Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 03.02.2025, Районен съд - Тетевен

Съд
Районен съд - Тетевен
Дело
Гражданско дело 460/2024
Вид
Решение № 22
Подписан
03.02.2025
Състав
МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • Чл. 400 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 504, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Тетевен, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. А. при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. А. Гражданско дело №

20244330100460 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на А. Ч. С. с ЕГН **********, с адрес с. Галата, област Ловеч, ул. улица“ № 9, чрез адвокат Д., срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „ххххххххх“ № 87, представлявано от С. П. - изпълнителен директор с цена на иска: 1 250 лева, частичен иск от 9 000 лева за причинени имуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 06.01.2024 г., около 11:35 часа на път I - 4 е настъпило пътнотранспортно произшествие между л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ, с водач С. Б. Т. и л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с водач Ч. А. К.. Сочи се, че виновен за пътния инцидент бил водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ, С. Б. Т., който изгубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в насрещно движещия се л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с водач Ч. А. К..

Сочи се в исковата молба, че отговорността на виновния водач, управлявал л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ е застрахована в ЗД „Б. И.“ АД, със застрахователна полица „Гражданска отговорност“, валидна от 19.10.2023 г. до 18.10.2024 г.

Настъпилото произшествие било удостоверено с констативен протокол за ПТП № хххххххххх г. и във връзка с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 17/2024 г. по описа на РУ на МВР - Тетевен.

Твърди се, че в следствие настъпилото произшествие е увреден л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ 0**** ВС, собственост на ищцата А. С., като същата е претърпяла имуществени вреди.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 380 КЗ на 08.02.2024 г. ищцата е завела пред ответното дружество претенция за изплащане на обезщетение за причинените й 1 от процесното ПТП имуществени вреди. Към настоящия момент ответното дружество е образувало щета, Извършило е оглед на увреденото МПС, но не е изплатило на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди.

Моли съдът да постановите решение, с което да осъди ответника ЗД „Б. И.“ АД, да заплати на ищцата А. С., в качеството й на собственик на увредения л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляващо главница, частично предявена от общата сума от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на настоящата искова молба – 10.05.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника да ни заплати и сторените съдебни разноски за настоящото производство.

В хода на съдебното производство и на основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на ищцовата претенция, в частта, касаеща размера на претендираният иск, като същата е изменена от първоначалният размер – 1250 лева до размер от 7235 лева.

Ответника в указания срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор на Исковата молба. В него сочи, че не признава предявения срещу него иск за сумата от 1 250 лв., частичен иск от 9 000 лв., за причинените имуществени вреди, като счита тази претенция за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена със законните последици от това.

Заявява, че оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.

Сочи се, че единственото доказателство за механизма, което представя ищеца е съставения по случая Констативен протокол за ПТП, от който било видно, че по случая било образувано ДП № 17 от 2024 г. Счита, че същият не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента.

На следващо място, в отговора на исковата молба се сочи, че предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответното дружество оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС „Форд Мондео“. Сочи, че за водача на МПС „Форд Мондео“, не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Счита, че твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане подлежат на пълно и главно доказване. Заявява, че оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС застраховано при ответното дружество нарушения на правилата за движение от ЗДвП.

На следващо място в отговора на исковата молба се сочи – съпричиняване. Твърди се, че настъпилите увреждания по МПС „Форд Транзит“ с рег. № ОВ****ВС, собственост на ищеца не са резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „Форд Мондео“. Твърди се, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС „Форд Транзит“ с рег. № ОВ****ВС, който се е движел с несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост и също навлязъл частично в лентата за движение на МПС „Форд Мондео“, като по този начин значително допринесъл за настъпване на ПТП, допринесъл за настъпване на по-силен удар между двете МПС-та, а оттам и причиняването на по-сериозни повреди по автомобила на ищеца, като това и поведение било в нарушение на императивните изисквания на ЗДвП.

Дружеството ответник оспорва предявения иск и по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 1 250 лева, като частичен иск от 9 000 лева е силно завишена и не отговаряла на действителният размер на щетите, съобразно 2 разпоредбата на чл. 386 във вр. с чл. 499, ал. 2 от КЗ. Счита, че ищецът е направил свое проучване на пазара за стойността на щетата и на базата на това свое проучване, което не е подкрепено с доказателства ищецът изчислява сумата за ремонт на автомобила на 9 000 лева. Заявява, че в тази връзка, тъй като ищецът не е представил на застрахователя доказателства за извършен ремонт на автомобила, фактура или друг разходен документ и автомобилът не е бил в гаранция, а е в експлоатация повече от 18 години към датата на ПТП, то обезщетението следвало да бъде определено съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ.

На последно място се сочи, че в случая била налице тотална щета по смисъла на чл.

390, ал. 2 от КЗ. Ответното дружество счита, че ищецът неоснователно претендира обезщетение при условията на тотална щета в размер на 9 000 лева, която надвишавала значително пазарната стойност на автомобил от същия вид, марка и модел. При определяне на размера на застрахователното обезщетение ищецът не бил предвидил, че следва да се приспаднат запазените части на МПС при обявяването за тотална щета от застрахователя, при което е следвало от обезщетението да се приспадане стойността на запазените части в размер на 25% от общата стойност на автомобила, съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни исковете, предявени от А. Ч. С..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че между собственика на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ и ответното дружество е била сключена застраховка "Гражданска отговорност", валидна от 19.10.2023 г. до 18.10.2024 г., така и към момента на настъпване на произшествието – 06.01.2024 г.

Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за причинените вреди, в това число механизмът на ПТП и наличието на съпричиняване, както и размерът на сумата, необходима за възстановяване на вредите.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1 от дата 06.01.2024 г., в същия е отразено, че на 06.01.2024 г., около 11:35 часа на път I - 4 е настъпило пътнотранспортно произшествие между л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ, с водач С. Б. Т. и л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с водач Ч. А. К.. Сочи се, че виновен за пътния инцидент бил водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № СА **** НТ, С. Б. Т., който изгубил контрол над управлявания от него автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в насрещно движещия се л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС, с водач Ч. А. К..

3

Описаният в протокола механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на свидетеля Ч. А. К., водач на л. а. „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ОВ **** ВС при процесното ПТП. Свидетелят излага, че се движел в дясно платно, в посока София.

Насрещният автомобил беше в моята пътна лента. Той беше срещу мен. Скоростта на насрещния автомобил по мое възприятие се движеше с голяма скорост. Моята скорост беше с около 50-55 км/час. Неговият автомобил беше изцяло в моята пътна лента и вървеше покрай мантинелата в най-лявата му част. Ударът настъпи в нашето платно, само, че като ни удари бусът се върна и кръстоса на пътя. РазС.ието между мен и насреща движещият се автомобил беше късо, около 50 метра, откакто излиза от моста и аз го съзирам за първи път.

От своя страна свидетелят С. Б. Т. водач на л. а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.

№ СА **** НТ, в свидетелските си показания заявява, че : Спомням си, че на 06.01.2024 година съм участвал в ПТП. Спомням си абсолютно всичко за случая. Аз управлявах л.а.

Форд Мондео с рег. № СА **** НТ. Аз се движех в посока от София-Варна. Атмосферните условия по време на ПТП-то за зимни условия бяха съвсем нормални. Пътната настилка не беше мокра. Беше по обяд но часа не си спомням, в светлата част на денонощието. Платното за движение има две пътни ленти, с единична непрекъсната линия. Аз се движех в дясната пътна лента посока Варна. Скоростта беше 60 км/час, даже под 60 км/час. Автомобилът ми е автоматик и имам темпомат и следа пътя, както и познавам пътя много добре. Аз живея в Лясковец и всеки месец пътувам по този път два пъти месечно тъй като имам необходимост за лечение. В последния момент видях автомобила, с който реализирах ПТП, но не очаквах такава реакция от шофьора на буса. Пътувайки аз си хапвах нещо на седалката и бях решил да пийна вода и посегнах да взема бутилката, но тя ми се изпързаля от ръката. При което се огледах за други превозни средства и реших да я взема, но не успях това са само няколко секунди. Навеждайки, аз съм бутнал кормилото и съм навлязъл малко в насрещната движение. Изправяйки се виждам насреща движещия се бус, който беше може би на около 15-20 метра и аз реших да не правя рязък завой, за да се изтегля плавно на дясно и изтегляйки се, аз очаквам, че бусът ще намали и леко ще се изтегли в неговото дясно. Обаче на няколко метра, има -няма 2-3 метра, той рязко зави на неговото ляво и навлезе в моята лента и там се ударихме. Такава реакция не очаквах от нормален шофьор. Там вече аз нямах време за реакция, за да избегна удара. Ударихме се естествено и моите въз главници гръмнаха и беше страхотно гадно от пушека на пиропатроните. Аз се движех и едната част на автомобила, десните гуми бяха на осовата линия. Половината автомобил по дължина беше в другото платно. И понеже прецених, че разС.ието ми е малко аз мога да се изтегля , защото автомобилът е тежък и може да се завърти и да стане голям удар. Бусът беше на 15 метра от мен. Бусът се движеше съвсем нормално, нито с превишена скорост, той се движеше със скорост около 50-60 км/час по моя преценка. В моята лента пред мен нямаше други автомобили. Ударът настъпи централно в предната част на моя автомобил. Аз поскоро го ударих в неговата дясна част, /пасажерската/, а моят беше предно централно. В момента, в който се надигнах и видях бусът не съм натискал нито спирачка, нито газ, аз единствено отнех газта. Аз по-рано го видях и тръгнах да завивам, но когато той рязко зави пред мен и вече разС.ието ни се скъси на около 2,5-3,0 метра Автомобилите не се изместиха.