Решение № 16 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20241110112110 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу Л. Г. Я., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми в общ размер от 3067,29 лева, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2021 г. между „****** и Л. Г. Я. бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който на ответника бил предоставен заем в размер на 2500,00 лева при договорна лихва в размер на 741,83 лева, като общото задължение по договора следвало да бъде заплатено на 13 двуседмични погасителни вноски с крайна падежна дата 20.06.2022 г. На 20.12.2021 г. бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция № *** между ответника и „*** по силата на който дружеството се задължило да отговора солидарно с ответника за задълженията му по процесния заем. Предоставеният заем бил усвоен в цялост от Л.

Я., но той изплатил само част от задълженията си в размер на 196,59 лева. С оглед забавата в изплащането на задълженията заемодателят отправил искане до дружеството - гарант, вследствие на което на 05.12.2022 г. „*** изплатило на „****** сумата от 2860,00 лева, с която погасило в цялост задълженията към заемодателя. Така възникналите регресни вземания срещу ответника по процесния договор за заем били прехвърлени от „*** на „*** (праводател на ищеца) по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 05.12.2022 г. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде уведомен с приложено към исковата молба уведомление за цесия от ищцовото дружество, изрично упълномощено да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента, тъй като изпратеното извънсъдебно уведомление било върнато на изпращача като непотърсено.

1

Поради неизплащане на дължимата сума, „****** подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Г. Я.. Издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била връчена на длъжника, като след подадено от него възражение по чл. 414 ГПК на заявителя били дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ размер от 3067,29 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Л. Г. Я., но в срока по чл. 131 ГПК същият не е подал отговор на исковата молба. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК не са релевирани конкретни фактически твърдения срещу дължимостта на процесните вземания.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 53967/2023 г. по описа на СРС, по заявление на „*** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л. Г. Я. да заплати на кредитора сумата от 2471,23 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № *** от 20.12.2021 г., сключен между „****** и Л. Г. Я., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от

208,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.01.2022 г. до 20.06.2022 г., и сумата от 387,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 21.06.2022 г. до 26.09.2023 г. Присъдени са и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 111,35 лева.

С Разпореждане № 18705/02.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 53967/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена надлежно на длъжника, като същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждането е указано на заявителя – настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

По делото е представен Договор за паричен заем № *** от 20.12.2021 г., сключен между "***** и ответника за сумата 2500,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, ГПР от 41,70 %, срок за връщане на заема от 26 седмици на 13 двуседмични погасителни вноски, с падеж на последната вноска 20.06.2022 г.

В чл. 4 от договора е уговорено задължение на заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000,00 лева; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "*****; да нямат неплатени осигуровки за 2 последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора, или 3) одобрено от заемателя дружество – поръчител, което представя гаранционна сделка.

По делото е представен и Договор за предоставяне на гаранция № ***/20.12.2021 г., сключен между "*** и ответника, с който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане на всички задължения по договора за паричен заем със сума, покриваща задължението за главница в размер на 2500,00 лева, задължението за възнаградителна лихва, законна лихва и разноски. В чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е уговорено същият да бъде възмезден, като заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1132,17 лева, платимо разсрочено на вноски на падежа на погасителните вноски по договора за заем.

По делото е представено актуализирано искане за плащане от заемодателя "***** до гаранта "*** (л. 23 и сл.) във връзка с Рамков договор за предоставяне на гаранция от 10.07.2019 г., с което е отправено искане към гаранта за заплащане на сумата от 2860,08 лева по процесния договор за паричен заем, включваща 2471,23 лева главница, 208,18 лева възнаградителна лихва и 156,67 лева лихва за забава. Въз основа на така отправеното искане гарантът "*** е превел по сметка на заемодателя "***** сумата от 2860,08 лева, видно от приложеното на л. 26 от делото преводно нареждане, с посочено основание за плащане „CREDIT ID: ***“.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на 02.03.2020 г., и Приложение № 1 от 05.12.2022 г., дружеството гарант "*** е прехвърлило на ищеца в настоящото производство вземанията си срещу ответника за платените от него в качеството му на гарант суми за погасяване на задълженията по процесния договор за паричен заем (2471,23 лева главница, 208,18 лева възнаградителна лихва и 156,67 лева лихва за забава), както и вземания за такси/разходи за забава в размер на 24,00 лева и за възнаграждение по договора за гаранция в размер на 1045,08 лева (вж. л. 14 - л. 21 от делото). Цедентът "*** е потвърдил сключването на цесията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, видно от приложеното потвърждение на л. 22 от делото. Приложено е и уведомление за извършената цесия от цесионера до ответника, за което първият изрично е упълномощен от цедента с приложено на л. 29 от делото пълномощно.

От правна страна:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Л. Г. Я. дължи на „******, в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „*** Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 05.12.2022 г., сумата от 2471,23 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № *** от 20.12.2021 г., сключен между „****** и Л. Г. Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 208,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.01.2022 г. до 20.06.2022 г., и сумата от 387,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 21.06.2022 г. до 26.09.2023 г., за които на 26.10.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение 3 по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53967/2023 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.

За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки: 1/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „****** и Л. Г. Я. по Договор за паричен заем № *** от 20.12.2021 г.; 2/ отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за заем сума в размер на 2500,00 лева; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания, както и техния размер; 4/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „*** и ответника по Договор за предоставяне на гаранция № *** от 20.12.2021 г., по силата на който „*** е изплатило на „****** сумата от 2860,00 лева за погасяването на вземанията по процесния заем; 5/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „*** и ищцовото дружество по Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 05.12.2022 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на „******; 6/ уведомяването на ответника за извършената цесия.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника въз основа на договор за цесия, сключен с "***. Уведомлението за цесията, както и пълномощното, с което цесионерът е упълномощен да изпрати уведомление до длъжника са приложени като доказателства към исковата молба и същите са надлежно връчени на ответника. При тези обстоятелства съдът приема, че уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането срещу него е станало в хода на исковото производство, което следва да бъде съобразено като факт, настъпил в хода на делото. Константна е практиката на ВКС, че уведомяването за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД може да бъде извършено от пълномощник на цедента, какъвто в случая е цесионерът (в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., и Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т. о.). Същевременно в съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор, което не се установява по делото, доколкото нито са релевирани възражения, нито са представени доказателства в този смисъл. Ето защо съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника, включително на уведомлението за извършената цесия, е надлежно, като от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Доказа се в хода на производството и съществувалото договорно правоотношение между първоначалния кредитор "***** и ответника по силата договор за паричен заем в размер на 2500,00 лева, който е усвоен изцяло и в брой на датата на сключването на договора, съгласно клаузата на чл. 3 от същия, служеща като разписка за получаването на заемната сума.