Решение № 11317 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11317 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110167122 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

13.06.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 67122/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПK, чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 48056/11.02.2025 г. (идентична с молба с вх. № 81459/07.03.2025 г.) от „ЕБ“ АД, с която се твърди, че в Решение № 1219/24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 46474/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав била допусната очевидна фактическа, тъй като съдът се бил произнесъл за мораторна лихва в размер на 1022,30 лева, вместо претендираната сумата от 1122,30 лева. Поддържа, 1 евентуално, че съда не се е произнесъл по цялото искане, поради което решението следва да бъде допълнено в тази част. Навежда доводи, че е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за сторени деловодни разноски, но съда му бил присъдил само сумата от 642,66 лева, като за останалата сума от 642,66 лева не ставало ясно защо не е присъдена, съответно защо искането е неоснователно. Иска допускане поправката на очевидна фактическа грешка, евентуално допълване на съдебното решение, както и изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, чл. 248, ал. 2 ГПК и чл. 250, ал. 2 ГПК ответника не е подал отговор на молбата и не е изразил становище по направените искания.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства с оглед направените искания, намира следното от фактическа и правна страна.

I. По отношение молбата по чл. 247 ГПК.

Молбата е подадена от легитимирано лице, като доколкото правилото на чл. 247 ГПК не предвижда срок за поправката на очевидна фактическа грешка, то съдът счита, че молбата е процесуално допустима. Като по същество съдът намира следното:

На първо място следва да се отбележи, че макар искането на страната да е в условията на евентуалност, като първо се иска произнасяне по искането за допълване на решението, то въпреки диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира, че самият законодател е подредил правилата за „Поправяване на решението“ в раздел III, Глава XVIII „Решаване на дела“ – чл. 246 и сл., в логическа последователност, тъй като е налице очевидна фактическа грешка, то искането за допълване на решението практически остава безпредметно. Тоест в случая, съдът трябва първо да изследва въпросът дали е налице очевидна фактическа грешка.

Очевидната фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив – така Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г., IV г. о., ГК.

В случая производството е образувано при условията на чл. 422 ГПК, доколкото за процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 12935/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав, като в последната са обективирани следните вземания: сума от 9816,56 лева, представляващи незаплатена главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № ВА008005 от 02.09.2021 г., сключен с "ИВ" АД, като с Договор за встъпване в дълг от 26.09.2022 г., сключен с "ФГЗФЛ" ЕООД е поета солидарна отговорност за дълга, ведно със законната лихва отг 01.02.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1052,07 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.05.2022 г., както и сумата от 1022,30 лева - мораторна лихва за периода от 15.10.2021 г. до 25.01.2023 г., както и деловодни разноски: сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и сумата от 239,82 лева - дължима държавна такса.

2

Следователно съдът както в мотивите на съдебното решение, така и в диспозитива на същото е отразил формирана правилно правосъдна воля, която съответства на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч. гр. д. № 12935/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

II. По отношение искането по чл. 250 ГПК.

Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна – по съображенията изложени по-долу в настоящите мотиви.

С производството по реда на чл. 250 ГПК се цели да бъде преодоляна непълнотата в постановеното съдебно решение. Непълно съдебно решение е налице тогава, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. За да липсва произнасяне по целия предмет на производството следва да липсва такова, както в мотивите на съдебното решение, така и в неговия диспозитив.

Диспозитивното начало е уредено в ГПК като основен принцип на българския гражданския процес – арг. чл. 6 ГПК. Съдът се произнася само по предявеното спорно материално право, което е очертано с неговите правопораждащи юридически факти и предметно съдържание. Следователно, правният спор, предмет на делото, и обемът на дължимата съдебна защита се определят от ищеца, т.е. волята на лицето, което е сезирало съда, предпоставя обема на търсената от съда защита на твърдени материални права – арг. чл. 2 ГПК, във вр. чл. 6, ал. 2 ГПК.

В случая обаче, следва да се отчете, че съдът се е произнесъл по целия предмет на делото, доколкото както вече беше посочено по-горе, настоящото производство е било образувано при условията на чл. 422 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Обстоятелството, че е възможно съдът да се произнесъл по нередовна претенция, предвид влязлото в сила решение води до извод, че все пак съдът е спазил диспозитивното начало и се е произнесъл в рамките на заявената претенция по издадената заповед за изпълнение.

Следователно молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

III. По отношение молбата по чл. 248 ГПК

Молбата е подадена от легитимирани лица в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, но въпреки това е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Според правилото на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

3

В постановките на т. 2 от е предвидено, че „В чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им.

Спор в практиката възниква в случаите, когато в съдебното производство е направен само един разход. Едни състави приемат, че в този случай представяне на списък по чл. 80 ГПК не е необходимо, поради това, че самият документ, доказващ разхода, има функциите на такъв списък. Съгласно второто становище, списъкът по чл. 80 ГПК следва да бъде представен при всички случаи с оглед чл. 80, изр. 2 ГПК, според който списъкът за разноските представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на присъдения им вече размер.Общото събрание на гражданска и търговска колегия приема за правилно второто становище. Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Различен е въпросът за доказване на тези разходи. Доказването е относимо към основателността на искането за присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане, поради което и представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл.

80, изр. 2 ГПК.“.

В случая до приключването на съдебното дирене и устните състезания в настоящото производство не е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, поради което не е налице една от положителните процесуални предпоставки за разглеждането по същество на молбата по чл. 248 ГПК.

За пълнота трябва да се посочи, че подадената молба с вх. № 23479/23.01.2025 г. към която е представен списък на разноските и доказателства за тяхното сторяне е докладвана на съда едва след постановяването на съдебното решение, което е констатирано с надлежно разпореждане от 24.01.2025 г. В тази насока, фактът че страната е подала молбата си по електронен път е въпрос на това, че последната сама следва да организира защитата си. В тази насока, страната е имала електронен достъп по делото, била е редовно призована за о. с. з., което се установява от връчената призовка на 05.12.2024 г. Тоест, страната е имала повече от месец и половина, за да надлежно да представи списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторянето на деловодни разноски. Не може да се очаква, че молба очевидно подадена в деня на о. с. з. или в предходния ден ще може надлежно да достигне до съда, за да същата да бъде и надлежно докладвана. Тоест, касае се за пропуск на страната, поради което съдът е съобразил тези обстоятелства, като е присъдил деловодни разноски за първоинстанционното 4 и заповедното производство, съобразно представените по делото доказателства.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 48056/11.02.2025 г. (идентична с молба с вх. № 81459/07.03.2025 г.), подадена от „ЕБ“ АД, ЕИК: *********, с която на основание чл.

247 ГПК е поискана поправка на очевидна фактическа грешка, както и на основание чл. 250 ГПК допълване по отношение на Решение № 1219/24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 67122/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти, чрез поправка на диспозитива на съдебното решение, произнасяне по целия предявен предмет на производството.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 48056/11.02.2025 г. (идентична с молба с вх. № 81459/07.03.2025 г.), подадена от „ЕБ“ АД, ЕИК: ********* за изменение на Решение № 1219/24.01.2025 г., постановено по гр. д. № 67122/2023 г. по описа на СРС, I I Г.

О., 156-ти в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред СГС.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5