Решение № 499 от 11.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110114432 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 318 от ТЗ, и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника СУ „СВ. К.О.“, че за ищеца „АТС-Б.“ ООД, съществува правото на парично вземане за сумата 12740,42 лева за главница, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор №80-09-207/23.10.2018 г. за периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи, за периода 28.08.2019-01.07.2020 г., ведно със законна лихва от 23.07.2021г. до изплащане на вземането, с 637,02 лева за неустойка по чл. 19, ал.2 от р. X от договора, начислена считано от падежа на плащане по всяка фактура, за общ период от 28.10.2019 г. до 22.07.2021 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №43378/2021 г. по описа на СРС.

Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключения с ответника договор е изпълнил точно доставката на канцеларски материали и офис консумативи, за което съставени приемо-предавателни протоколи и издадени описаните фактури в искова молба и молба-уточнение от 16.05.2022 г. Ответникът, приел стоката, не е заплатил в срок продажната цена, поради което претендира мораторна неустойка.

Ответникът оспорва искове по основание и размер с довод, че паричните вземания по процесните фактури са платени, а за Фактури №№139513/28/08/2019; 140689/31/10/2019; и 143259/27/03/2020 липсват счетоводни записи, тъй като не са представени. Оспорва претенцията на ищеца за забавено изпълнение по Фактура №139863/17.09.2019 г., тъй като ищецът не е представил всички документи за изпълнение на доставката по чл. 4,ал.9 и ал.10 от договора -придружително писмо. Предвид това счита акцесорната претенция за неустойка за изцяло неоснователна. Не оспорва, че страните се намират в договорни отношения.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

От приложеното ч. гр. дело № 43378/2021 г. по описа на СРС се изяснява, че на 23.07.2021 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение е разпоредено СУ „Св. К.О.“ да заплати паричното вземане, предмет на исковата претенция.

Между страните не е спорно и от предметното съдържание на договор с предмет „Периодична доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи за нуждите на Софийския университет „Св. К.О.“ с 5 обособени позиции“ №80-092017/23.10.2018 г., се установява, че същите са обвързани от валидно правоотношение по договор за продажба и доставка на хартия, тонери, канцеларски материали и офис консумативи със срок на действие 24 месеца или достигане на общата крайна стойност по договора, възлизаща на 265845,66 лв. без ДДС, съответно 319014,79 лв. с ДДС. Съгласно чл.1, ал.2 от договора доставките се извършват по заявка на ответника, при уговорено място на изпълнение франко сградите на СУ „Св. К.О.“ в гр. София и страната, като доставените артикули се заплащат по единична цена според доставените количества и съобразно посочените цени в Техническото и Ценовото предложение на ищеца, представляващи Приложения №2 и 3 – неразделна част от процесния договор. Видно от чл. 4, ал.6 и 7 от договора, ответникът се задължил да заплати всички разходи по доставката, включително, но не само стойността на артикулите, транспортни разходи, застраховки, данъци, такси, мита и други разходи, свързани с изпълнението на поръчката, до местата на изпълнение, в срок до 60 календарни дни от датата на представяне на придружително писмо с приемопредавателен протокол, подписан от страните или техни оправомощени представители и фактура оригинал. Плащането следва да бъде извършено по банков път по банкова сметка на ищеца с IBAN:BG********. В чл. 9 от договора е изрично предвидено, че извършените доставки от ищеца се приемат с приемо-предавателен протокол, като същите се считат изпълнени след подписването на протокола без забележки от ответника. В този момент върху последния преминава и собствеността върху доставените артикули. Като санкция за забавеното изпълнение на задължението на ответника за плащане, произтичащи от договора е уговорена неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане.

Ищецът представя Фактури №0000139513/28.08.2019 г., №0000139863/17.09.2019 г., №0000140689/31.10.2019 г., №0000141196/26.11.2019 г., № 0000141941/14.01.2020 г., №0000142333/05.02.2020 г., №0000142359/05.02.2020 г., №0000142367/05.02.2020 г., №0000142368/05.02.2020 г., №0000142534/12.02.2020 г., №0000142595/18.02.2020 г., №0000143659/29.04.2020 г., №**********/29.05.2020 г., №0000144607/22.06.2020 г., №0000144695/26.06.2020 г., №**********/30.06.2020 г., №0000144751/01.07.2020 г., на стойност общо 12740,42 лв., подписани от продавача и купувача. Във всяка една са отразени видът доставени стоки – консумативи за лазерни устройства, конкретните им наименования, количество и цена. Посочени са падежните дати, както и начин на плащане. Към всеки счетоводен документ е представен надлежно подписан приемо-предавателен протокол, чието авторство не е оспорено от ответника, поради което съдът приема, че доставените стоки са приети без забележки. При анализа на съдържанието на така описаните писмени доказателства, преценени по реда на чл. 178 ГПК, съдът намира, че същите съдържат необходимото съществено съдържание на договор за покупко-продажба и доставка на стоки – консумативи за лазерни устройства, надлежно индивидуализирани по вид, наименование, количество и цена, като същите носят подписите и на двете страни. Ето защо, доколкото процесните фактурите представляват подписани частни свидетелстващи документи, същите са годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, както и за доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на договор за търговска продажба. Приемането на стоките без забележки се установява и от неоспорените приемо-предавателни протоколи. Доколкото горепосочените също имат характер на частни свидетелстващи документи, обективиращи неизгодни за ответника факти, те се ползват с материална доказателствена сила, поради което съдът намира, че ищецът е престирал точно по договора. Предвид изрично уговорения в чл. 11 от договора момент на преминаване на правото на собственост върху доставените стоки, съдът намира, 2 че продавачът е изпълнил и задължението за прехвърляне на собствеността върху последните. С оглед изложеното се налага изводът, че страните са обвързани от валиден договор за търговска продажба и доставка на стоки, по който продавачът е изправна страна.

Съгласно уговорката на страните, обективирана в чл. 4, ал.9 от договора, предпоставка за възникване изискуемостта на задълженията за плащане на цената на доставените артикули е представяне от страна на ищеца на придружително писмо и приемопредавателен протокол, от който момент започва да тече и 60-дневен срок за изпълнение на задълженията. Ищецът е представил придружителни писма по отношение на фактури №0000139863/17.09.2019 г., №0000141196/26.11.2019 г., № 0000141941/14.01.2020 г., №0000142333/05.02.2020 г., №0000142359/05.02.2020 г., №0000142367/05.02.2020 г., №0000142368/05.02.2020 г., №0000142534/12.02.2020 г., №0000142595/18.02.2020 г., №0000143659/29.04.2020 г., №0000144695/26.06.2020 г., №**********/30.06.2020 г., и №0000144751/01.07.2020 г. Предвид това съдът счита, че изискуемостта на задълженията за плащане, удостоверени в процесните фактури, е възникнала.

За изясняване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 от ГПК, съдът възприема като обективно, ясно и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Установява се, че гореизброените фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни, като сумите, за които са издадени, са заплатени от ответника в пълен размер с изключение на задължението по фактура №0000142333/05.02.2020 г., погасено частично до размер на сумата от 417,84 лв.

Изяснява се, че задължението по фактура №0000139863/17.09.2019 е заплатено в хода на настоящото производство. Изводите на вещото лице се подкрепят и от представените бюджетни платежни нареждания. В обобщение процесните фактури са на стойност 13126,46 лева, предявеният иск за главница е за сумата 12740,42 лева, в хода на процеса ответникът е извършил плащания по тях за сумата 12740,42 лева.

По делото е представена фактура №143259/27.03.2020 г., която не е подписана от представител на ответника, нито е осчетоводена от същия, но видно от представеното преводно нареждане за плащане от/към бюджета (л.100 от делото), задължението по същото е погасено от ответника в хода на производството, като по този начин последният е признал съществуването на вземането на ищеца и удовлетворил. По отношение на фактури №0000139513/28.08.2019 г. и №0000140689/31.10.2019 г., вещото лице установява, че същите не са осчетоводени при ответника. Независимо от това, видно от представените преводни нареждания от/към бюджета (л.101 и 103 от делото), сумите по същите са заплатени от ответника след депозирането от страна на ищеца на заявлението по чл. 410 ГПК, което се потвърждава и от изричното признание на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното и като съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК извършените от ответника плащания като факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, съдът намира, че задълженията на СУ „Св. К.О.“, произтичащи от фактури №0000139513/28.08.2019 г., №0000140689/31.10.2019 г., №0000139863/17.09.2019 г., №0000141196/26.11.2019 г., № 0000141941/14.01.2020 г., №0000142359/05.02.2020 г., №0000142367/05.02.2020 г., №0000142368/05.02.2020 г., №0000142534/12.02.2020 г., №0000142595/18.02.2020 г., №143259/27.03.2020 г., №0000143659/29.04.2020 г., №0000144695/26.06.2020 г., №**********/30.06.2020 г., и №0000144751/01.07.2020 г., са погасени в пълен размер, а задължението по фактура №0000142333/05.02.2020 г. за сумата от 803,88 лв. е заплатено частично до размера на сумата от 417,84 лв. Предвид това и по арг. от чл. 6, ал.2 от ГПК ищцовата претенция за главница в предявения размер подлежи на отхвърляне поради погасяване на спорното материално право.

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения. В 3 случая страните са уговорили предварително размера на обезщетението за причинени вреди на ищеца при неизпълнение в темпорално отношение на поетите от ответника парични задължения по договор №80-09-207/23.10.2018 г., като с чл. 19, ал. 2 са предвидили задължение за ответника за плащане на неустойка в размер на 0,5% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от размера на забавеното плащане. Доколкото от представените по делото писмени доказателства и съгласно изводите на експерта по изслушаната ССчЕ се установява, че ответникът е погасил задълженията си по процесните фактури след изрично определения от страните 60-дневен срок, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на длъжника, поради което същият следва да заплати предвидената неустойка, съобразно уговорения в договора размер.