Акт № 247 от 09.11.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. *, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Аделина Тушева

Членове:Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова при участието на секретаря Соня Д. Г. като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 55 от 02.03.2026 г., постановено по гр. дело № 874 по описа за 2024 г. Районен съд-* е допуснал извършването на делба между съделителите А.Г. и Д.Я. по отношение на поземлен имот с идентификатор * по КК и КР на с. *, общ. *, обл. *, одобрени със Заповед */08.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 19.08.2019 г., с адрес на поземления имот: с. *, местност *, с площ по скица 2126 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 5; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: *; при съседи *, *, *, *, *, *, при права на съделителите ½ ид.ч. за А.Г. и ½ ид.ч. за Д.Я.. На основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът е предоставил на Д.Я. ползването на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор *, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата, като на същото основание е осъдил Д.Я. да заплаща на А.Г. сумата от 0,82 евро месечно за ползването на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор *, считано от влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата. С решението съдът е отхвърлил предявеният от А.Г. против Д.Я. и 1

А.Я. иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КК и КР на гр. *, общ. *, одобрени със Заповед */09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 19.08.2019 г., адрес на имота: гр. *, ж.к. *, бл.*, ет.*, ап.*, самостоятелния обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор *, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *; предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 60.20 кв.м.; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *.4, *.6, под обекта - *.2 и над обекта: *.8, ведно с прилежащи части: избено помещение №* от 3.92 кв.м., 4.89 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С решението А.Г. е осъдена да заплати на Д.Я. сумата от 568,29 евро, а на А.Я. сумата от 1022,58 евро, представляващи направени в производството разноски.

Така постановеното решение е обжалвано от А. Г., чрез своя пълномощник адв. С. З., в частта, с която е отхвърлен иска за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. * и в частта за разноските. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно е отказал да кредитира показанията на свидетеля С.П. и не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност.

Твърди се, че е неправилен и извода за придобиване на апартамента по давност от ответника. В тази връзка се изтъква, че няма данни ответникът да е манифестирал пред праводателя на ищцата намерението си за своене на вещта.

Излагат се подробни съображения за това, че ищцата многократно е прекъсвала твърдения от ответника срок на давностно владение. Твърди се, че неправилно са присъдени разноски с оглед изхода на делото, а размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответниците е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Иска се от съда да отмени решението в обжалваните части, като вместо това да постанови ново, с което да допусне делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, при квоти ½ ид.ч. за А.Г. и ½ ид.ч. за Д.Я., да осъди ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от процесния апартамент в размер на 11 400 лв. ведно със законната лихва от 2 датата на връчване на нотариалната покана – 22.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да присъди направените пред районния съд разноски. Моли да се присъди и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.

Я. и А. Я., чрез техния процесуален представител адв. Ж. С., с който същата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че фактическата власт върху процесния апартамент е предадена на Д. Я. от родителите му още през август месец 1990 година. Давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС изтекъл още приживе на родителите му. Ключ от имота имали единствено Д. и съпругата му. Излагат се доводи, че заплащането на данъци от страна на А. Г., изпращането на нотариална покана от нея, както и предявеният от нея иск за делба през 2019 г. не представляват действия, които могат да прекъснат упражняваната от Д. и съпругата му фактическа власт върху имота. Молят съда да потвърди решението като законосъобразно и да им присъди разноски.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Окръжен съд-*, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови своето решение в обжалваната част, * районен съд приел, че владението върху процесния апартамент е било предадено на Д. Я. с изричното съгласие на неговия баща Г. Я. почти веднага след закупуването на апартамента през 1990 г. След като Г. предоставил апартамента, ключ имал единствено Д.. Последният привел апартамента в състояние годно за живеене, като направил всички довършителни работи по него. Съдът приел, че апартаментът се владее непрекъснато от Д. от 1990 г. до предявяване на настоящият иск. Придобит е при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС най-късно през 2001 г., към който момент Д. е бил в брак с Й.Я.. Поради това съдът приел, че е придобит в режим на СИО, а след смъртта на Й. нейните права са наследени от А. Я.. Съобразно това приел, че към датата на смъртта на Г. апартаментът вече е бил собственост на Д., поради което и не е част от наследственото имущество на Г. и не е могъл да бъде придобит по наследство от 3 наследодателя на ищцата.

Окръжен съд-*, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа страна се установява следното:

Видно от представените по делото удостоверения за наследници Г.Я. е починал на 27.03.2010 г., като негови наследници са двамата му синове: Г.Я.

(починал на 14.09.2013 г.) и Д.Я..

Д.Я. и Й.А. са сключили граждански брак на 10.11.1981 г. Бракът им е продължил до 02.05.2018 г., когато Й.А. е починала. Тяхно дете и наследник е А.Я..

Съгласно сключен на 01.08.1990 г. договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти Г.Я. е придобил собствеността върху следния недвижим имот: апартамент №*, ет.* във ВЖБ №*, находящ се в гр. *, представляващ апартамент №* на ет.*, в жилищна сграда-блок №*, построена върху държавна земя, квартал №*, комплекс „*“, със застроена площ 60,20 кв.м., с принадлежащите таванско помещение, избено помещение №* с площ 3,92 кв.м., с 4,89 % идеални части от правото на строеж върху мястото и 4,89 % идеални части от общите части на сградата.

На 31.03.2008 г. е съставено нотариално завещание, с което Г.Я. е завещал на А.Г. „всичко, което ще притежава към момента на смъртта си – имоти, вещи и други“.

Приложена по делото е и нотариална покана от А.Г. отправена до Д.Я., с която А. заявява, че като наследница на Г.Я. е съсобственик при равни дялове на пет подробно индивидуализирани недвижими имота, сред които е и процесният апартамент №*, находящ се в гр. *, комплекс „*“, блок №*, ет.*.

Поискала е от Д. да й заплаща обезщетение за лишаване от ползването на наследствената й ½ ид.ч. от петте имота, считано от 14.09.2013 г. Поканата е връчена на Д. на 22.05.2015 г. от Д.Д. – помощник-нотариус по заместване при Е. П., нотариус в район РС-*, рег. №* на НК.

На 17.06.2019 г. А. Г. е предявила пред * районен съд иск за делба срещу Д. Я. по отношение на пет недвижими имота, сред които е и процесният апартамент. Исковата молба е оставена без движение, като впоследствие поради неизпълнение на указанията на съда производството е прекратено.

Свидетелят С.П. заявява, че познава Г. Я. и приятелката му А..

4

Последната го потърсила за съдействие след смъртта на Г. през 2013 г. Преди това по молба на Г. през 2008 г. изготвил завещание от Г. към А. и ги свързал с нотариус, за да прехвърли имуществото, което ще получи като наследство от родителите си. Когато Г. починал, А. се свързала с П. и го попитала какво трябва да направи с оглед завещанието. П. я посъветвал да направи опит да влезе във връзка с другия съсобственик. Свидетелят заявява, че от 2013 г. до 2015 г. А. направила редица опити, за да се стигне до доброволно уреждане на съсобствеността с брата на Г., но не били увенчани с успех. Свидетелят П. изготвил нотариална покана във връзка с уреждане въпросите за собствеността, която била връчена чрез нотариус на Д. на адреса, на който живеел в *. На нотариалната покана не е получен отговор от Д. Я.. Това накарало А. да образува делбено дело в *РС през 2019 г., което било прекратено от съда поради това, че не бил представен документ за собственост на жилищна сграда в *. Свидетелят споделя, че в периода 2013, 2015, 2016 и 2018 г., когато изготвяли документи за имотите, направили няколко опита да контактуват с Д., но вратата била заключена и нямало достъп. Свидетелят П. заявява, че познавал бащата на Г. и Д.. В периода 1993, 2008 и 2009 г. три пъти Г. довеждал Г. в кантората му по повод подлежащо на възстановяване имущество. Между Г. и баща му имало уважение. Г. казвал, че имотите ще останат на двата му синове. Г. посещавал родителите си в * през един-два месеца, като споделял на П., че преспивал в *. Свидетелят заявява, че когато „вадели“ документите видяли, че Д. имал неплатени данъци, докато А. платила данъците от смъртта на Г. до поискването. П. споделя, че поддържал постоянни контакти с Г. от 1993 г. до 2013 г. През този период до смъртта си Г. живеел в *, в жилището на майката на А.. Ключ за апартамента имали Г. и самия Д.. За Г. не знае дали е имал ключ. От закупуването на апартамента в него живял Д., а Г. живял в *. След смъртта на Г. в апартамента живял единствено Д..

Свидетелката В.К. споделя, че Г. живеел дълги години с майка й А.. По нейни думи той уважавал родителите и брат си и ходил да ги вижда често и им пращал пари. Според свидетелката Г. възприемал нея и майка й като семейство и искал да им остави това, което му се полагало като наследство от родителите му. Свидетелката заявява, че й е известно, че Г. притежавал половината от апартамента в *, от къщата в * и от другите ливади.

Свидетелката споделя, че майка й никога не е била допускана до апартамента 5 и не е имала ключ. Докато Г. бил жив не са ходили до апартамента, тъй като не приемали А., защото била с дете. След смъртта на Г. А. и П. ходили до апартамента, но не са били допуснати. К. чула от Г., че брат му Д. предложил на баща им да лишат Г. от имотите, тъй като нямал дете. Г. също й казал, че баща му е добър човек и докато е жив всичко е негово. Свидетелката не знае кой е стопанисвал апартамента, но Г. й казвал, че ходи и в къщата и в апартамента. В последните си години Г. живял в апартамента на баба й, тъй като ту се разделял, ту се събирал с А..

Свидетелят М.К. живее на семейни начала с А. от 2015 г. Споделя, че тя няма ключ за апартамента и няма връзка с ответника. Заедно с нея пътували до апартамента в *. Звъняли на звънеца, но входът бил заключен и никой не отворил. На свидетеля е известно, че апартаментът се ползвал от брата на Г..

Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf4a5c42-968d-41b8-a7f7-137a43cfabb9