Решение № 309 от 14.11.2024, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. ********, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130101480 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от С. С. С., ЕГН ********** с адрес гр.

********, ул. ****** № 2 срещу Т. А. М., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******* № 38, ет.1, ап. 3 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № ******.18.39 по КККР на гр. ********, одобрени със заповед № РД-18-375/08.02.2018г. на ИД на СГКК, посл. изм. от 09.10.2023г., с площ от 1758кв.м. находящ се в гр. ********, м- ст **********, при граници на имота имоти с идентификатори: ******.18.35, ******.18.41, ******.18.40, ******.18.38 и ******.151.85 на основание давностно владение осъществявано в периода от 1966г. до датата на подаване на исковата молба- 29.12.2023г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба: През 1966г. закупил с неформален договор недвижим имот в гр. ********, м-ст ******** с площ от около 1500кв.м. при граници- К.И.П., път, река и И.

С.. През 1995г. се снабдил с КНА за имота. Твърди, че владее процесният имот вече повече от 50години лично, постоянно, непрекъснато, явно и спокойно като свой. В имота имал засято лозе, овощна градина, а в друга негова част отглеждал зеленчуци. В имота имал и временна постройка с прекарани ток и вода. Имотът бил деклариран от него и ежегодно заплащал данъците му. Когато на 26.11.2023г. посетил имота, от съседи узнал, че ответницата се е снабдила с КНА за няколко имота. След като незабавно направил справка в СВп, установил, че ответницата се е снабдила с КНА включително и за неговия имот. Оспорва ответницата да е владяла и ползвала имота му, и твърди, че само той го е владял и владее вече повече от 50години. Посочва, че познава бащата на ответницата и че действително и той е имал имоти в местността, които обаче сочи да са на друго място. Твърди, той да се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на упражнявано от него владение от 1966г., продължило повече от 50години.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който искът се 1 оспорва като недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът нямал качество на владелец, респ. владението му се оспорва да е годно да го прави собственик. В евентуалност, искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесният имот попадал в имот с площ от 10декара, правото на собственост върху който е било възстановено с решение на ПК ******** № 118/15.06.1999г. в полза на наследниците на А.Х.М.. Твърди, че имотът е бил във владение на родителите й още от 1990г., а след това в нейно. Оспорва ищецът някога да е владял имота й. Твърди, че ищецът през годините е извършвал услуги по обработване на имота на баща й А.М. срещу заплащане, а след неговата смърт е помагал на наследниците му- неговата съпруга К. и Т.- дъщеря. Твърди тя да е собственик на имота на оригинерно придобивно основание. Посочва, че периодично е посещавала имота и се е срещала с ищеца, който знаел, че тя е негов собственик по наследство от родителите й. Дори и да е имал намерение да владее имота й твърди той да не е демонстрирал никога такова пред нея.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. И двете страни представят писмени защити, доразвивайки в тях правните си доводи по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

За основателността му в тежест на ищецът е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху имота на твърдяното придобивно основаниедавностно владение осъществявано в периода 1966г. до 29.12.2023г., респ. оборване съществуването на признатото на ответника право на собственост с КНА от 2023г.

В тежест на ответника, е да установят наличието на противопоставими права върху вещта, т.е че се легитимира като собственик имайки качество на наследник на А.Х., в полза на който е издадено валидно реституционно решение № 118/15.06.1999г., в обхвата на което попада процесният имот, евентуално въз основа на упражнявано от наследодателите й давностно владение от 1990г. до смъртта им, продължено от нея до 2023г. и признато й с КНА № 145/26.09.2023г.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

С КНА № 145/26.09.2023г. ответницата е била призната за собственик на процесния имот по давностно владение.

На 20.01.1992г. К. М. като наследник на А.М. подала заявление за възстановяване на земеделски земи от 10дка в местност ********- овощна градина. С решение на ПК № 1/01.04.1993г. е било отказано признаване право на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, което с решение от 27.12.1993г. на ПРС по гр.д.№ 1118/1993г. е било отменено и е признато право за възстановяване с план за земеразделяне върху 10дка, местност ********. Така, с решение на ПК- ******** № 118/15.06.1999г. в полза на наследниците на А.М. е възстановено правото на собственост върху нива от 10декара, местност ****** в съществуващи стари реални граници.

Ищецът е представил КНА № 55/08.1.1995г., съгласно който е признат за собственик по давностно владение на имот от 1дка- лозе в местност ******** при съседи К.П., път, река и И. С., но не заявява права въз основа на него, а само го сочи в контекста на твърденията си относно момента и основанието, на което е установил твърдяната фактическа власт върху процесния имот.

За установяване идентичност на процесния имот с този по реституционното решение, е изслушано и прието заключение на в.л. инж. Х. по допусната съдебно- техническа експертиза. От него се изяснява следното: Първият план за територията, в която се ситуира 2 имотът е Планът за земеразделяне обн. ДВ от 17.09.1999г. По него територията попада в земи по пар. 4 ЗСПЗЗ, за които няма приет ПНИ, нито е процедиран такъв. КВС е интегрирана в КК и до момента на вписване на ответницата в КР, въз основа на КНА, вписването е, че имотите се стопанисват от общината. Процесният имот е идентичен на стар имот 018039, за които записите в ОЗС са, че се стопанисва от общината. За имота няма и действащи кадастрални планове, тъй като не попадал в строителните граници на гр.

********. Липсата на ПНИ според в.л. обуславя невъзможност да се идентифицират ползвателите и старите собственици в територията. Поради това в.л. заключава и невъзможност да се установи дали имотът попада в границите на имота по реституционното решение № 118/15.06.1999г., като такъв извод не може да се изведе и от индивидуализацията по съдебното решение по гр.д. № 1118/1993г., предвид липса на експертно заключение към него. По същите съображения в.л. сочи невъзможност да се идентифицира и имотът по представения от ищеца НА № 55/08.1.1995г., съгласно който С. С. е признат за собственик по давностно владение на имот от 1дка- лозе в местност ********. Подаденият до в.л. отговор от ДА Архиви сочи липса на данни А.М. да е бил член кооператор на съществувалото ТКЗС **** ********, както и липса на данни за притежавани от него, респ. внесени в ТКЗС земеделски земи. На място в.л. е установило в имота да има сграда- паянтово жилище и трайни насаждения- овощни дървета, както и кладенец. Границите на имота са материализирани посредством бетонови колове с мрежа, с изключение по границата с имот 38. В о.с.з в.л. уточнява, че няма карта на местностите, която да показва коя местност къде се намира.

Ответницата противопоставя и права признати й с КНА № 145/2023г., като твърди имотът да е придобит от нея по давност, към което владение присъединява това на родителите си с начало 1990г. до смъртта им. За опровергаване на тези твърдения, респ. установяване тезата на ищеца за упражнявана от него фактическа власт върху имота във въведения период 1966г. -м.12.2023г., от значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.Г. и М.Я./братовчед на ищеца/, респ. Н.К. и С.В..

В показанията си свидетелите К.Г. и М.Я. дават сведения за следните релевантни за спора факти:

Св. Г. познава ищеца и баща му С. от 1968-69г., когато е бил на 9-10години и гледали овце в местността. По него време С. и баща му се грижели за имота. С. имал магаре и помагал на хората. Тогава работел в ТПК- то и правел каруци. В местността много хора си завземали имоти да ги работят, но впоследствие се отказвали. На мястото имало лозя навремето, но сега преди три години, С. го изорал и засадил овощни дървета- сливи, кайсии, круши, част от които зимата замръзнали и ги подновявали. Описва имота с площ от около 1,5дка, в местност **********та, преди ********. Имотът граничел с път, който навремето бил черен, а впоследствие от председателя на АПК- то бил асфалтиран. Минавал покрай него, понеже му бил по пътя. Знае, че имотът е на С., даден му от И.. Не знае в местността земята да е била кооперирана или да е имало ТКЗС или ДЗС. Около 1995г. или по- рано в имота С. правил къща- постройка с две стаи и отстрани навес за инструменти, отсреща имало плоча с маса, кладенец пред вилата, прекарани ток и вода. Преди имотът бил ограден от жив плет, но сега имало ограда от бетон и мрежа, от всички страни. Не познавал съседите. Бил виждал само един съсед, но не му знаел имената. Не познава А.М., жена му и дъщеря му. Последно преди 7-8години видял С. в имота. Ходил тази година пролетта да подновяват овощни дървета, а иначе през 2016-2017г. помагал при изрязване на лозето.

Св. Я. се познава с ищеца от дълги години. Още като е бил 10-11годишен знае за лозето на С., голямо 7 на 2 ара. Първоначално било оградено с лозина, а после правили ограда от бетон и мрежа, като го заградили на буквата П. Имало порта от винкели и мрежа, която сега преместили откъм стария път, защото бил по- удобен за достъп до вилата.

3

Многократно е ходил в имота, знае съседите, но не и по имена. Мястото граничело с път, познавал само П. като съсед. Преди да направят Военното, пътят бил черен, но после го асфалтирали. В дясно имало съседи и лозя, а в лявата страна било като хавра, а от долната страна бил Г., който починал. Когато го взел да го работи, много камъни и пръст изхвърлили от имота. Изравнили го с пръст, която взели като правели реката. Покрай имота нямало вода, само една малка рекичка, която ставала, когато валял дъжд. Тогава С. работел в ТПК *********, а през 1972г. при него започнал и свидетелят. С. правел магарешки каручки и ходел с каруцата до лозето и се прибирал. Свидетелят посочва да не познава А. и К. М.. В началото нямало ток и вода, но сега имало, включително и кладенец, както и бунгала. В момента вече нямало лозя, С. сял овощни дървета, които още не давали плод. Посочва С. да е купил имота през 1965-68г. и от тогава само той, семейството му и роднини ходели. Други хора не бил виждал.

В показанията си свидетелите К. и В. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. К. казва, че познава родителите на ответницата от 1965г. и знае, че са имали овощна градина в местността „**********та“, преди ******** с площ от около 10декара. В ляво граничела с дере, долният път водел към тухларницата, а другият за хижа. Знае от разговори с тях, че имотът им е бил отнет от ТКЗС-то и градината изкоренена. След реформата сочи да не е бил върнат имота, но от Т. знаел, че е върнат и е на същото място. От А. знаел, че със С. са били приятели и са работили заедно. Знаел, че А. е дал на С. част от имота с площ от около 2декара, от страната на пътя, за да го ползва. Дал му я да ползва преди 1980г., докато бил още жив, тъй като били приятели. Не знае дали С. е работил тази част. На цялото място имало засяти овощни дървета и една малка част била празно място. За последно ходил в имота преди 4 години и видял, че градината е разделена. Не е видял оградата, но знаел, че е от жив плет.