Решение № 2621 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2621 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100510471 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5462 от 27.05.2022 г., постановено по гр. д. № 47281/2021 г. по описа на СРС, 140 състав, В. Б. Ц. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2208,89 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № 3483, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 258,31 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2021 г. върху вземането за незаплатена топлинна енергия, като са отхвърлени исковете за разликата над 2208,89 лв. до пълния предявен размер от 2299,68 лв. и за периода м.

05.2018 г., както и за разликата над 258,31 лв. до пълния предявен размер от 269,73 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника В. Б. Ц.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда, че не е разгледано направеното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на доказателства за иницирано от ищеца заповедно производство. Сочи че, няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, тъй като липсва сключен писмен договор между наследодателя му и ищеца. Поддържа, че в производството през СРС ищецът не е доказал реално доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната “ ООД не е изразило становище по въззивната жалба.

1

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Б. Ц. искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2208,89 лв. до пълния предявен размер от 2299,68 лв. и за периода м. 05.2018 г., както и за разликата над 258,31 лв. до пълния предявен размер от 269,73 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съдът е разгледал и се е произнесъл в рамките на заявеното от ищеца основание, по редовна искова молба, с осъдителен диспозитив с оглед обстоятелството, че производството се развива по предявен осъдителен иск, а не по реда на чл. 422 ГПК.

По правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част с оглед наведените доводи във въззивната жалба, настоящата инстанция намира следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в 2 облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай между страните не се спори, поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че наследодателят на ответника Д. Б. Ц. е бил собственик на топлоснабдения имот - апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ул. „*******. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е бил обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и Д. Б. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. С оглед изложеното, за Д. Б. е възникнало задължение за заплащане на потребената топлинна енергия в топлоснабдения имот през исковия период. След смъртта му както правата и, така и задълженията му са преминали в патримонума на неговите наследници на основание наследяване. Съгласно прието по делото удостоверение за наследници след смъртта си Д. Б. Ц. е оставил за свой единствен наследник своя брат – ответника по делото В. Б. Ц.. Ето защо противно на възраженията, поддържани от ответника в производството за липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск, въззивният съд при извършване на собствена преценка на събраните в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен материал, намира, че по делото е установено, че през процесния период ответника, в качеството му на наследник на задълженото лице – Д. Ц. следва да отговаря за заплащане на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са приети протокол от проведено на 30.08.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Бруната България“ ООД и приложен към него списък (в който под № 4 фигурира наследодателят на ответника Д. Б.), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице (ответникът по делото В. Б. Ц.), което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 412/30.08.2001 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „Бруната България“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 08.07.2011 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно3 техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Бруната“ ООД.

Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани пет отоплителни тела и съответно пет топлоразпределители, ползва се топла вода и има един водомер за отчитането й. През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на петте броя индивидуални разпределители за разход на отопление. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 193 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Вещото лице е посочило, че за периода 2018-2019 г. уреда в хола е бил повреден, поради което е начислена служебно топлинна енергия на максимална мощност за отоплителното тяло по реда на чл.