Решение № 117 от 16.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Благоевград, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200501033 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Срещу Решение № 901723/21.10.2021г., постановено по гр.д. № 605/2020г. по описа на РС ., с което предявения отрицателен осъдителен иск е отхвърлен, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба с вх. № 905942/02.11.2021г., депозирана от ИВ. Н. С., ЕГН **********, от с. ..., ул. „...“ № 1 - ищец пред първоистанционния съд, чрез пълномощника му адв. В.У..

С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му изцяло. Поддържа се че в решението си първоинстанционния съд се е позовал на нищожни законови клаузи и разпоредби, макар да е налице обоснованост на изводите досежно спазването на поцедурите по извършване на проверка.

Излагат се с жалбата съображения, че след приемането на разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ бр. 54/2012г. в сила от 17.07.2012г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013г., е уредена законово възможността за едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период, при случаите уредени в чл. 47 ал.5 от ПИКЕЕ, установени при надлежно извършена проверка по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ.

Поддържа се с въззивната жалба относно правото на доставчика на ел. енергия да извършва корекция на сметка на клиентите при наличие на манипулации водещи до неизмерване или неточно измерване на ел. енергия, че с Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. № 1

2385/2016г. на 5 членен състав, публикувано в ДВ бр. 14.02.2017г., отпада изискването за документална обоснованост, като предпоставка за започване на корекционно производство по нормативно установения ред и правила, респ. възможността за промяна на сметката на абоната за минал период, при условията на чл. 48 ал.1 и ал. 2 от ПИКЕЕ. Подзаконовия нормативен акт се счита за изменен занапред въз основа на цитираното решение на ВАС.

Периода по настоящия казус е след влизане в сила на Решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016г., като с въззивната жалба се застъпва становището, като проверката по чл. 47 от ПИКЕЕ е извършена от ответника след отмяната на цитирания законов текст, а разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ е приложим, само при извършена проверка по правилата, визирани в чл. 47 от ПИКЕЕ. Поддържа се с въззивната жалба, че поради изложените съображения, следва да се приеме че ответника по иска „****” АД, не е доказал в процеса пред първоинстанционния съд правото си на вземане, произтичащо от корекционно производство по чл. 48 ПИКЕЕ, а при липсващи правила на ПИКЕЕ, регламентиращи принципите за измерване, начина и местата за измерване и условията и реда за тяхното обслужване, за „****” АД не са били налице основанията на закона да коригира сметката на потребителя, като операторът не би могъл да се ползва в този смисъл от процедура която е отменена и преди да са приети нови правила за извършване на проверка. Поддържа се, че не е била изпълнена и законовата делегация по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ за предвиждане на такъв ред, като основание за извършване на корекция на сметката.

С жалбата на самостоятелно основание са наведени доводи и за това, че съгласно изменението на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., въведени са изисквания за необходимо съдържание на ОУ, в които задължително следва да бъде предвиден изрично ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметки, съгласно чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ. Поддържа се с въззивната жалба че дружеството ответник- „****” АД, не е изпълнило задълженията си по чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 83 ал.1 т. 6 от ЗЕ, като не е издало и публикувало нови ОУ на договорите, ред за уведомяване на клиента за наличие на основания за корекция на сметка, въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/, поради което извършената корекция на сметки е незаконосъобразна, поради липса на довършен фактически състав. /Р № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и Р № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, І т.о./

Сочи се във въззивната жалба, че ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираните норми- чл. 17 ал. 2 и чл. 18 ОУ, които предвиждат, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не след това. В този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и лисата на предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ, респ. за изпращане на констативния протокол, не са налице основания за корекция.

Подъдржа се с въззивната жалба, че поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените документи. Така операторът 2 начислява суми по свои данни, като изцяло лишава абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо. Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не са били установени пред първоинстанционния съд.

Относно това, че проверката е извършената по правилата на Общите условия, излагат се съображения в жалбата, че същите не са разписани и от двете страни, а са въведени само от ответника и няма изричното съгласие на ищеца.

С жалбата се поддържа че ОС Благоевград има постоянна практика при произнасянето му по дела с идентично съдържание на настоящия казус, а в настоящия случай обжалваното решение не е в противоречие с установената практика на въззивния съд.

Така сочи се че между същите страни е имало образувано напълно идентично гражданско дело /гр.д. 212/2019г. по описа на РС-./, като дори съдебния състав, който разглеждаше делото е същият като по настоящето производство. И тогава PC - . е отхвърлил исковата претенция с идентични мотиви, както и в настоящият случай. Впоследствие бе образувано в.гр.д. № 365/2020г. на ОС Благоевград, като съставът на въззивния съд е отменил изцяло обжалваното решение на PC . като неправилно и е постановил ново, с което е уважил иска.

Сочи се с въззивната жалба и за друго образувано дело между същите страни с напълно идентичен от фактическа страна предмет/гр. д. 211/2019г. PC ./, но разглеждано от друг съдебен състав. В този случай PC . е уважил иска на ищеца, като впоследствие първоинстанционното решение е било обжалвано пред ОС Благоевград от „****“ АД и е било образувано в.гр.д. 926/2020г. на ОС Благоевград. С решението си ОС Благоевград е потвърдил като законосъобразно и правилно обжалваното решение на PC ., с което предявения иск е бил уважен.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на РС ., като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и да постанови ново решение с което да уважи изцяло предявения иск за неоснователно обогатяване.

Претендират се и направените разноски по делото.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от насрещната страна- „****” АД, чрез процесуалния пълномощник- юрк. Л.М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор на жалбата, че правилно и законосъобразно с атакуваното решение, е отхвърлен иска с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД предявен от ИВ. Н. С. срещу „****" АД, с искане ответника да му заплати сумата 622,28лв. представляваща платена от друго лице сума по споразумителен протокол от 04.01.2019г. и представляваща стойността на доначислено количество електрическа енергия, за която сума е издадена фактура № 3

***/08.10.2018г. за период от 12.05.2018г, 09.08.2018г. по клиентски № 300150338118.

Предвид задължението на въззивния съд да извърши служебна проверка относно допустимостта на иска, поддържа се от пълномощника на въззивемото дружество и пред настоящата инстанция възражение за недопустимост на иска, доколкото са предявени чужди права пред съда. Не ищеца, а лицето Н.И.Н. по силата на сключен от него и ответното дружество приет по делото споразумителен протокол от 04.01.2019г. е платило задължението. След като това лице е платило доброволно и на определени парични вноски процесното вземане, то същото лице би могло да има претенции за връщането им. По този начин би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца И.С. за сметка на ответника, като му се върне сума, която реално не е платил той.

За да отхвърли така предявения иск първоинстанционния съд е приел, че по делото е доказано по категоричен начин, че ищеца като потребител на електрическа енергия е използвал количества, които не са били надлежно отчетени, поради неточност в измерването, предизвикана от осъществена манипулация върху средството за търговско измерване/СТИ/.

От анализа на събраните пред първата съдебна инстанция доказателства се установява, че извода на съда е правилен, т.к. се основава на оценка на всички релевантни факти и обстоятелства, които съда е обсъдил и е преценил в тяхната съвкупност.

Първоинстанционния съд е отхвърлил исковата претенция, като законосъобразно и обосновано е кредитирал събраните по делото доказателства, с които са установени всички обстоятелства, които са били възложени с доклада по чл.146 ГПК в доказателствена тежест на ответното дружество.

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че вземането обективирано във фактура № 0249516149/08.10.2018г е резултат от изпълнение и спазване от страна на ответното дружество на задължителен за страните по делото нормативен акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/ сега Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и по-конкретно Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Обн. ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г. и Общите условия на „****" АД и „..." АД.

Поддържа се от пълномощникът на „****“ АД, че макар с Решение №1500 от 0б.02.2017г. по адм.д. №2385/2016г. на 5 чл. състав на ВАС да са отменени ПИКЕЕ, то за процесния период остават в сила разпоредбите на ПИКЕЕ.

С решение № 13691/08.11.2018г. на петчленен състав на ВАС по адм.д. № 4785/2018г. е потвърдено Решение № 2315 от 21.02.2018 год., по адм. д. № 3879 по описа за 2017 год. на ВАС, четвърто отделение, с което са отменени чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ. Това решение е неотносимо за корекциите, извършени за периода до 23.11.2018г./датата, на която решението е обнародвано в ДВ/, тъй като решението има действие ех nunc- от момента на влизането му 4 в сила и за в бъдеще /чл.195, ал.1 от АПК/, както е прието в Решение № 119 от 26.01.2021г. на ВКС 3 г.о. по гр.д. № 4124/2019г. на ГК.

Според изложеното в писмения отговор от юрисконсулт М., зачетена е от съда възможността, дадено по чл.48 ал. 1 от действащите за процесния период Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ приети от КЕВР на основание чл.

21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката - Обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013г. Като приложими към спора тези правила са задължителни за страните. По отношение съществуване на право на енергийните дружества да извършват корекции на сметки на основание на ПИКЕЕ има съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №111 от 17.07.2015г. на I т.о. на ВКС по т.д, № 1б50/2014г./, според която с изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83 ал.1 т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. Такъв ред е предвиден в чл. 17 ал.2 от приетите по делото Общи условия за продажба на ел. енергия на „****" АД, а освен това е спазен от ответното дружество видно от приетите по делото доказателства.