Решение № 1271 от 23.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20221110111809 по описа за 2022 година

Производството е образувано по насрещни искове, предявени от Ц. Д.

С., ЕГН **********, с адрес: София, кв. „Подуяне“, ул. „Ген. Георги Вазов“ № 15 и П. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Сухата река“ бл.

135, ап. 15 за прекратяване на сключения между страните граждански брак с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на другата страна, съединен с небрачен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставянето на родителски права, упражняване на лични отношения между родители и дете и определяне на издръжка.

В исковата молба ищцата и отв. по НИМ излага, че вината за дълбоко и непоправимо разстройство на брата е на ответника, който имал дългогодишна паралелна връзка с друга жена. На 17.11.2021 г. й нанесъл побой. Въз основа на това претендира прекратяване с развод брака по вина на ответника, предоставяне на родителски права върху непълнолетната им дъщеря, определяне режим на лични отношения с ответника и издръжка, която да заплаща.

В отговора на исковата молба и насрещната искова молба, двете с идентично съдържание, твърденията се оспорват. Твърди се, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по вина на съпругата, която 1 имала паралелна дългогодишна връзка с друг мъж и заради професионалната си ангажираност не участвала достатъчно активно в семейния живот и грижите за двете им дъщери. Въз основа на това претендира прекратяване с развод брака по вина на ответника по НИМ, предоставяне на родителски права върху непълнолетната им дъщеря, определяне режим на лични отношения с ответника по НИМ и издръжка, която да заплаща.

В съдебно заседание страните поддържат твърденията и отправените искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Съпрузите са във фактическа раздяла от месец февруари 2022 г., имат интимни връзки с други лица и никой от тях не желае това състояние да се промени.

При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са основателни. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

2

Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая ищците релевират искането чрез исковата молба.

От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по вина на двамата съпрузи. За да достигне до този извод в цялост кредитира показанията на двамата разпитани свидетели Милева и Петканина. Те са логични и последователни. Следва изрично да се посочи, че съдът ги използва за доказателствена основа само досежно твърденията за факти, а не субективните им оценки или направени въз основа на възприятията им предположения.

Така от показанията на свидетелката Милева се установява, че през 2019 г. е виждала ответника С. с по-млада жена на име Пламена, която целувал по устата и потупвал по дупето, без съпругата му да присъства при по време на реализирането на тези действия. От показанията на свид. Петканина пък следва, че ищцата е имала дългогодишна връзка с друг мъж, с когото живее към момента на приключване на устните състезания. Доколкото тези твърдения са необорени от други доказателства, следва да бъдат кредитирани в цялост.

Не са ангажирани достатъчно доказателства, за да се направи сигурен извод за началото на тези връзки, както и защо се е стигнало до тях.

Съществено за изхода на производството е, че подобно поведение от съпрузите не съответства на принципите (законови и морални), на които се основава брачният съюз, поради което може да се заключи, че всеки от тях има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, за което допринесъл с поведението си.

Недоказани в хода на производството остават твърденията на ищцата, че ответникът й е нанесъл побой. Представеното СМЕ, доказва, че й е била нанесена телесна повреда, но не и нейното авторство. Посоченото в анамнезата, че побоят е бил нанесен от съпруга й, е по сведения на ищцата, 3 дадени пред съдебния лекар, т.е. твърдение на изгоден за нея факт, който в производството по бракоразводното дело на основание чл. 154, ал. 1 ГПК следва да бъде доказан. Не са ангажирани доказателства, които сочат на сигурен извод, че ответникът е авторът на деянието. Същата констатация може да бъде направено и за заявеното от ищцата пред социалния работник при изготвяне на социалния доклад, че е била бита от ответника. За изложеното липсва каквато и да е конкретика – като време, място, начин на извършване, за да бъде обвързано това твърдения с деянието, което се твърди да е извършено на 17.11.2021 г.

Нужно е още да се посочи във връзка процесния побой, че свидетелката Милева не разкрива, че й е известно отв. С. да е нанесъл побой на ищцата С. на 17.11.2021 г. Излага единствено, че я е виждала синини по тялото й и предполага, че е била бита от ответника, но също липсва каквато и да е конкретика кога е видяла белезите от тези травми, къде са били локализирани, въз основа на която да се направи несъмнен извод, че той е автор на описаното в исковата молба деяние, което се твърди, че осъществено на 17.11.2021 г.

Недоказани в хода на производството са твърденията на ответника по насрещната искова молба за дезинтересираност и абдикация на ответницата по НИМ от грижите за семейството.

Относно упражняването на родителските права и личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете на страните:

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите.

Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на 4 децата, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има отправеното искане.

От установеното по делото може да се направи извод, че е в интерес на детето Д П С. е родителските права да бъдат предоставени на нейния баща – ответник и ищец по НИМ П. С., като местоживеенето трябва да бъде на адреса, на който живее с баща си. Аргументите за това са, че Д С. е на 17 години към момента на приключване на устните състезания, възраст много близка до пълнолетие. Тя живее със своя баща, той полага добри грижи за нея, липсват рискови фактори, последният има подкрепа в отглеждането й от своите родители. Желанието на непълнолетната е да живее с баща си поради силната връзка, която са изградили. Излага и подробни аргументи при изслушването в какво се състои тя, без да са налични данни за родителско отчуждение, което предполага проверка чрез СПЕ. При това положение желанието на непълнолетната, възрастта й близка до пълнолетие, изградената емоционална връзка, липсата на рискови фактори и фактическото положение 5 не могат да бъдат игнорирани, а следва да бъдат юридически затвърдени с процесното решение.

Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето. Настоящият състав приема, че доколкото между постановяване на настоящото решение и навършване на пълнолетие на детето Д С. е налице интервал от около три месеца, в рамките на който липсват дълги периоди на официални празници и с оглед доказаността по делото, че детето Д С. е суверенна в решенията си и реално е обезпечена възможността й да контактува и с двамата родители, е безпредметно да бъде регламентиран твърде разширен режим на лични отношения. Ето защо първоинстанционният съд приема, че режимът, който охранява в най-пълна степен интересите на детето, е майката да има право на режим на лични отношения като взима детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 20.00 часа на неделния ден с право на преспиване. При взаимно съгласие между родителите майката и детето могат да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.

Местоживеенето на детето следва да е при отглеждащия го родител.

Относно издръжката на детето:

Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.