. Налице е неотчитане от измервателната система на СТИ на цялата преминалата по захранващия проводник към електроконсуматорите на абоната електроенергия в следствие на установеното присъединяване. Начислени служебно са 4752 Kwh електроенергия за процесния период от 23.10.2022 г. до 20.01.2023 г. или за 90 дни от датата на проверката. При действащите към момента цени на електроенергията, утвърдени от ДКЕВР се получава обща сума за плащане в размер на 3118,81 лв., с начислен ДДС, при цена на електроенергията 0,656315 лв. за 1 Kwh, средно за периода.

В с.з. експерта дава обяснение за механизма по който е осъществено неправомерното свързване, което е установено по време на проверката от служители на Е. С.. Същото е осъществено в таблото, което се намира в близост, така нареченото табло Тепо, като единият край на този проводник, който е със сечение тоководещото шило 10 мм, е монтиран към изхода на входящия витлов предпазител 63 ампера, а другият му край е монтиран към изключен предпазител. Посочено е нещо важно, че е измерен товар. Това значи консумация по време на проверката. По този начин на свързване употребяваната електрическа енергия не преминава през електромер и не се измерва. Въпреки, че абонатът е бил с прекъснато електрозахранване поради задължение към дружеството по време на проверката е имало консумация.

От показанията на свидетеля Й.В. се установява, че същият е участвал в проверката на 20.01.2023 г. на адреса на потребление с абонат ответника по делото, за която е съставен протокол за техническа проверка № 5102099/20.01.2023 г. Извършили проверката с негов колега М. Т. и свидетелят се е подписал на втора позиция в протокола. При проверката установили, че на таблото има монтиран мост, шунт, който свързва входящия и изходящия предпазител. При това положение преминалата енергия по шунта не се отчита от средство за търговско измерване. Съставили протокол в който посочили констатациите в който се разписало лице, което било в къщата и се представило за абонат и собственик на къщата. При това неправомерно присъединяване по шунта енергията, която преминава не се отчита. Нямал възражения относно протокола, който съставили. Свидетелят му обяснил за какво става въпрос и какъв е този протокол. Колегата му М. съставил протокола. Каквото са установили е записано в протокола. Обекта на потребление представлява къща. Таблото се намира на стълба извън имота. На първия лист на протокола, на първата страница горе, вляво е записан типът на таблото и колко броя електромери са вътре. Записано е в протокола, че са установили меден проводник тип ПВ1 под 10 кв.мм. Електромера е на стандартна височина електромера, нормална за работа около 1,20 до 1,50 м.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните 4 правни изводи:

По предявения положителен установителен иск с пр.осн. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта от който произтича вземането му. Този иск е специален установителен за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.

В настоящия случай съдът намира, че от доказателствата по делото се установяват твърденията в молбата. Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 1, т.

2а ЗЕ, същият е присъствал на техническата проверка на електромера и се е подписал без възражения относно констатациите, които са направили служителите. От събраните доказателства по делото се установи, че към момента на проверката електрозахранването в обекта на потребление на абоната е било преустановено поради задължения.

Въпреки, че е жилището и било със спряно ел.захранване по време на проверката е измерен товар, тоест е имало консумация, която не се отчита и не се заплаща поради неправомерното присъединяване към мрежата. От заключението на СТЕ се установи, че начисленото служебно количество ел.енергия 4752 Kwh за процесния период 23.10.2022 г. - 20.01.2023 г. при действащите към момента цени на електроенергията, утвърдени от ДКЕВР е на стойност 3118,81 лв. с начислен ДДС, при цена на електроенергията 0,656315 лв. за 1 Kwh, средно за периода и математическите изчисления са верни. Периода от 90 дни, който е определен от ищеца е съобразен с методиката в ПИКЕЕ. От изложеното съдът намира, че ищецът е установил вземането си от ответника за което е издадена заповед по чл.410 ГПК, от което следва, че иска е основателен и следва да се уважи.