Решение № 838 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря Ц. М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110124256 по описа за 2025 година

Предявени са от ищцата К. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, чрез адв. В. С. Н., САК, с ЛАН ****, с адрес гр. София, ****, срещу С. Д. М., ЕГН **********, с адрес **** и И. Д. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, обективно евентуално и пасивно субективно съединени установителни искове, с правно основание, чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за наем от 26.04.2023 г. с нот. заверка на подписите, удостоверени при нотариус Людмила Тенева, с рег. № 539 и с район на действие СРС, сключен между И. Д. Л., в качеството му на наемодател и С. Д. М., в качеството на наемател, с предмет предоставяне ползването на ½ от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 кв.м. ид.ч. от нива цялата с площ 7000 кв.м., имот пл. № 003449 по КП на с. **** ПИ № **** ведно с изградената в мястото дървена двуетажна къща аплийски тип с площ 412 кв.м. срещу месечна наемна цена в размер на 100 лв., поради привидност на договора (симулация), евентуално поради невъзможен предмет, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че с ответника И. Д. Л. са бивши съпрузи, между които бракът е прекратен с Решение № 216, постановено по гр.д. № 1190/2005 г. по описа на СРС, 88-ми състав, с което решение е одобрено и постигнато между тях споразумение по чл. 51 СК. Въпреки одобреното споразумение, сочи, че ответникът И. Д. Л. е завел дело срещу нея за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване, което било разгледано на три инстанции, но с решение на ВКС, постановено по гр.д. 2136/2017 г., претенциите били отхвърлени. Сочи, че с одобреното споразумение страните уредили всички лични и имуществени отношения помежду си във връзка с прекратяването на брака, като заявили, че след одобрението му от съда и допускането на развода няма да останат неуредени имуществени отношения, като страните няма да имат и други претенции една към друга. Ищцата се позовава на решението, постановено от ВКС по гр.д.

2136/2017 г., според мотивите на което, с оглед одобреното от съда споразумение, 1 земеделският имот е останал съсобствен между страните при равни права, а ползването му е предоставено безвъзмездно на К. Т. Г., поради което и претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлена. Въпреки посоченото, И. Д. Л., сключил договор за наем със С. Д. М. на 26.04.2023 г. с нот. заверка на подписите при нотариус Людмила Тенева, с рег. № 539. Ищцата счита, че договорът за наем е сключен единствено с цел наемателят да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца за предаване владението върху имота. Оспорва договора за наем като нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет.

Аргументира, че ответникът И. Л. не притежава право на ползване върху имота, респ. не може да го отдава под наем. При тези твърдения моли съдът да прогласи нищожността на договора за наем. Претендира разноски. С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищцата е посочила, че страни по договора за наем са двамата ответници, както и че същият е с предмет предоставяне ползването на ½ от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 ид.ч. от нива цялата с площ 7000 кв.м., имот пл. № 003449 по КП на с. **** ПИ № **** ведно с изградената в мястото дървена двуетажна къща аплийски тип с площ 412 кв.м. срещу месечна наемна цена в размер на 100 лв. Ищцата отново излага, че има съдебно учредено в нейна полза право безвъзмездно и безсрочно да ползва еднолично целия процесен имот. Така посоченото ищцата счита, че изключва правото на ответника И. Д. Л. да го отдава под наем без нейно съгласие.

Аргументира, че издадената заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 25583/2023 г. по описа на СРС, 162-ри състав, не я ангажират по никакъв начин. Твърди, че договорът за наем е симулативно сключен от двамата ответници в противоречие със задължението им да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Счита, че докато брачното споразумение не бъде изменено или отменено по съдебен ред, ответникът И. Л. не може да отдава под наем каквато и да е част от имота. Поради тази причина твърди, че договорът за наем е нищожен поради невъзможен предмет.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Д. Л.. Ответникът не оспорва, че между него и ответницата С. Д. М. е сключен договор за наем. Не оспорва също, че процесният имот е придобит от него и ищцата по време на брака им в режим на СИО. Не оспорва също така, че бракът между страните е прекратен, както и че е одобрено споразумение, според което процесният имот е останал съсобствен между страните при равни квоти. Аргументира подробно, че в качеството си на съсобственик, има право да отдава под наем собствената си част от имота. Счита, че ищцата не е изложила конкретни твърдения, които да обуславят нищожност на договора за наем поради накърняване на добрите нрави и поради невъзможен предмет. Навежда твърдения в насока, че договорът за наем не страда от пороци, както и че същият е сключен с оглед нормалното използване на имота и извличане на доход от него. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. Д. М..

Ответницата също не оспорва, че между нея и другия ответник е сключен договор за наем. Твърди, че поради неизпълнение на задължението на другия ответник да предаде държането върху неговите ид.ч. от имота, се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение. Подробно аргументира, че процесният договор за наем не страда от визираните от ищцата пороци, като в тази връзка сочи и че същата не е изложила никакви конкретни твърдения. В допълнение сочи, че процесният договор, не накърнява добрите нрави, т.к. в случая не била нарушена еквивалентността на насрещните престации. Оспорва договорът да е нищожен поради невъзможен предмет, като в тази връзка излага, че предметът на договора е бил реално съществуващ недвижим имот, а освен това не била налице и правна невъзможност. Моли съда да 2 отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът с доклада по делото е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата и ответника И. Л. са съсобственици при квоти от по ½ ид. ч. от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 ид.ч. от нива цялата с площ 7000 кв.м., имот пл. № 003449 по КП на с. **** ПИ № **** ведно с изградената в мястото дървена двуетажна къща аплийски тип с площ 412 кв.м., която са придобили по време на брака им, който е прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1190/2005 г. по описа на СРС, 88-ми състав.

Между страните не се спори, че с бракоразводното решение съдът е одобрил и постигнато между тях споразумение, съгласно което процесният имот остава съсобствен между страните при равни квоти.

По делото е представено Решение № 27/25.05.2018 г., с което е отхвърлен иска на ответника И. Л. срещу ищцата К. Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаването му да ползва съсобствения между тях недвижим имот, представляващ от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 ид.ч. от нива цялата с площ 7000 кв.м., имот пл. № 003449 по КП на с. **** ПИ № *** и подобренията в него.

Между ответниците на дата 26.04.2023 г. е сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответникът И. Д. Л. като наемодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответника С. Д. М. като наемодател, притежаваната от първия ½ ид.ч. от 1/11 ид.ч. от 5500/7000 ид.ч. от нива цялата с площ 7000 кв.м., имот пл. № 003449 по КП на с. **** ПИ с идентификатор **** заедно с изградената в него вървена двуетажна къща от алпийски тип, за срок от 3 години и при месечна наемна цена от 100 лв.

Въз основа на подадено от ответника С. Д. М. заявление за издаване на заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 25583/2023 г., в рамките на което е постановена Заповед № 14607/24.05.2023 г.,с която е разпоредено ответникът И. Д. Л. да предаде на ответника С. Д. М. държането върху процесния имот, предмет на договора за наем.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове за нищожност на правна сделка са от категорията на установителните, съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната допустимост.

Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от правния спор. Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите на установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални субституенти-така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 133/22.11.2011 г. по т.д.№ 17/2011 г. на І т.о. на ВКС. Нищожността настъпва като последица на основанието, предвидено в закона и всяко лице може да се позове на нея и на липсата на правни последици от сделката. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожността. Предвид изложеното и 3 като съобрази, че същата излага твърдения, че е собственик на процесната вещ и притежава правото да ползва целия имот, то за същата е налице правен интерес да оспори действителността на договор за наем, който накърнява нейното право да ползва целия имот.

При предявяването на установителен иск за нищожност на правна сделка при посочването на различни пороци съединяването на исковете е винаги евентуално, като съдът пристъпва към разглеждането им в поредност от най-тежкия порок към найлекия. В случая най-тежкия порок, сочен от ищеца е привидността на договора с оглед твърденията му, че договорът за наем е сключен не за да се ползва имота от наемателя, а единствено с цел наемателят да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца за предаване на държането. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже по делото пълно и главно, че действителната воля на страните по договора за наем не е била да се обвържат от същия, респективно страните по договора за наем изобщо не са желали настъпването на правните последици от сделката.

Съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства, които да доказват твърдяна от ищеца абсолютна симулация на сделката, респективно, че страните по договора за наем не са имали намерението да се обвържат от правните последици на сделката, а сключването му единствено цели издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца. Фактът, че наемателят С. Д. М. се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с което ответникът и наемодател по договора за наем И. Д. Л. е осъден да предаде държането върху отдадените под наем идеални части от процесния имот, не обосновава сам по себе си привидност на договора.

Следователно така предявеният иск се явява неоснователен.

По предявения иск за нищожност на договора, поради невъзможен предмет във връзка с доводите на ищеца, че поради предоставеното и с бракоразводно решение право на ползване върху процесния имот, ответникът И. Д. Л. притежава единствено голата собственост, съдът намира следното.