Решение № 17431 от 30.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39405/2023
- Вид
- Решение № 17431
- Подписан
- 30.09.2024
- В сила
- 30.09.2024
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 17431 гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110139405 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
„А..“ ЕООД е предявило срещу А. А. П. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основА.е чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 264, 48 лв., ведно със законната лихва за периода от 25.01.2023 г., представляваща главница по договор за заем № .. от 26.08.2021 г., сключен с „И.. АД, сумата от 15, 52 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 03.09.2021 г. – 17.12.2021 г., и сумата от 10, 99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2021 г. до 05.04.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3847/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че между стрА.те е бил сключен договор за кредит, като ответникът не е заплатил дължимите по него главница, договорна лихва и такси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
С молба от 18.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 05.08.2023 г. лично (л. 71 от исковото производство), не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседА.е по делото, за което е бил редовно уведомен, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждането от 24.07.2023 г., препис от което му е връчен лично, са му указА. последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването му в първото заседА.е по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК следва да 1 бъдат присъдени направените в производството разноски в общ размер от 75 лв. за заповедното производство, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в размер на общо 150 лв., от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основА.е чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че А.
А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..“ № .. дължи на „А..“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..“ № .. на основА.е чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 264, 48 лв., ведно със законната лихва за периода от 25.01.2023 г., представляваща главница по договор за заем № .. от 26.08.2021 г., сключен с „И.. АД, сумата от 15, 52 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 03.09.2021 г. – 17.12.2021 г., и сумата от 10, 99 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.09.2021 г. до 05.04.2023 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3847/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА А. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „..“ № .. да заплати на „А..“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..“ № .. на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на общо 75 лв. и разноски за исковото производство в размер на общо 150 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основА.е чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2