Определение № 595 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 595 гр. Варна, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900728 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. Р. А., ЕГН:

********** и Д. Т. А., ЕГН **********, двамата от гр. *****, чрез адв. М. Я. и адв. В. З., с която са предявени искове с правно основание чл. 429, ал. 1 и ал.

2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, гр. София, да заплати на всеки един от ищците сумата от по 155 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 22.04.2023 г., в следствие на което е настъпила смъртта Р. М. Р. – дъщеря на ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.09.2023 г.

/датата на изтичане на срока по чл. 496 КЗ/ до окончателното изплащане на задължението.

По допустимостта на претенцията:

Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора за наличието на отговорност на застраховател за заплащане на парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинена смърт от ПТП при реализиране гражданската отговорност на делинквента, сключил съответната застраховка. Съдът приема за допустими така предявените претенции. Предявеният размер на исковете надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на окръжен съд.

По предварителните въпроси:

С предявената искова молба е ангажирана отговорността на застраховател по сключена задължителна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ да обезщети причинени от застрахованото лице вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, вследствие причинената смърт от ПТП от 22.04.2023 г. Предметът на делото определя разглеждането му като търговски спор /чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ/, доколкото се касае за абсолютна търговска сделка.

Ищците са представили доказателства за заплатена държавна такса. Не са направени възражение досежно реда за разглеждане на спора.

По делото е извършена пълна двойна размяна на книжа.

Досежно искането, направено от ответника в отговора на исковата молба, за спиране на настоящото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, а при евентуалност – по т. 4 от същата разпоредба, с оглед висящото ДП № 167/2023 г. по описа на РУ – Провадия и пр. пр. № 2299/2023 г. по описа на ОП – Варна, съдът счита, че следва да се произнесе след извършването на служебна справка и установяване етапа, на който се намира ДП № 167/2023 г. по описа на РУ – Провадия и пр. пр. № 2299/2023 г. по описа на ОП – Варна.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от ищците писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.

По отношение на искането за допускане на съдебно-автотехническа и комплексна съдебно-медицинска експертиза, с оглед предмета на делото и направените от страните възражения, то същите следва да бъдат обединени в една комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза. Съдът прецени като основателно искането на ответната страна за допълване на допуснатата експертиза с въпросите в отговора, поради което вещите лица – автоексперт и медик следва да изготвят заключение, което да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Искането на ищците за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при условията на водене следва да бъде уважено за установяването на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с претърпените от ищците вследствие на ПТП неимуществени вреди.

Искането на ищците за представяне на доказателства по реда на чл. 190 2

ГПК следва да бъде оставено без уважение, предвид безспорността на обстоятелствата, за които същото се иска.

Искането на ищците за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Окръжна прокуратура – Варна с цел снабдяване с материали по ДП № 167/2023 г. по описа на РУ – Провадия, пр. пр. 2299/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна, е основателно и следва да бъде уважено.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за спиране на производството по делото до установяване етапа на развитие на ДП № 3

167/2023 г. по описа на РУ – Провадия, пр. пр. 2299/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от М. Р. А., ЕГН

********** и Д. Т. А., ЕГН **********, двамата от гр. ****, ул. *******, срещу Застрахователно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, искове за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищците сумата от по 155 000 лева /сто петдесет и пет хиляди лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 22.04.2023 г., в следствие на което е настъпила смъртта Р. М. Р. – дъщеря на ищците, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.09.2023 г. /датата на изтичане на срока по чл. 496 КЗ/ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 429, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

И двете страни отправят искане за присъждане на сторените разноски в производството на основание чл. 78 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

В исковата молба ищците твърдят, че на 22.04.2023 г., около 05:30 ч., в с. Бозвелийско, обл. Варна, на път III-904, км. 35+200, в посока с. Бързица, обл. Варна настъпило ПТП при управление на л. а. „*****“, с рег. № ****** от И. Ж. И., с което била причинена смъртта на Р. М. Р.. Сочи се, че вследствие на движение с несъобразена скорост, водачът загубил контрол над МПС, с което излязъл в ляво по посока на движението от пътното платно през бордюр, блъснал се в бетонен електрически стълб, след това в дърво и метална ограда на частен имот и се върнал на пътното платно. В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на пътуващата като пасажер в процесния автомобил Р.Р.. По случая било образувано ДП № 167/2023 г. по описа на РУ – Провадия, пр. пр. 2299/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна.

Сочи се, че причина за настъпване на ПТП са виновни действия на водача на лекия автомобил „*****“, с рег. № ****** - И. Ж. И., който е 4 нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП и Правилника за неговото приложение.

Посочва се в исковата молба, че ищците са родители на починалата Р.Р. и в това си качество са предявили застрахователна претенция по реда на чл.

380 КЗ, въз основа на която били образувани щети № 0801-003446/2023-01 и № 0801-003446/2023-02, по които застрахователят след преценка основателността им изплатил на всеки от двамата обезщетения в размер на по 45 000 лева.

Ищците излагат доводи, че починалата живеела в едно домакинство със своите родители и брат. Преди трагичния инцидент семейството било щастлИ. и сплотено, отношенията помежду им били основани на уважение и разбирателство. Към момента на ПТП починалата била едва на 22 години, в разцвета на младостта си и с големи планове за своето бъдеще, същата работела като козметик и имала амбиции да учи и да се развива. Ищците твърдят, че приживе дъщеря им страдала от „инфантилна идеопатична сколиоза“ и въпреки състоянието си не спирала да работи и да подпомага финансово своето семейство, като участвала в закупуването на нови мебели и уреди за общото домакинство. Ищците сочат, че преждевременната и трагична смърт на дъщеря им се отразила изключително негативно, изпаднали в шок, отказвали да приемат загубата. Излагат, че редовно посещавали гроба на дъщеря си, загубата й довела до влошаване психическото здраве на двамата ищци, което обстоятелство, наложило ангажирането на професионална помощ. Ищците считат, че изплатеното от застрахователя обезщетение за претърпени неимуществени вреди не отговаряло на принципа на справедлИ.стта, закрепен в чл. 52 ЗЗД, поради което обосновават основателност на съдебната претенция.

Ответникът Застрахователно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение и изплащането на сумите от по 45 000 лева по застрахователни претенции. Твърди, че размерите на ищцовите претенции били необосновано завишени и в протИ.речие с константната съдебна практика по принципа на справедлИ.стта по чл. 52 ЗЗД.

Съгласно цитирана в отговора практика излага становище за неоснователност 5 на предявените искове. Релевира в условията на евентуалност и възражение за съпричиняване от страна на починалото лице с твърдения за липса на поставен от пострадалата обезопасителен колан към момента на ПТП.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, с която поддържат първоначално изложеното. Оспорват всички наведени от ответната страна с отговора твърдения и възражения.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответната страна депозира писмен отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат изложените в отговора твърдения и възражения.

Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. На 22.04.2023 г., около 05:30 ч., в с. Бозвелийско, обл. Варна, на път III-904, км. 35+200, в посока с. Бързица, обл. Варна, настъпило ПТП при управление на л.а. „*****“, с рег. № ****** от И. Ж. И., с което била причинена смъртта на Р. М. Р..

2. Налице е валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „*****“, с рег. № ****** към момента на ПТП при ответната страна.

3. Налице е извършено плащане по предявени застрахователни претенции по реда на чл. 380 КЗ от ответното дружество към двамата ищци в размер на по 45 000 лева.

По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):

Предявените от ищците осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинена смърт от ПТП с участието на застраховано при ответника лице, следва да се квалифицират по чл. 429, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По доказателствената тежест /чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК/ и попълването на делото с доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/: