Определение № 76 от 27.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. София, 27.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Китипова

Членове:

Десислав Любомиров

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600085 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от служебния защитник на осъдения Г. Г. адв.Д., против определение №215 от 15.01.2026г., постановено по чнд №8637/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, осъденият е коригирал поведението си и се е поправил, видно от награждаването му през месец декември, полага труд, излежал е почти цялото си наказание, което е изпълнило предназначението си.

САС в настоящия състав, след като се запозна с жалбата, доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, липсват предпоставки за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.345, ал.1, пр.2 от НПК, а разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият Г. е постъпил в Затвора гр.*** на 20.02.2024г., по отношение на него е приведено в изпълнение наказание по нохд №2266/2024г. на СРС лишаване от свобода за срок от 2/две/ години е 10/десет/ месеца. До 15.01.2026г. е изтърпял всичко 2 години, 5 месеца и 14 дни, остатъкът от 1 наказанието е бил 4 месеца и 16 дни. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че Г. фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, участвал е дейно в корекционния процес, ако целите на наказанието не са постигнати до момента, едва ли в следващите четири месеца нещо би се променило, осъденият има семейство, за което трябва да се грижи, работи и следва да бъде поощрен. Прокурорът и представителят на затворническата администрация са приели, че молбата е неоснователна и са пледирали тя да не бъде уважавана, тъй като липсват доказателства за трайна положителна промяна в поведението му.

В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че към настоящия момент не са налице достатъчно доказателства за приключила корекционна работа, оценката на риска от рецидив е с високи стойности – 89т., не е променяна от първоначалната си стойност, не е в затвора за пръв път. Отчетени са дефицитни зони – настоящо престъпление, криминално минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият Г. не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на високи стойности на риска от рецидив от 89 точки, като се отчете, че липсва каквото и да било намаляване, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение. Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, 2 набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Рискът от вреди за обществото е висок, липсва промяна, а корекционно-възпитателната работа не е приключила, има общо шест групи дефицити. Има наложени пет наказания, както и една награда. Единствената отчетена положителна промяна е полагането на доброволен труд. Изводът, който следва след преценка на документите в затворническото досие, е че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи до пълното изтърпяване на наказанието. Затова настоящият състав намира, че правилно е прието от решаващия съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения, съдебното му минало и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения, съдебното му минало, необходимостта от индивидуална корекционна работа, които съгласно изискванията на закона, са изложени в доклада по чл.155 от ЗИНЗС. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани и са изложени след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.

В жалбата не са изложени конкретни доводи против определението, само е посочено, че осъденият активно участва в корекционния процес, но тези твърдения са останали недоказани, както беше посочено по-горе. С оглед на това не може да се отговори по-подробно на възраженията, но след като е сезиран, въззивният състав провери изцяло законосъобразността на акта и не намери основания за неговата отмяна.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че 3 атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №215 от 15.01.2026г., постановено по чнд №8637/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на Г. А. Г. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4