Решение № 119 от 22.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606952 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.02.2023г. по НЧХД № 14770/2020г., Софийски районен съд, НО, 8-ми състав е признал подсъдимия В. В. И. за невиновен в това, че:

На 06.08.2020г. с подадена жалба per. № 13-00-1952 по описа на МО до Министъра на отбраната на Република България, копие до Президента на Република България, до Министър-председателя на Република България, до Председателя на Комисия по отбрана към 44-то НС, до Ръководителя на Военно-окръжа прокуратура гр. София е разгласил неверни позорящи обстоятелства и е приписал престъпления на Генералмайор Г. И. А. в качеството му на длъжностно лице - Началник на ВА „Г.

С. Раковски“ - гр. София при и по повод на службата му като казал:

„...генерал А. за тези почти четири години успя да се изгради като едноличен господар, който единствен „ коли и беси “, назначава и уволнява и всякакви закони, правилници и наредби не важат за него. А Военна академия се превърна в нещо като Първа частна академия“;

„..че усилено се харчат народни пари като се назначават на длъжност близки хора, подаряват се почетни звания „доктор хонорис кауза“ на хора, които никой не познава и се раздават постове на влиятелни личности, с което се гарантират лични ползи, форМ. се кръг от близки и зависими от него хора, и разбира се така инвестира в бъдещото си кариерно развитие.“; „ ....многократно се използва възможността, 1 която дава допълнителния щат към академията, или пък наличните вакантни длъжности, за да се назначават близки до генерал А. хора, и то без необходимите решения на съответните съвети.“; „Освен споменатия д-р В.Б., близък приятел на началника за различни периоди са назначавани и са получавали държавни пари за нищо работа, проф.

С.Д...., проф. Т.Т., доц. В.Ш.... проф. И.И. и др.“; „ М момента от м. юли 2020г. са назначени без никакво натоварване естествено, но пак по указания на генерал А., проф. Т.Т...., проф. В.Т.., проф. И.С. ... и др. „Има и още примери за системно нарушаване на правилници и оказван натиск и психологически тормоз... от страна на генерал А..“; „...този човек е с психически отклонения и има някаква маниакална депресия... “ „Академията се оказва пленена! От един психар.... “ „И да Ви попитам г-н министър, този своеобразен бос на образователната мафия в Академията кога ще си ходи?“ – като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1 пр.3 вр. чл. 147, ал.1 от НК.

На 06.08.2020г. с подадена жалба per. № 13-00-1952 по описа на МО да Министъра на отбраната на Република България, копие до Президента на Република България, до Министър-председателя на Република България, до Председателя на Комисия по отбрана към 44-то НС, до Ръководителя на Военно-окръжа прокуратура гр. София е нанесъл обида на Генералмайор Г. И. А. в качеството му на длъжностно лице - Началник на ВА „Г.

С. Раковски“ - гр. София при и по повод на службата му като казал :

„Един зъл, самовлюбен и надменен човек е назначен за началник на Академията... “, „Няма морал, няма благородство, интелигентност, а казармен подход и ефрейторски манталитет“, „..този човек е с психически отклонения и има някаква маниакална депресия... “, „Академията се оказа пленена от един психар... “, „И да Ви попитам г-н министър, този своеобразен бос на образователната мафия в Академията кога ще си ходи?“ – като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1 пр.3 вр. чл. 146, ал.1 от НК.

С присъдата първоинстанционният съд е отхвърлил двата предявени граждански иска за сумите от 20 000 лв. и 15 000 лв., претендирани като обезщетение за причинените неимуществени вреди от твърдяните две деяния.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК първоинстанционният съд е осъдил Г. И. А. да заплати в полза на В. В. И. сумата от 2 000 лв., представляваща разноски за адвокат в производството.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна частна жалба и допълнение към нея от повереника на частния тъжител, в която се твърди, че събраните по делото доказателства, подробно коментирани в пледоариите пред СРС установяват, че са извършени вменените с тъжбата действия от подсъдимия. Моли се за отмяна на обжалваната присъда и признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите с тъжбата обвинения. В допълнението към жалбата е посочено, че според жалбоподателя неправилно 2 първоинстанционния съд е приел, че в настоящия казус става въпрос за сведени до овластените да извършат нужните проверки длъжностни лица мнения и сезиране на подсъдимия и субективната му оценка за отделни възприятия, които не очертават изпълнителните деяния на вменените му обвинения. На следващо място, е направен лексикален анализ на употребените изрази от подс. И., имащ за цел да посочи извършено от него изпълнително деяние на престъплението „клевета“. Сочи се, че употребените от подс. И. изрази многократно надхвърлят правото на жалба. Изтъкнато е, че причината за подаването на жалбата е недоволството на подсъдимия от прекратяването на трудовите му правоотношения, като е посочено, че последният е имал възможност да сезира съда, в случай, че е наМ.л това прекратяване за незаконосъобразно. Направен е анализ на посочената съдебна практика в първоинстанционните мотиви, като е посочена и допълнителна такава. В заключение, се моли за отмяна на първоинстанционната присъда, признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатите му с тъжбата обвинения и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

Въззивният съд, прецени по реда на чл. 327 от НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането, както и събирането на нови писмени доказателства.

В открито съдебно заседание от 02.02.2024г., адв. П. – повереник на частния тъжител Г. И. поддържа жалбата и прави доказателствено искане за приемане на Постановление за прекратяване на наказателното производство на Военно-окръжна прокуратура – София. Изтъкнато е, че от процесното постановление се установява, че един от разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, а именно В.А., два пъти е променял своите показания относно факти и обстоятелства, които е изложил и пред СРС.

Защитникът на подс. В. И. – адв. Г. оспорва жалбата. НаМ. представеното постановление за неотносимо и, че не следва да бъде прилагано като доказателство по делото.

Съдът е приобщил Постановление за прекратяване на наказателното производство на

Военно-окръжна прокуратура

–

София към доказателствената съвкупност по делото, тъй като го е счел относимо към предмета на делото.

В хода на съдебната прения, адв. П. – повереник на частния тъжител Г.

И., наМ. за неправилен, незаконосъобразен и необоснован първостепенния съдебен акт. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на необходимия интензитет и съдържание на изпълнителното деяние на престъпленията „обида и клевета“. Посочва, че в конкретния случай става въпрос за ексцес на правото на жалба и ексцес на молба за намеса на компетентните органи. На следващо място, е изтъкнато, че подс. И. е присъствал на академичните съвети и е гласувал „за“ назначаването на преподаватели, за които в жалбата твърди, че са назначени незаконосъобразно. Моли да се вземе предвид изложеното в допълнението на жалбата пред настоящата инстанция, първоинстанционната присъда да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен. Алтернативно моли, ако 3 присъдата не бъде отменена, делото да бъде върнато за ново разглеждане, тъй като в мотивите не е било обсъдено нито едно от многобройните доказателства, което се приравнява на липса на мотиви и е основание за връщане на делото за ново разглеждане.

Адв. Г. – защитник на подс. И., счита въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт за правилен, законосъобразен и мотивиран. Посочва , че правилно съдът е приел, че в жалбата не се разкриват елементи от изпълнителното деяние на вменените на подзащитния й престъпления. Посочва , че никъде в жалбата си подс. И. не твърди за извършено престъпление от частния тъжител, а навсякъде се дава оценка за начина му на управление на Военна Академия. Посочва , че изтъкнатите в жалбата нарушения, впоследствие са били констатирани и от съответните компетентни правоимащи органи. На следващо място, зашитата изтъква, че подсъдимият не е взел участие на всички академични съвети и няма как да се твърди с убеденост, че той е гласувал „за“ назначаването на определени лица за преподаватели. Относно израза, с който се твърди, че е приписано престъпление - „харчене на народни пари“ сочи, че Академията е на държавна издръжка и е нормално да буди възмущение, че за различен обем от работа се плащат заплати на хора, които не вършат предвидения обем от нея.

Според жалбоподателя А., той е засегнат от твърденията, изложени в жалбата на подс. И., като същият изтъква своите аргументи в тази насока.

Подсъдимият И. моли да не се говори за престъпление. Изтъква, че в жалбата говори само и единствено за "нарушение". Моли се потвърди решението на първата инстанция и твърди, че е невинен.

В предоставената му последна дума, подс. И. отново моли да се потвърди присъдата на първата инстанция.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебните заседания на първа и въззивна инстанция и, след като, в съответствие с чл. 314 от НПК, служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

На 02.11.2020г., тъжителят Генерал-майор Г. А. подал тъжба срещу В.

И., която е инициирала образуването на НЧХД № 14770/2020г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав.

Подсъдимият В. В. И., роден на 13.04.1958г. в гр. Оряхово, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование.

Частният тъжител – Г. А. и подс. И. се познавали. Частният тъжител бил началник на Военна Академия „Г. С. Раковски“, а подс. И. бил на длъжност „професор“ към Факултет „Национална сигурност и отбрана“ на Академията.

На 31.07.2020г. на подс. И. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовите правоотношения и съответна заповед в тази насока от Началника на Академията /ЧТ Г. А./. Провокиран от тези действия на частния тъжител, 4 подс. И. на 06.08.2020г. подал жалба с вх. № 13-001952 до МО на Р. България.

Копие до жалбата е било препратено до Президента на Р България, Министър-Председателя на Р България, Председателя на Комисията по отбрана към 44-то Народно събрания, до Ръководителя на ВО Прокуратура.

Част от съдържанието на жалбата гласи: „...генерал А. за тези почти четири години успя да се изгради като едноличен господар, който единствен „ коли и беси “, назначава и уволнява и всякакви закони, правилници и наредби не важат за него. А Военна академия се превърна в нещо като Първа частна академия“; „..че усилено се харчат народни пари като се назначават на длъжност близки хора, подаряват се почетни звания „доктор хонорис кауза“ на хора, които никой не познава и се раздават постове на влиятелни личности, с което се гарантират лични ползи, форМ. се кръг от близки и зависими от него хора, и разбира се така инвестира в бъдещото си кариерно развитие.“; „ ....многократно се използва възможността, която дава допълнителния щат към академията, или пък наличните вакантни длъжности, за да се назначават близки до генерал А. хора, и то без необходимите решения на съответните съвети.“; „Освен споменатия д-р В.Б., близък приятел на началника за различни периоди са назначавани и са получавали държавни пари за нищо работа, проф. С.Д...., проф. Т.Т., доц.

В.Ш.... проф. И.И. и др.“; „ М момента от м. юли 2020г. са назначени без никакво натоварване естествено, но пак по указания на генерал А., проф.