Решение № 262 от 07.08.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …

… … град Кърджали, 07.08.2023 год.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Кърджалийският административен съд, ………....… в публично заседание ………...... на тринадесети юли ……..………......………..…………………….………...……....….…………................... през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИКТОР

АТАНАСОВ при секретаря ………………………………….….………… Мариана Кадиева, ................................... като разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов ........................ административно дело ........... №208 ................ по описа за ...................... 2023 година . и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на

Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на

Г.М.В., с ЕГН **********, с установен по делото постоянен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-4332-000407 от 24.01.2023 год., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, е постановено временно отнемане издаденото на жалбоподателя Г.М.В.

Свидетелство за управление на МПС №***, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че обжалва в срок цитираната по-горе заповед за принудителна административна мярка, като счита същата за незаконосъобразна и неправомерно приложена. Излага съображения за това, като сочи най-напред, че оспорената заповед се основава на изложеното в АУАН серия GA №808076 от 19.01.2023 год., то обстоятелствата, описани в акта, не съответствали на реалната обстановка. Твърди, че на 19.01.2023год. се прибирал късно вечерта от ***, където бил роден, като навлизайки в *** видял, че няма движение и в старанието си да се прибере по-бързо, не се съобразил с мократа настилка. Твърди също, че на бул.„***“ и бул.„***“ колата рязко поднесла и не можал да я овладея, вследствие на което се ударил в парапета, поставен на булеварда и там автомобилът спря, а от удара жалбоподателят усетил силна болка в ребрата и корема. Сочи, че на място пристигнали полицаи от *** РУ на МВР и го попитали как е, а жалбоподателят не пожелал да се извика линейка, защото се почувствал по-добре, а при пристигането на друг екип от КАТ искал да даде проба за алкохол, но не можал да издиша поради болките, причинени му от удара. Твърди, че така, след като няколко пъти се опитал да даде проба пред полицаите, те сами му казали да отида поне кръвна проба да даде, като твърди, че това бил факт, който не е отразен в АУАН или в ПАМ. Жалбоподателят твърди също, че доброволно предал свидетелството си за управление №*** и се прибрал в къщи, както и твърди, че никога не е имал подобни нарушения и не е предполагал, че това ще му донесе толкова неприятности, тъй като най-малкото не може да се движи с автомобила си без документи. Сочи, че работи в *** с много обекти в *** и в *** и липсата на придвижването му с кола било немислимо. Поради това, моли да бъде образувано съдебно производство и да му бъде дадена възможност да представи доказателства в подкрепа на изложеното в жалбата, с възможност, при доказани от него твърдения, наложената ми принудителна административна мярка да бъде отменена. В жалбата заявява, че допълнителни доказателства ще представи в съдебно заседание.

Призован за съдебното заседание, жалбоподателят Г.М.В., с постоянен адрес ***, се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител - адв.Н.Д.Б. ***, надлежно упълномощена с Пълномощно от 13.07.2023 год., която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на процесуалния и на материалния закон, тъй като изложеното в заповедта не отговаря на действителността, което намира, че било грубо нарушение. Сочи, че водачът на автомобила не е бил спрян за проверка, а пристигналият полицейски патрул е установил на място самата катастрофа и че положението на водача след катастрофата е било много тежко, а не както е записано, че не е било тежко. Сочи също, че жалбоподателят не е отказал да бъде тестван с дрегер за наличие на алкохол, но тъй като няколко пъти се е опитал и не е могъл да издиша въздух, който е необходим за тестването с дрегера, полицейските служители му предложили да бъде транспортиран до най-близката болница, което не било направено от тяхна страна, а това било тяхно задължение. Твърди, че това са обстоятелства, които не са описани в оспорената заповед и поради това, моли съда да постановите решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед за прилагане на ПАМ, по подробно изложените съображения в жалбата, които счита, че няма нужда да преповтаря.

Жалбоподателят Г.М.В. обяснява в съдебно заседание, че късно вечерта тръгнал от *** и рано сутринта, когато пристигнал в ***, валял дъжд и че когато завивал към улицата, на която живее, загубил контрол над превозното средство, преминал в отсрещната страна на улицата и се ударил в парапета на булеварда. Твърди, че при удара си ударил гърдите във волана, след което се паникьосал и бързал да се прибера вкъщи и че видял полицаите, когато се прибирал към дома си, на последната отбивка на улицата, където живее, като те били без включена звукова и светлинна сигнализация. Твърди също, че след като видял полицаите, веднага се оттеглил вдясно, спрял и им обяснил какво се е случило, като полицаите искали да го тестват с дрегер за наличие на алкохол, но тъй като имал силна болка в гърдите им обяснил, че не може да издиша достатъчно въздух в дрегера, кактои че те му предложили да му бъде направена кръвна проба, дали му талон за изследване и ми казали, че трябва да отиде до болницата, но той не бил в състояние да отида до там и затова се прибрал вкъщи. Твърди, че на другия ден отишъл до болницата, направили му изследвания и се установило, че има спукано ребро.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към отдел

„Пътна полиция” при СДВР – Р. Б. Н., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

В съпроводителното писмо, с което на съда е изпратена в заверен препис административната преписка по издаване на оспорената заповед, е заявено, че със същото се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Екземпляр от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.22/, е връчен, срещу подпис, на пълномощник на жалбоподателя Г.М.В., а именно – на адвокат Н.Д.Б. от ***, на датата 24.02.2023 год., упълномощена с приложеното по делото пълномощно, с посочена в него дата - 25.02.2023 год.(!?)/л.21/. Жалбата срещу нея е подадена чрез началника на сектор „***“ – София при СДВР, до Административен съд – София град, с препоръчана пощенска пратка чрез куриерска фирма „Еконт експрес“, с баркод

*** на приложения плик, без вписана в товарителницата дата на приемане на пратката/л.22 от адм.дело №1909/2023 год. на АССГ/. Видно от положения върху жалбата и попълнен щемпел, така подадената жалба е регистрирана в СДВР – отдел „***“, с УРИ 422200-11278 от 31.01.2023 год./л.4 от адм.дело

№1909/2023 год. на АССГ/, т.е. оказва се, че жалбата против оспорената заповед е подадена преди екземпляр от нея да е бил надлежно връчен на пълномощника на жалбоподателя. Със съпроводително писмо УРИ 433200-20805 от 22.02.2023 год. на отдел „***“ към СДВР, така подадената жалба, ведно с заверени копия от материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, са изпратени на АдмС – София град, постъпили в този съд с Вх.№**32 на 27.02.2023 год./л.3 от адм.дело №1909/2023 год. на АССГ/, като в съпроводителното писмо изрично е посочено, че към датата на окомплектоване на преписката по жалбата, заповедта още не е връчена на лицето и няма постъпил екземпляр в отдел „***“ към СДВР, с отразена дата и подпис. Така, по този повод, в АдмС – София град е било образувано административно дело №1909/2023 год. по описа на същия съд, III отделение,

49-и състав. С Определение №4284 от

22.05.2023 год., на основание чл.135, ал.2 от АПК, производството по това административно дело №1909/2023 год. по описа Административен съд - София град е било прекратено и делото е изпратено, по подсъдност, на Административен съд – Кърджали, като по този повод е образувано и настоящото административно дело №208/2023 год. по описа на съда.

Съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП, заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, от което пък следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена форма, по предвидения в закона ред, макар и не до местно компетентния административен съд. Същата, освен това, е подадена от лице – адресат на заповедта, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд -

Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ №23-4332-000407 от 24.01.2023 год./л.7, л.22/, полицейски инспектор от отдел „Пътна полиция” към СДВР е наложил на жалбоподателя Г.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че в ***, по бул.„***“, от бул.„***“ към бул.„***“, жалбоподателят В. е управлява лек автомобил „***“, с табели с регистрационен номер *** и на ул.„***“ №**, при извършената проверка, водачът отказва да бъде проверен с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ №***, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух (!?), както и отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Drug Test 5000“ №***, за което му е съставен АУАН серия GA с бл.№808076 от 19.01.2023 год. В заповедта е посочено, че със същата е отнет документ – СУ на МПС №***.

Към преписката по издаване на оспорената заповед е представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от посочения в оспорената заповед Акт за установяване на административното нарушение сер.GA бл.№808076 от 19.01.2023 год., съставен от Р. И. С. - *** в отдел „***“ при СДВР, в присъствието на свидетеля Е. М.

В. от ***, ***/л.7-8; същия на л.6-л.8 от адм.дело №1909/2023 год. на

АССГ/, в който е описано, че е съставен срещу Г.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, СУМПС №***, за това, че

„на 19.01.2023 год., в *** часа, в ***, ул.„***“, управлява лек автомобил „***“, с peг. номер ***, собственост нa

„***, с посока по бул.„***“, от бул.„***“ към бул.„***“ и срещу ***, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП, като самокатастрофира в 10 броя метални тръбни парапета и 20 броя метални колчета. След ПТП водачът напуска мястото на ПТП и е спрян от екип на ** РУ СДВР *** на ул.„***“ ***, където водачът ОТКАЗВА да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ***, за употреба на алкохол, както и ОТКАЗВА и да бъде изпробван с техническо средство „Drug Test 5000 ARPJ“ ***, за употреба на наркотични вещества и техните аналози, в 05:60 часа. Издаден му е талон за изследване номер *** за Военномедцинска академия, находяща се в ***, ул.„***“ №***. Водачът не представя контролен талон към СУМПС.“.