Решение № 79 от 03.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000157 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Г. Й. Т. , против решение № 91/ 12.04.2022 г., постановено по т.д.№ 363/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър 8230, представлявано от З. Т. Д., сумата от 156 102,12 лв., представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к. к. „Слънчев бряг“ - изток за периода от 14.09.2015 г. до 31.12.2015 г., след прекратяване на договор за наем между страните, сумата от 19 599,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.06.2019 год. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.09.2020 г., до нейното окончателно изплащане и са присъдени разноски.

Решението се обжалва в осъдителната част, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, 1 необосновано и недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.

Въвежда се искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове.

На първо място въззивникът твърди, че от първоинстанционния съд са допуснати нарушения, свързани с квалификацията на иска. Сочи се, че искови претенции за обезщетение за ползването на вещи извън наемния договор не могат да се квалифицират като такива по чл.236 ал.2 от ЗЗД, а следва да се квалифицират по чл.59 от ЗЗД, но ищецът изрично избягват това, за да не бъдат разгледани възраженията на ответника, касаещи правото на собственост върху В и К съоръженията, за които има изрични и безспорни доказателства, че са общинска собственост. Твърди се, че при дадена правна квалификация по чл.236 ал.2 от ЗЗД исковата претенция следва да обхваща единствено обезщетение за продължилото ползване на онова, което е било предмет на наемния договор. Въпреки това обаче съдът е осъдил въззивника да заплати обезщетение и за вещи, които не попадат на територията на „Слънчев бряг изток“, съответно са извън предмета на наемния договор.

На второ място се излагат оплаквания за допуснати нарушения при определяне размера на обезщетението, поради превратно и в противоречие с принципите на чл.20 от ЗЗД тълкуване волята на страните в договора.

Поддържа се, че в чл.3 от договора за наем страните са уговорили наемната цена да бъде определена единствено на базата на рентабилността на цената на питейната вода. Според въззивника, изричната клауза на чл. 3 от наемния договор и волята на страните, демонстрирана в хода на изпълнение на договора, показвали, че наемната цена е била определена само като 50% от рентабилността на питейната вода, а рентабилността от другите услуги, предоставяни на крайните абонати, нямат никакво отношение към определяне размера на наема. Твърди се, че мотивите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са напълно необосновани и не намират опора в доказателствата.

Поддържа се, че присъденото обезщетение надхвърля по размер уговорения наем, без от ищеца да са посочени факти и основания за претърпени вреди и пропуснати ползи, надвишаващи по размер уговорения наем, нито от съда са посочени доказателствата, послужили му да присъди обезщетение, надвишаващо размера на наема. Поддържа се, че при 2 определяне размера на обезщетението от първоинстанционния съд е възприет вариант първи от заключението на съдебно-икономическата експертиза, без да са изложени конкретни мотиви защо не се възприема втория вариант, който се основава на реални счетоводни данни за рентабилността и на метода, заложен в чл.3 от наемния договор. Сочи се, че съдът е присъдил обезщетение, изчислено на базата на рентабилността на ответника на процесната територия по аналогия, който подход е неправилен, тъй като предмет на исковата претенция е обезщетение, а не иск за приходите от съдружие.

Поддържа се, че от съда са допуснати нарушения, изразяващи се в неправилно прилагане на силата на пресъдено нещо, а именно десезиране с възраженията на ответника поради преклудирането им от СПН. Твърди се, че в никой от предходните спорове между страните не е бил поставен въпросът относно вида, обхвата и местоположението на вещите, предмет на наемния договор, както и достоверността на справката от баланса на дружеството.

Твърди се, че съдилищата, разглеждащи други, преходни дела, никога не са се произнасяли с диспозитив кои вещи са ползвани от въззивника, както и обезщетението не е било определяно на база ползвани активи, а само на база 50% от рентабилността от дейността, без значение какво е ползвал ответника.

Поддържа се, че забавата на кредитора да получи обратно ВиК мрежата е бездействие, което продължава във времето и след приключване на предходните съдебни спорове; продължаващото бездействие като факт с правно значение не се преклудира със СНП, защото не настъпва еднократно.

Поддържа се, че окръжният съд не е съобразил обективните предели на силата на пресъдено нещо, които се определят само и единствено от диспозитива на съдебното решение и няма как да се приеме, че на основание съдебно решение по предходно дело, активът продължава да се ползва и в бъдеще, тъй като активите погиват, биват заменени с други с различни характеристики, някои биват изоставени от ползвателя и т.н.

Въззивникът се позовава на съдебно-техническата експертиза, според която процесната територия се захранва от два главни водопровода, всеки от които може да работи самостоятелно, като първият е собственост на ищеца, а вторият – на ответника. Сочи, че при въведеното в хода на първоинстанционното производство оспорване, в тежест на ищеца е било да докаже, че в целия исков период е ползван само водопровода, негова 3 собственост – предмет на прекратения наемен договор. Твърди се, че ищецът не провел доказване в тази насока, но вместо това ОС Бургас присъдил обезщетение и за ползването на главния водопровод, считан от ищеца за негов актив.

Сочи се, че в решението не е съобразено задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР №1/20 год. на ОСГТК ВКС, и съдът не се произнесъл по възраженията за нищожност на договора. Нещо повече – съдът приел, че възражението е преклудирано със СНП, въпреки, че нито един съд не се е поизнасял с решение по доводите, въведени в отговора на исковата молба и допълнителния отговор.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от „Слънчев бряг“ АД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение е законосъобразно и правилно.

Твърди се, че обезщетението, което продължаващият да ползва вещта бивш наемател дължи, не е наем, а имуществена договорна отговорност, чийто обем е поначало съразмерен със средната наемна цена за периода на ползването и което обезщетение не може да бъде по-ниско по размер от уговорената цена по прекратения наемен договор, в който смисъл е и установилата се съдебна практика. Сочи се, че обезщетението не може да бъде в размера на уговорения наем и не това е целта на закона, тъй като противното означава прекратяване на наемните договори само формално.

Оспорва се твърдението на въззивника за неправилност на заключението на ССЕ. Поддържа се, че в годините, в споровете между страните, разпределението на приходите е модел за установяване на обезщетението. Сочи се, че при тълкуване на волята на страните, изразена в договора, по см. на чл.20 от ЗЗД, е видно желанието им да определят наемната цена въз основа на формираната от В и К дружеството печалба в резултат на извършването на тези три отделни съставни вида дейности.

Обезщетението правилно е изчислено на база крайния финансов резултат за 2015 година на територията на „Слънчев бряг“ върху резултата от трите елемента на цената - доставка на вода, канализационно отвеждане и пречистване, тъй като за пореден път техническа експертиза установила, че не е възможно ВиК да предоставя която и да е от трите услуги, ако не ползва мрежата на „Слънчев бряг“ АД и поради това ответникът формира печалба и 4 по трите елемента благодарение на процесните съоръжения. Поддържа се, че представените от въззивника справки по икономически елементи и посочения от него метод на изчисление не са годни да посочат точния размер на приходите от дейността на процесната територия.

Твърди се, че по делото е безспорно, че ищецът не е регистриран като воден оператор и поради това не може сам да експлоатира процесната водопроводна мрежа, но търпи пропуснати ползи от невъзможността си да я отдава под наем на воден оператор и за това му се дължи обезщетение.

Позовава се на окончателното разрешаване на спора по т.д.№184/15 год. на БОС, по което е прието, че договорът е валиден и е произвел действие за дълъг период от време. След прекратяването му е отпаднало основанието на държането и ползването на мрежата от дружеството-воден оператор и последното дължи обезщетение на осн.чл.236 ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че въпросът за собствеността е ирелевантен, тъй като договорното правоотношение не е изисквало собственост на наемодателя върху ползваните вещи.

Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск за присъждане на обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к.к. „Слънчев бряг – изток“ за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година след прекратяване на договор за наем между „Слънчев бряг“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в размер на 600 000 лв., както и за присъждане на мораторна лихва в размер на 74 832 лв. за периода от 20.06.2019 год. и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата. Ищецът е въвел твърдения, че между дружествата е съществувала облигационна връзка, която е прекратена, и продължава неоснователно ползване на чуждото имущество – това на „Слънчев бряг“ АД.

С обжалваното решение претенцията е квалифицирана по чл.236 ал.2 от ЗЗД – за присъждане на обезщетение за ползване на вещта, и е уважена 5 частично, до размера от 156 102,12 лв. за главницата и 19 599,49 лв. за мораторната лихва за периода от 14.09.2015 год. до 31.12.2015 год. В отхвърлителната част решението е влязло в сила поради необжалването му.

В съответствие с разпоредбата на чл.269 ал.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от оплакванията и петитума, съдържащи се в жалбата.

Първият довод, на който се опира жалбата, е за неправилно квалифициране на предявената претенция от първоинстанционния съд.

При подвеждане на претенцията под приложимата материалноправна норма, съдът изхожда от фактическите твърдения на ищеца и от дирената от него съдебна защита. В случая, в исковата молба ясно се твърди, че на 8.03.2005 г. е сключен договор за наем между дружеството - въззиваем – като наемодател, и дружеството – въззивник – като наемател, по силата на който е отдадено за временно и възмездно ползване имущество, индивидуализирано като водопроводна мрежа и съоръжения. Ищецът е поддържал, че договорът е прекратен, считано от 2009 година, но въпреки това ответникът продалжава да ползва ВиК мрежата и съоръженията, обслужвайки абонатите на територията на к.к. „Слънчев бряг“ и гр.Свети Влас. След указания на съда, ищецът изрично е заявил, че претендира единствено обезщетение за ползване на вещ след прекратяване на наемния договор между страните. От горното се налага извод, че от първоинстанционния съд не са допуснати сочените във въззивната жалба нарушения при квалифициране на иска и определената квалификация изцяло кореспондира с наведените фактически твърдения от ищеца.