Протокол № 19 от 25.01.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Варна, 21.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Вл. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600148 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим П. ЦВ. Й., редовно призован, явява се лично и с адв. Д.М. А. от АК – ВАРНА, надлежно упълномощена от преди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..

Вещите лица Орл. Ем. Дюлг., В. ИВ. Т. и ЕМ. СТ. Ж. , редовно призовани, явяват се лично.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.А. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ОТ ФАЗАТА НА

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

1

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.

В.Л.Орл. Ем. Дюлг. - 57 годишен, разведен, неосъждан, български гражданин, с висше техническо образование, без родство със страните.

В.Л.В. ИВ. Т. - 55 годишен, женен, неосъждан, български гражданин, с висше техническо образование, без родство със страните.

В.Л.ЕМ. СТ. Ж. 67 годишен, женен, неосъждан, български гражданин, с висше техническо образование, без родство със страните.

СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и разбиране.

На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по повторната САТЕ, изготвена от вещите лица.

В.Л.О.Д. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.

В.Л.В.Т. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.

В.Л.Е.Ж. – Поддържам изготвеното заключение, което съм депозирал.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам въпроси към вещите лица, за мен заключението на експертизата е ясно и обосновано.

Въпрос на адв. А.: По т.3.4. от експертизата на стр.9: Защо приемате 1,2 сек. време за реакция, вместо 1.4 сек., както е в цитираната литература, а именно АТЕ на Карапетков и на кои автори сте ползвали?

В.Л. Д. – При избиране на времето за реакция се съобразяват пътните условия, състоянието на пътя и други фактори, и времето за реакция е компонент от общото време на реакция на водача при възникване на опасност за движението. В протокола за оглед на мястото на произшествието е написано „Пътното платно е с гладък асфалт, без неравности, закалвания и зацапвания, мокра и хлъзгава пътна настилка.“ Произшествието е станало в обхвата на ляв завой, при спускане, посоката на движение на л.а. „Тойота“ е в две ленти – активна и за насрещно движение. Предвид мястото на произшествието, състоянието на пътя, наличието на автомобил, който е приближавал за това сме приели 1,2 сек. Може да се приеме 1,4 сек., 1,6 сек. зависи от условията. Отново ще повторя, това е елемент при изчисляване на опасната зона за спиране при възникване на опасност за движение.

Въпрос на адв. А.: В литературата, която сте ползвали 1,2 сек. се приема в полезрението на водача да са били обектите, които са създали опасната ситуация. 1,4 сек. когато в полезрението на водача не е имало обекти, които могат да създадат опасна ситуация. Кой е обектът, който 2 създава опасна ситуация в конкретния случай?

В.Л. Д. – В конкретния случай имаме данни, че водачът е заобиколил някаква неравност на платното. Не е уточнена каква е неравността – вдлъбната или изпъкнала.

Въпрос на адв. А.: По-нататък в учебника е посочено при неравност на пътя също се приема 1,4 сек. Ако приемем, че обектът, който е създал опасната ситуация е дървото, в което се е блъснал, той не е бил в полезрението на водача. Кой е моментът който създава опасност и той бил ли е в полезрението на водача?

В.Л. Д. – Такава неравност няма, няма описана в протокола за оглед.

Забелязахме една неравност. В същия този учебник след 1,2 сек., 1,4 сек. продължава: Опасността за движението бива три вида - очаквана, неочаквана и изненада. Времето за реакция при очаквана реакция е 0,7 сек.; при неочаквана е в рамките на 0.7 до 1.25, а при изненадата е 1.5 сек.

Повтарям, предвид състоянието на платното за движение и другите компоненти, които посочих, дори и да възникне опасност на платното за движение, каквато е цитираната, тя е неочаквана, не е изненадваща и така сме го приели.

Въпрос на адв. А.: Другият момент на изненадата не е ли засичането на волана? Водачът от това е изненадан.

В.Л. Д. – Това, което ние сме чели: „Заобиколих една неравност, завих леко наляво, след което воланът засече за миг.“ Тоест неравността предхожда засичането на волана.

АДВ. А.: При няколко изненади трябва да приемем 1.5 сек. време на реакция, а не 1.2 сек. След това време на реакция като се замества в другите формули и резултатите са други. Да не говорим, че в цитираната от в.л. литература се казва, че следва да се вземе предвид и възрастта на водача.

Едно е водачът да е на 20 години, едно е да е на 65 години.

Въпрос адв. А.: По т.3.5. В първия абзац от доказателствата по делото се определя, че л.а. „Тойота“ е нарушил устойчивото си движение при преминаването си през кривата, като към този момент автомобилът се е движил със скорост, която е била по-ниска от максимално разрешената за движение на тази категория МПС по конкретния пътен участък и по-ниска от критичната за преминаване през завоя. Как установихте от кои доказателства по делото, че автомобилът е нарушил устойчивото си движение?

В.Л. Д. – Според данните в делото автомобилът се е движил в лявата лента, посока към к.к. Албена и от обективните находки намерени на мястото 3 на произшествието и от данни на свидетели от тази лента той е завил наляво, извършил е едно дъговидно движение и е последвал удара в дясната предна врата в крайпътно дърво. Устойчивото движение е да продължи да се движи в неговата си лента. Тъй като няма данни в делото за отхвърляне, за механична неизправност ние сме изследвали, че автомобилът се движи с по-ниска скорост от критичната. Тоест възможно е в завоя да имаме така нареченото недозавиване, при което под действие на инерционната сила той ще продължи направо. Водачът се е движил със скорост, която е по-ниска от разрешената, която му позволява да се движи в завоя безопасно. Последвало е едно завиване наляво. Той е казал: „Свих леко волана наляво за да избегна неравност.“ /не се уточнява каква е неравността/. От този момент след като е свил наляво автомобилът продължава да се движи дъговидно до мястото където се удря. Там безспорно е доказано, има и снимки, и по делото има данни, че воланът е бил завъртян надясно. Говори се за засичане и отпускане.

Тоест ние приемаме, че от този момент там това изчисление е теоретично, ние нямаме данни. Изследванията на механичния проблем, автомобилът е бил технически изправен, изключва се проблем в кормилното управление. Още преди нашата експертиза ясно е изключен даже и във въпросите. Тоест има някакъв електрически проблем евентуално и ние сме направили тези теоретични изследвания за това условие. Надлъжно преместване на автомобила по платното от мястото в средата на лентата, която му се полага, до мястото на удара. Това са теоретични изследвания.

Тази засечка ние сме я проверявали в „Тойота“ в гр. Русе. Там ни задават въпрос: Електроусилвателя служи да въртите по-леко волана. В делото има и данни, че дори и да не работи воланът се върти по-трудно, но не блокира. Освен това има много автомобили, които още се движат и нямат такъв електроусилвател и специалистите казват, че тази повреда не може да се установи след пет години. Ние се мъчим да разберем какво евентуално е станало с този автомобил. Има едно движение около 5 сек. Теоретично завиване наляво, след това се движи по дъга, блъска се, но в някакъв момент воланът е завит надясно. При това теоретично изчисление ние сме приели някакви параметри. Ние нямаме задирания, нямаме спирачни следи, това е едно теоретично изчисление от момента, в който автомобилът напуска праволинейното си място. Никой не може да отговори на въпроса ако приемем тези 4.9 сек. движение от 0 до 4.9 сек. в началния момент воланът е завил наляво, в крайния завива надясно. Кога е била тази неизправност, колко време е била не можем да кажем.

В.Л. Ж. – Тази неизправност ние я приемаме защото такива данни има по делото. Това се съобщава от подсъдимия. Поради тази причина ние сме приели и изследвали, ако евентуално е възникнала такава повреда, в кой възел би настъпила тази повреда. Защо? Защото ако е имало такава повреда и тя е в електрическата част, а не в механичната – ние сме извършили оглед на автомобила и предните експерти са извършили оглед на автомобила и се установява, че такава механична повреда няма. Значи остава това, което 4 твърди водача, да бъде в електрическата част. За това ние сме го изследвали и подробно сме го описали в това изследване къде може да възникне евентуално такава повреда. Тази повреда се изследва в сервиз след като се закачи автомобила на компютър с програма предоставена от завода производител. В случая това не може да стане защото компютърът и колата са престояли пет години. Той е стоял при тези условия, при които сме ги показали на снимката и той не може да даде данни какво се е получило. Найлесното е включваш компютъра и той ти дава има ли грешка в електрическата система или няма. Ако няма не е имало засичане на волана. Ако отчете някоя грешка и действително е имало някаква и вече той се изследва в кои възли може да бъде тази грешка, но това е при условие, че можем да използваме компютъра на автомобила. След като не можем да използваме компютъра на автомобила ние сме го извършили това по теоретичен път и сме го описали в експертизата.

Въпрос на адв. А.: В кой момент е нарушил устойчивото си движение автомобила и в кой момент е загубил устойчивото си движение?

В.Л. Ж. – В момента, в който е започнал да се отклонява от неговата лента, тоест 4.9 сек. преди удара.

Въпрос на адв. А.: В т.3.6. механизъм на произшествието. Видно от показанията на свидетелите очевидци л.а. след като се е насочил наляво е направил нещо като обратен завой, навлязъл е в най-дясната насрещна лента, килнал се е надясно и е започнал странично да се плъзга и едва тогава е навлязъл в терена край пътя. При описание на механизма на произшествието взехте ли предвид показанията на свидетелите очевидци и защо тази част липсва в описанието на механизма на произшествието?

В.Л.Д. – Той се движи наляво дъговидно.

В.Л. Ж. – При изследване на тази траектория на движение на автомобила ние сме имали предвид разположението на автомобила преди произшествието, преди да предприеме водачът маневра ляв завой и заобикаляне и начина, по който е достигнал до дървото, в което е настъпил ударът, за което разположение в момента на удара ние съдим по деформациите на автомобила.

На снимка 5 се виждат много добре деформациите на автомобила. Тези деформации ни сочат какво е било разположението на автомобила в момента на удара в дървото. По тези деформации съдим за траекторията как е достигнал там, какво е било разположението му в момента на удара в дървото. За да достигне това разположение в дървото значи той е извършил движение наляво и е достигнал до дървото странично с дясната си предна врата. Има завъртане около вертикалната ос на автомобила. Той е тръгнал с десните врати напред. Няма описани следи за приплъзване в протокола за оглед, ако имаше такива данни щяхме да ги вземем предвид.

5

В.Л. Д. – Автомобилът не се е движил по права линия.

В.Л. Ж. – Лекият автомобил се е движил по крива, той не се е движил праволинейно.

В.Л.Д. - Към момента на огледа автомобилът е изтеглен, преместен за да бъде изваден човека. Той се движи напред, завива наляво и има завъртане по вертикалата.

В.Л. Ж. – На стр.7 от експертизата свид. И.Б. на 05.12.2018 г. обяснява:

„…. , подпрян с дясната си страна на дървото в областта на предна дясна врата, където беше удара. … Автомобилът беше на скат подпрян на дървото и имаше опасност да се свлече по ската. Затова първо закачихме автомобила с въже и с нашият автомобил го изтеглихме на платното, където го подпряхме с дървени трупчета.“ Автомобилът при огледа не е бил на мястото на удара.