Решение № 31 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330205883 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500165/ 05.09.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда на „ЕН ЕС ФРЕЙТ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 / хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.

С жалбата и в съдебно заседание управителят на дружеството – работодател поддържа конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез пълномощника си – Каймакамова се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка по документи на „Ен Ес Фрейт“ ЕООД, представени на 11.07.2025 г. и на 30.07.2025 г. в офис на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, от прегледа на представеното трудово досие на С. А. С. е установено, че от страна на „Ен Ес Фрейт" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Бенковски, ул. „9- та“ № 45А, на 04.07.2025 г. е подаден електронен трудов запис в регистъра на заетостта за прекратяване на трудовия договор със С. А. С., ЕГН **********, без да са налице условията за това.

Работодателят е издал уведомително писмо за прекратяване на трудовия договор на С. С., на основание чл.71, ал. 1 от Кодекса на труда, считано от 01.07.2025г., което уведомително писмо към момента на вписването на електронния трудов запис в регистъра на заетостта на 04.07.2025 г. не е връчено на лицето. При проверката не е представен документ, удостоверяващ връчването на уведомителното писмо за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото чл. 335, ал. 2, т. 3 от Кодекса на труда определя като момент на прекратяване на трудовия договор без предизвестие (каквото е прекратяването по чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда) момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, то към 04.07.2025 г. не е налице прекратяване на трудовото правоотношение на С. А. С..

Съдът намира, че изложеното в АУАН и НП изцяло отговаря на реализиралото се в действителността. В тази връзка съобрази, че съгласно чл.

416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място, отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията 2 на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди фактическите положения от АУАН. В тази връзка съдът намира, че не са налице пречки показанията на актосъставителя да бъдат кредитирани в цялост, доколкото същите се открояват с подчертана екзактност, логичност, последователност и съответствие с останалите кредитирани от съда доказателствени източници, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът анализира с особена осторожност и показанията на свид. С., като отчете обстоятелството, че същите произхождат от лице за което са налице индиции за заинтересованост от изхода на делото. Въпреки това, при съблюдаване на процесуалния стандарт за оценка на тяхната достоверност, съдът след анализирането им самостоятелно и в съвкупност с останалите кредитирани доказателствени източници, намира, че същите са годни да залегнат в изводите му от фактическа страна в тяхната цялост. Тава е така, тъй като показанията на свид. С. са изключително подробни, екзактни, логични и последователни. От същите се установява с необходимата категоричност изключително комплицираните трудови и междуличностни отношения между него и санкционираното лице, вкл. неговия управител, както и, че свид. С. не е бил търсен от него, съответно в нито един момент не е бил уведомен за това, че трудовият му договор е прекратен. Ето защо и съдът цени като достоверни показанията на коментирания свидетел и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

На следващо място, изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства – приложените такива към представената административно – наказателна преписка и събраните допълнително в хода на съдебното следствие.

Събраните по делото писмени доказателствени източници съдът кредитира изцяло, доколкото същите са обективни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото кредитирани от съда.

Отделно от това, същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна 3 до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.07.2025 г., а НП - на 05.09.2025 г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на санкционираното лице.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, и които да опорочават административно наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В същия е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му са налице задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на санкционираното лице и последното е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според регламента на чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта Работодателят и органът по назначаването подават електронен трудов запис съгласно приложение № 1 в седемдневен срок от:

4 прекратяване на трудовото или на служебното правоотношение;

Разпоредбата на ч л. 71 ал. 1 от КТ визира общо основание за прекратяване на договора със срок за изпитване.

Доколкото в настоящия случай се касае за прекратяване без предизвестие, то и момента на прекратяване настъпва от момента, в който това волеизявление достигне до насрещната страна съобразно предвиденото в чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ. В случая, от доказателствата по делото с необходимата категоричност се установи, че такова писмено волеизявление не е достигнало до адресата свид. С.. Установи се, че санкционираното лице не е положило необходимите усилия в тази насока, като включително към датата на откритото съдебно заседание не се твърди обратното, като не се сочат и доказателства за това съобщението до свид. С. да е изпратено - било чрез лицензиран пощенски оператор или дори по имейл, с какъвто е разполагал.

Ето защо и администрацията правилно е достигнала до извода, че трудовото правоотношение между С. и санкцинираното дружество не е било прекратено, в който случай последното щеше да има възможност своевременно да направи електронен трудов запис за това обстоятелство. Така констатираното противоправно поведение впрочем се установява и от представената по делото и- мейл кореспонденция между свид. С. и управителя на дружеството, от която е видно, че работникът е поискал прекратяване с предизвестие. В тази хипотеза работодателят щеше да има задължение съобразно чл. 128а ал. 3 от КТ да издаде акт за прекратяване. Доколкото това не е сторено, а и при оценка на всичко гореизложено, съдът намира за изцяло неотносими и негодни да доведат до извод в обратна насока възраженията на жалбоподателя, че работникът сам е поискал прекратяване на трудовото му правоотношение.

Последното по никакъв начин не освобождава санкционираното лице от задължението му законосъобразно да администрира и направи всички необходими отбелязвания в единния регистър на заетостта и то след спазване на правилата за прекратяване на съответното трудово правоотношение, което в случая очевидно не е сторено.

Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена правилно, като наказанието е наложено в минимален размер на основание чл. 414, ал. 1 КТ.

Съдът изцяло споделя доводите на наказващия орган изложени в процесното НП относно размера на наложената санкция. Същата съдът намира, че е 5 съобразена с предпоставките по чл. 27, ал. 1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на тежестта на нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и е годно да реализира целите на наказанието, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав не са налице основания за приложение на специалния състав на чл. 415в, регламентиращ отговорността за маловажно нарушение и изключващ приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Регламента на чл. 415в от КТ изисква нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители.

Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените предпоставки изключва приложимостта на привилегирования състав. Точно такъв е и настоящия случай, поради което и категорично е изключена приложимостта на чл. 415в, ал. 1 от КТ .

П р е д в и д горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В съответствие с целите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и регламентирания в него принцип з а автоматично превалутиране на суми от левове в евро, то и размера на всички суми в настоящото съдебно решение, представляващо правен инструмент по смисъла на цитирания закон, следва да бъдат посочени в тяхната еврова стойност.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази:

- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие - изразила се в реално участие в едно открито съдебно заседание с разпит на свидетели и събиране на писмени доказателства;