Решение № 43 от 30.03.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Чирпан, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. К. при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Гражданско дело № 20225540100674 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че на 25.06.2021 г. доверителят му бил сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 707343 предоставен от разстояние, по силата на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 28.08 %, годишен процент на разходите - 31,99%. Съгласно договора Глава V „ОБЕЗПЕЧЕНИЯ" /според чл.7, ал.1/: „В случай, че Страните са договорили обезпечение, Потребителят следва в срок от 3 дни от подписване на настоящия договор, да : осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД и в полза на Кредитора, с което третото лице се задължавало да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор /включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на Кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на посочената вноска.

Третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявал от Кредитора. Одобрението се извършвало единствено по преценка на Кредитора."Съгласно Глава VIII „НЕУСТОЙКИ" /според чл. 17, ал. 1/ : „В случай, че Потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.7 от раздел ОБЕЗПЕЧЕНИЯ, същият дължи на Кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.7 причинява на Кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на Потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение".

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от 1

Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не можело да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можело да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можело да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечавал с неустойка, дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът можел да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи бил задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя му съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Изнасят още, че по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало безпротиворечиво, че тя можело да има и санкционна функция. Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора били настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които били учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното обезпечение била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била над 50% от заетата сума в размер на 1000, 00 лева, без да зависила от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението. Заемодателят не бил търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за 2 договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

• за кредит от 1000,00 лева и заемателят се е задължил да осигури поръчителство на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на Кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на Потребителя по настоящия договор •Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

•да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Кредитора всички задължения на Потребителя по настоящия договор.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да престара без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишавал от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било след като заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да били включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри по договора. Чрез уговореното в клаузата на чл. 8 от договора се въвеждал още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна, неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаляла ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗП при определяне ГПР - неустойката представлява над 50% от заетата сума.

Молят съда, да прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит сключен с ответното дружество Съгласно Глава VIII „НЕУСТОЙКИ"/чл.17, ал.1/: предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по глава V, чл.7, ал.1 от раздел ОБЕЗПЕЧЕНИЯ на процесния договор като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Молят съда, да присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 300лв. в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН:********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника и насрещен иск в който 3 вземат становище, че предявеният главен иск е неоснователен. В срока по чл. 131 от ГПК на основание чл. 211 от ГПК предявява от името на представляваното от него дружество насрещен иск срещу ищеца по първоначалният иск, за връщане на дължимите от него суми за остатъка от дължимата главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 707343 от 25.06.2021 година в размер на 955,54 лева, ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на насрещният иск до окончателното изплащане на сумата, остатъка от договорната лихва в размер на 156,68 лева, както и направените от страна на Дружеството съдебни и деловодни разноски в производството по предявеният насрещен иск.

С определение в з.з. от 25.10.2022год. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещен иск от СТИК - КРЕДИТ" АД с ЕИК 202557159, Със седалище и адрес на управление: Град Шумен, пл. ."Оборище" № 13 Б, чрез адв. Х. Н. от АК град Разград, с адрес: Град Шумен, ул. „Съединение" № 109, ет. 2, офис 9, действащ като пълномощник на законният представител - Изпълнителният Директор Стефан Николаев Топузаков по договор за правна и Съдействие серия „Г" № 0064 от 20.09.2022 година, против П. Б. К. с ЕГН **********, Гр. Чирпан, ж.к. „Младост" бл. 13, вх. Г, ет. 4, ап. 51, чрез процесуален представител по делото Адв. С. Н. от АК Пловдив, гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" № 41.