Решение № 95 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Надежда Трифонова

Петя Колева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев като разгледа докладваното от Петя Шишкова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20258002200815 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на защитниците на А. К. П. за възобновяване на НОХД № С-31/2015г. по описа на Софийски градски съд, отмяна на решение № 127 от 13.03.25г., постановено по КНД № 756/2023г. на ВКС, ІІІ н.о., с което е изменено решение № 99/23г. на Софийски апелативен съд в неговата осъдителна част и оправдаване на осъденото лице. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.

В искането са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се изтъква неточното детерминиране на фактите, включени в предмета на доказване по делото, като се възразява срещу тезата на съда, че за съставомерността на деянието не е необходимо да се установи от кой паметник са интегрална част инкриминираните вещи, каква е неговата артистична, историческа или 1 религиозна стойност, дали той датира от поне 100 години преди деянието, как са разчленени елементите. Това, от своя страна, е довело до недопустимо основаване на решението върху предположението, че рипидите, потирът, напрестолният кръст и обковът са движими културни ценности от категория № 2 на приложение №12 към чл.21, ал.4 от Наредба № Н-3/2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. Според защитниците посочените вещи обективно не биха могли да са „разчленени“ от паметник на културата, защото са самостоятелно обособени, което означава, че са негоден предмет на престъплението по чл.278а от НК. Възразяват срещу липсата на мотиви за отхвърляне на експертното становище, че е възможно потирът да е на по-малко от 100 години.

Направено е оплакване за тенденциозна и неточна интерпретация на договорката между осъдената П. и св.Д. А. в резултат на която е изведено заключение, че е възнамерявала да му продаде предметите, без да ги идентифицира и регистрира, както и че възраженията по този повод, че от електронната кореспонденция на осъдената и телефонните й разговори със св.Б. се установява обратното, са останали без отговор. В допълнение се изтъква, че дори и да е било осъществено твърдяното деяние, то е малозначително. Поддържа се също, че потирът и обковът на иконата „Св.Богородица с Младенеца“ не представляват българско културно наследство заради липсата на връзка с територията и историята на страната, и в този смисъл е допуснато неправилно приложение на закона.

Особено драстично нарушение на процесуалните правила и на материалния закон се твърди, че е допуснато по отношение на осъждането за предмета гола детска фигура с крила от мрамор. Доводите са, че обвинението не съдържа възприетите от съда факти – че предметът е нелегално внесен през границата и не е потърсен от италианските власти, както и че класифицирането му като движима културна ценност по ЗКН е на база на законови разпоредби, които не са действали към датата на деянието. Посочени са и противоречия в мотивите на решението по отношение на произхода на този обект – дали е български или чужд.

Защитниците излагат аргументи за организирана провокация от страна на полицията чрез използване на лицето Л. И., както и от страна на 2 служителите под прикритие. Твърдят, че единствено тяхната активна роля е довела до обсъждане на възможната продажба и на други предмети, извън църковната утвар.

В искането са изтъкнати конкретни данни за липса на умисъл.

Според защитниците на осъдената, справедливостта налага редуциране на наказанието до минималното, предвидено за този вид в общата част на НК, предвид липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на множество изключителни смекчаващи такива.

В съдебно заседание защитниците поддържат искането с доводите, че инкриминираните обекти не притежават характеристиките на паметници на културата, че обвинението изначално не съдържа факти в тази насока, че съдът е боравил с предположения, че не е реализирано изпълнителното деяние „предлагане за отчуждаване“, че не са обсъдени възраженията на защитата, че мотивите съдържат съществени противоречия, че осъдената е била подложена на полицейска провокация.

Представителят на прокуратурата намира искането за неоснователно.

Според него всички съдържащи се в него аргументи вече са получили надлежен отговор.

Осъденото лице моли за възобновяване на делото.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания чрез извънреден способ съдебен акт за наличие на основанията по чл.348, ал.1 от НПК, намери следното:

За яснота на изложението е необходимо проследяване в резюме на постановените съдебни актове в хода на съдебната фаза на наказателното производство в тяхната хронологична последователност.

С присъда от 16.10.2017 г. по н.о.х.д. № С-31/2015 г. на Софийски градски съд подсъдимата А. К. П. е призната за виновна в това, че в периода от 01.01.2012г. до 06.11.2012г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, включващо пет отделни деяния, е предлагала за отчуждаване и отчуждила движими културни ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № 3 от 03.12.2009г., както следва:

1. на 14.03.2012г. в гр.София, на ул.”М.” № 11, предложила за 3 отчуждаване чрез продажба общо за 25 000лв. на Д. М. два обекта - културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗКН – юбилейно издание на “Под игото”, подписано от Иван Вазов и Църковнославянски превод на Библията от Москва, Московска синодална типография, януари 1784г.

2. на 24.10.2012г. в гр.София, ул.”З.” № 3, ет.2, ап.2 предложила за отчуждаване на служител под прикритие с идентификационен № 96 културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗКН – две сребърни рипиди от втората половина на XIXв., с височина 31 см. и диаметър на кръга 25см., напрестолен кръст от сребро върху метална конструкция от втора половина на XIX в. с височина 47,5см. и ширина 41см. и украса, юбилейно издание на “Под игото”, подписано от автора, две книги, подвързани в обща подвързия “Съчинения на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ“ и Съчинения на немския схоластичен теолог и защитник на католицизма Йохан Еск, Библия Москва. Московска синодална типография, 1784г. на църковнославянски.

3. на 05.11.2012г. в гр. София, на ул.”З.” № 3, ет.2, ап.2, предложила за отчуждаване на служител под прикритие с идентификационен № 96 движима културна ценност по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2 и чл.146, ал.1 от ЗКН археологическа находка, представляваща мраморен ъглов фрагмент, изобразяващ гола детска крилата фигура от II век за сумата от 25 000 евро.

4. на 06.11.2012г. в гр.София, ул.”З.” № 3, ет. 2, ап. 2, отчуждила, като продала при условията на доверителна сделка на служителя под прикритие същата движима културна ценност за 25 000 евро.

5. на неустановена дата в периода от 01.01.2012 г. до 06.11.2012 г. предложила за отчуждаване на Д. А. движими културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗКН - напрестолен кръст от сребро върху метална конструкция от втората половина на XIX в., сребърен обков на икона „Св.Богородица с Младенеца“ от втората половина на XIX в., сребърен потир с позлата от втората половина на XIX в., две сребърни рипиди от втората половина на XIX в., икона на Св.Георги Победоносец със сребърен обков с позлата от края на XIX – начало на XX в., общо на стойност 29 500лв.

На основание чл.278а, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 8000лв.

Със същата присъда осъдената е призната за виновна и в това, че в 4 периода от 01.01.2012г. до 06.11.2012г., в гр.София направила опит да повреди своя културна ценност – архив „Абагар“, представляващ колекция по смисъла на чл.108 от ЗКН, като отчуждила и предложила за отчуждаване културни ценности по смисъла на чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗКН и на основание чл.278б, ал.1, пр.2, вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода На основание чл.23, ал.1 от НК на П. е наложено най-тежкото от определените наказания - три години лишаване от свобода, а изпълнението му е отложено за изпитателен срок от пет години. Глобата в размер на 8 000лв. е присъединена.

С решение № 51 от 16.04.2020г. по ВНОХД № 043/2018 г. на Софийски апелативен съд така постановената присъда е била потвърдена.

Въззивното решение е проверено по касационен ред и с решение № 110/15.10.2020г. по КНД №453/20г. на ВКС, І н.о., е отменено. Производството е прекратено по давност в частта за осъществено престъпление по чл.278б, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, съответно е отменено приложението на чл.23 от НК. В останалата му част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

При повторното произнасяне САС е постановил присъда №7 от 29.03.2021г. по ВНОХД № 1169/20г., с която П. била изцяло оправдана.

Въззивната присъда е протестирана и отменена от ВКС с решение от 19.05.2022г. по КНД № 807/21г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.

Образувано е ВНОХД № 500/22г. С постановеното по него решение № 99 от 13.03.2023г. присъдата е изменена в частта й относно престъплението по член 278а, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК, като А. П. е оправдана по обвинението да е предложила за отчуждаване юбилейно издание на „Под игото“ с подпис на автора, да е предлагала на служител под прикритие шест броя обекти, представляващи културни ценности, да е осъществила две самостоятелни престъпни деяния по чл.278а, ал. 1 от НК, както и за част от периода на последното деяние, включено в продължаваното престъпление. Оправдана е и по обвинението, че е предложила за отчуждаване икона на Свети Георги Победоносец с обков от края на ХIX - началото на ХХв. Срокът на лишаването от свобода е намален от три години на девет месеца, а изпитателният срок от пет на три години. Отменена е наложената глоба. Присъдата е потвърдена в 5 останалата й част.

По жалба на защитниците е образувано трето по ред касационно дело № 756/23г., приключило с решение № 127 от 13.03.2025г. на ІІІ н.о. на ВКС.

Въззивното решение е било изменено и П. е оправдана за това на 14.03.2012г. в гр.София, да е предложила за отчуждаване на Д. М. културна ценност Библия – Москва. Московска синодална типография, 1784г. срещу сумата от 20 000 евро. Въззивното решение е оставено в сила в останалата му част.

Като извърши проверка в съответствие с правомощията си по гл.ХХХІІІ от НПК на така постановеното касационно решение, настоящият разширен съдебен състав намери за основателни само част от аргументите на защитниците.

По отношение на обектите сребърни рипиди, напрестолен кръст, обков на икона и сребърен потир, защитата поддържа, че не съставляват годен предмет на престъплението по чл. 278а, ал.1 от НК, тъй като не представляват културни ценности. Във връзка с това възражение, следва предварително да бъдат разяснени някои принципни постановки на приложимото законодателство.

Като културно наследство българското законодателство определя няколко категории вещи. С оглед предмета на делото, интерес представлява регулацията за защита на движимите културни ценности. Няма спор, че официално такъв статут имат вещите, които са идентифицирани и регистрирани като културни ценности. Извън техния кръг, обаче, остават други предмети, също с характеристиките на културна ценност. Такива могат да бъдат вещи, открити и съхранявани от лицето, което ги е намерило, но по отношение на които все още не е изтекъл седмодневният срок за информиране на властта. Такива са и вещите, притежавани от физическо лице в резултат на легален придобивен способ /напр. наследяване/, както е в процесния случай, чието предоставяне за идентификация не е задължително, освен ако собственикът не реши да ги отчужди чрез възмездна сделка. За тези предмети няма как да съществува абсолютна сигурност, че представляват културни ценности, тъй като не са преминали надлежна проверка от компетентния административен орган. Въпреки това, с оглед вероятността да са именно такива, законодателят е предпочел да въведе строга защита и по отношение на тях, използвайки специфична законодателна техника.